Дискусия за свободата на словото и етичните принципи на журналистиката в модерните общества

Проблемите и възможностите пред журналистиката в рамките на предизборна кампания, както и отношенията между властта и журналистиката, обсъдиха експерти по време на дискусия в УНСС, предаде БТА. Форумът е организиран от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), а целта му е да бъдат обсъдени действия и устойчиви решения за функционирането на етична и независима медийна среда.

„Форуми като настоящия са възможност за сътрудничество между медиите в България. Защото общественият интерес е сътрудничеството да бъде преди конкуренцията помежду им. Резултатите от такова сътрудничество трябва да доведат до някои практически резултати от голям обществен интерес“, отбеляза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Според него тези практически резултати са седем - възстановяване на лидерските политически дебати, възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери, възстановяване на пресконференциите, възстановяване на дистанцията между журналисти и политици, възстановяване на цитирането на източници, възстановяване на цитирането между медиите и възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си.

Ние насърчаваме свободния дух и мислене, а университетът е подходящото място за такива дискусии, посочи ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Той каза, че тази професионална медийна дискусия дава възможност на изследователите и преподавателите в университета да се запознаят от първо лице с най-важните въпроси, които вълнуват медийната общност.

Свободата на изразяване, етичните стандарти, както и качеството на медийния диалог, са основополагащи за утвърждаване на независими медии, които са на страната на българските граждани, посочи Димитров. Ректорът обясни, че не се е поколебал в подкрепата си за тази конференция, защото знае важността на този въпрос в съвременното общество. Свободата на медиите е основен стълб за здравото функциониране на всяка демократична държава, като осигуряват прозрачност на властите и служи за канал на обмен на информации, заяви проф. Димитров.

Възможността да се обсъждат и анализират въпроси като независимостта на журналистиката, цензурата, фалшивите новини и медийната етика е изключително важна за образованието и за бъдещите професионалисти, каза ректорът на УНСС. По думите му темата съвпада с желанието на университета да се ангажира с актуални, социални и значими теми и да подпомага изследванията и диалога по въпроси свързани с демокрацията, правата на човека и свободата на словото. Ролята на университетите е подготовката на нови поколения, които да разбират и защитават правата на свободата на изразяване и да се борят срещу различните форми на медийна манипулация, добави проф. Димитров.  

Целта на днешната конференция е да поставим фокуса върху свободата на медийните услуги от гледна точка на комуникационните свободи, свободата на медията и журналистите, които работят в медиите. Това каза изпълнителният директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и председател на УС на Националния съвет за саморегулация Анна Танова-Атанасова по време на откриването на дискусията за свободата на словото. 

По думите ѝ свободата на медиите е аспект на ротационната отговорност и независимост, тя е свобода за подбор на съдържание и подбор на кадрите, които да работят в медиите. Информационните свободи осигуряват плурализма на гледните точки в обществото и гарантират да не бъде монополизирана политическата, идеологическата или духовната сфера, посочи Атанасова и допълни, че информационните свободи са гаранция за съществуването на демократичните общества. 

Изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Симона Велева отбеляза, че медийният регулатор има извънредна функция по закон - да наблюдава как се отразяват предизборните кампании и да сигнализира за нарушения ЦИК. Тази наша дейност се превърна от дейност с извънреден характер в такава със системен характер, обясни тя.

„За СЕМ е изключителен ангажимент ние да сме гарант и да направим всичко възможно в нашите правомощия да гарантираме свободата на словото на медиите в България. Това го правим не само чрез нашите обичайни функции. Това го правим и чрез множеството позиции за солидарност, които изразяваме винаги, когато има посегателство срещу медии и журналисти“, каза д-р Симона Велева.

„Когато говорим за право на изразяване на мнение то има ясно изразени граници. И не е случайно, че чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека изрично предвижда, че тези права и правото на изразяване не може да бъде използвано, за да се подкопават нито едно от правата, гарантирани от конвенцията. И речта на омразата, заплахите към журналисти, посегателствата срещу демокрацията, уговорките на тъмно – това са естествени врагове на демокрацията“, каза още изпълняващата длъжността председател на СЕМ.

„Политическите формации вече не правят стандартните кампании, те провокират събития, сезират прокуратурата. Политиците се подпъхват в дневния ред на обществото и изместват една предизборна кампания, в която журналистите трябва да задават въпросите", каза журналистът от NOVA Даниела Тренчева.

