НОИ: Вноската за пенсия е 16,3% от осигурителния доход, а трябва да е 37,5%

По-високи осигурителни вноски или промяна на швейцарското правило са двата сценария, за да се стабилизира държавният пенсионноосигурителен фонд. Това е записано в доклад на НОИ. Дългосрочно броят на пенсионерите ще намалява, но заради застаряването на населението те ще стават все по-голям процент.  Така през миналата година на сто осигурени са се падали 68 пенсионери, а през 2070-та година съотношението ще е 100 на 78. В документа пише, че осигурителните вноски трябва да се увеличат почти двойно, за да се покрият разходите за пенсии. Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто.

В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в допълнителното обществено осигуряване ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП. Темата коментираха бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в „Здравей, България“.

Необходими са сериозни реформи в пенсионната система, а не увеличаване на осигуровките и промяна на швейцарското правило смята Шулева.

"Наистина няма нищо драматично в това, което този актюерски доклад казва, още повече някакви страховити неща. През 1997г. осигурителната вноска е била 37%, а и данъците бяха двойно и тройно по-високи от сега. От 1997г. започват да падат осигурителните вноски, като най-ниски са били през 2010г. - 16%.", каза още тя. Шулева посочи, че трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси.

КТ "Подкрепа" с предложения за промени в политиките за доходи, пенсии, условия на труд и социално осигуряване

Има двойно повече пари за пенсии, но пенсионерите не са двойно по-богати, заяви Кръстев. По думите му пенсиите са били драстично повишени, откъдето е скочила базата, докато швейцарското правило е предвидено за друга база.

"Независимо дали ще дойдат от по-високи осигуровки или от дотация от централния бюджет, това са наши пари, които държавата преразпределя, това са пари на домакинствата, това са пари на бизнеса, които държавата преразпределя. Какъв ще бъде размерът на вноската от централния бюджет е по-скоро семантика. Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, каза още той. „Може да си позволим това увеличение, тъй като това е дотация от бюджета. България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, обясни икономистът.

Докладът не дава повод за политическа намеса, а прогнозира по-ниска инфлация през следващите години, твърди Николов.

"Това, което ни казват авторите на доклада е, че инфлацията в следващите няколко години ще е доста по-ниска от тази, която видяхме през 2022-2023 г, а това са прогнозите на всички големи институции от ЕК, през Световната банка, до нашето министерство на финансите. Другото нещо, което ни казват обаче е, че се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход, което е също до голяма степен очаквано", каза още той.

Николов коментира т.нар. швейцарското правило, при което с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще по-малко. „Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, каза още икономистът. Той посочи, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило. „Това не е повод за притеснение, тъй като единственото, което се казва е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, допълни икономистът.

Шулева посочи, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се разделят социалните функции от пенсионната. „Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, каза още бившият министър.

Кръстев каза, че това, което трябва да се направи, е да не се пречи на бизнеса и домакинствата, за да може икономиката да расте с по-бързи темпове и за да бъде запълнена дупката без сътресения във финансовата рамка. „Трябва да се помисли за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата, а не за увеличения“, каза още той.

Николов е на мнение, че може да увеличим прихода, а не да се чудим откъде да намерим пари. Той допълни, че делът на сивата икономика продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета. „Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, говори се за обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота. Според мен това ще се случи около 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота ще достигне до 80 години“, допълни икономистът.

От 30 години Светла Христова се самоосигурява. Работи като преводач и художник.

„Аз съм лице със свободна професия. Честно казано не знаех, но наистина разликата е драстична. Бях чула, че се готви такова увеличение, но според мен нещата трябва да станат по-плавно”, коментира жената.

„Според мен това вдигане на осигуровките ще стимулира сивата икономика, защото колкото повече печелиш, толкова повече ти взимат. Каква е идеята да ги даваш, ако взимаш много. Според мен най-удачно да се стимулират пенсионните реформи е да се стимулира раждаемостта и да се ограничи имиграцията, да не напускат млади хора, защото реално това са кадрите, които стимулират пенсиите”, смята Павел Ангелов. 

Информирайте се преди всички - последвайте ни в Google News Showcase