9 испански черни лешояда вече имат нов дом в България

Девет испански черни лешояда вече имат нов дом в България. Птиците пристигнаха в базата на Фонда за дивата флора и фауна в село Ракитна в подножието на Пирин. Наш екип посрещна карталите и проследи първия им полет тук.

Така изглежда подножието на Пирин през погледа на тази величествена птица. Преди години карталът се е срещал навсякъде у нас, но впоследствие изчезва. Към днешна дата видът наброява по-малко от 100 птици. Възстановява се бавно, благодарение на няколко природозащитни организации.

Девет испански черни лешояда вече имат нов дом в България. Птиците пристигнаха в базата на Фонда за дивата флора и фауна в село Ракитна в подножието на Пирин. Наш екип посрещна карталите и проследи първия им полет тук.

Къде живеят единствените алпийски козирози в България

Преди години карталът се е срещал навсякъде у нас, но впоследствие изчезва. Към днешна дата видът наброява по-малко от 100 птици. Възстановява се бавно, благодарение на няколко природозащитни организации.

От далечна Испания, след 3 дни по пътищата на Европа, деветте картала вече са в село Ракитна. „Испания има най-голямата популация на картали в Европа. Имат около 3000 двойки”, заяви Йован Андевски от Фондация за опазване на лешоядите.

Някои от тях претърпяват инциденти и се лекуват в центровете за рехабилитация. „Млади птици с леки проблеми. След няколко седмици рехабилитация, те са идеалните кандидати за проектите за реинтродукция”, каза Йован Андевски.

След пристигането си у нас, птиците се преглеждат обстойно. Специалистите им поставят маркиращи пръстени и GPS предаватели.

Над 280 000 водолюбиви птици зимуват у нас

Ето го и дългоочакваният момент. Първите черни лешояди вече са във волиерата на Фонда за дивата флора и фауна в Ракитна. Тук известно време ще свикват с новия си дом в компанията на двойка белоглави екземпляри.

“Обикновено 3-4 месеца по принцип, но ние преценяваме кога точно птиците могат да се пуснат”, обясни Христо Пешев от Фонд за дивата флора и фауна.

Деветте картала са част от мащабен проект за възстановяване на лешоядите по нашите земи. Усилията на природозащитниците от 2010 г. насам дават резултат и в Кресненското дефиле вече живеят десетки белоглави лешояди. Основният враг за тези редки и ценни видове остава човешката дейност. Известни като "чистачите на природата", лешоядите се хранят предимно с умрели животни. И периодично попадат на такива, отровени от хората.