„Цялата енергия и усилия, които влагаме в работата, за да дадем на обществото информация и то да прави информиран избор, ако по някакъв начин я насочим и към общите усилия за подобряване на условията ни за работа, всичко би било по-добре. Присъствието ни тук е крачка в тази посока”, заяви Тренчева.

Снимка: БТА

Къдринка Къдринова, която е член на Съвета за електронни медии (СЕМ), обясни, че според нея държавното или публичното финансиране е инструмент, който не е използван достатъчно. Активна трябва да бъде българската държава, разбира се, в използването му, смята тя.

„От години виждам как се подкопава доверието в медиите", каза Габриела Наплатанова, член на Съвета за електронни медии. Според нея медиите трябва да го отвоюват и да не губят връзката със своята аудитория. „Контактът с обществото минава и през отпечатък на терен - там, където са хората и където се случва събитието", смята Наплатанова. Тя обясни, че СЕМ следи социологическите проучвания и даде пример с едно от тях, което сочи, че за 82% хората е важно да има изборни дебати.  

Става все по-трудно човек да бъде журналист в съвременните условия, каза Ирина Недева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Според нея трудности пред журналистите и медиите са свързани с промените в бизнес моделите, новите форми на комуникация, които носят социалните медии и „повсеместната и много ясно изразена тенденция към политизация в общественото мнение“.

„Много често ние ставаме свидетели не само в България, но и в международен контекст, на опити за заличаване на тази мисия на медиите – да бъдат куче пазач на демокрацията. А пък вече в български условия това, което нас ни безпокои е, че виждаме големи успехи в това поле, в опитите за ограничаване на журналистическата свобода. И то точно когато тя засяга сериозни политически и бизнес интереси и точно когато тя е направена по възможно най-професионалния и възможно най-добрия начин“, каза Недева. 

За съжаление, с болка констатираме, че като че ли у нас журналистическата солидарност не е на това ниво, на което би трябвало да бъде – отстоявайки не просто обществени и журналистически ценности, а и отстоявайки правото на журналиста да бъде защитен, обясни по време на панела председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.

Тя отбеляза, че за СБЖ винаги е било най-важна защитата на правата на журналистите. За нас тя е неразривно свързана със свободата на медиите, каза Снежана Тодорова.

Тя представи някои предложения за законодателни промени на Съюза на българските журналисти. „Основните положения са за защита на журналистическия труд чрез колективно договаряне и членство в синдикат“, посочи Тодорова. Друго предложение е свързано с държавно финансиране на медиите, осъществявано чрез фонд „Защита на медийната среда“. Предложение за промени СБЖ има още по отношение на Наказателния кодекс – за защита на журналисти от вербални, физически и други посегателства. 

Насърчаването на колективното договаряне, включително и в медиите, е европейска практика, каза още председателят на Управителния съвет на СБЖ.

„Живеем в сложни времена, сложна политическа обстановка. Когато времената са сложни, хората се ориентират към инвестиция в най-важните неща, които са заплашени по някакъв начин. Смятам, че между тези важни неща непременно трябва да подчертаем върховенството на правото, независимостта на медиите, възможностите за граждански контрол върху властта“, отбеляза проф. Нели Огнянова от Комисията за журналистическа етика.

Тя посочи, че не всяко слово е защитено, като това е регламентирано в различни правни системи. Така е според практиката на Европейския съд за правата на човека, обясни проф. Огнянова.

„Европейският съд за правата на човека напомня в пет дела, че журналистите имат отговорности. Тези отговорности трябва да бъдат спазвани. Така че правна защита има само отговорната журналистика. Журналистиката, която съобразява етични стандарти“, коментира тя.

По думите на проф. Огнянова Комисията за журналистическа етика многократно се е занимавала със стандарти и се е произнасяла по отношения между водещи, журналисти и участници, гости политици в едно студио. „Основното, което може да се извлече като стандарт от решенията на комисията, е принципът за критична дистанция. Да, гостите в студиото имат свобода на изразяване, но те не могат да говорят безкритично радвайки се на свободата да говорят каквото си пожелаят без оглед на съответствието с фактите“, каза тя. Според нея идеята за критична дистанция се отнася и към критиците на властта. 

„В България действа медиен закон, който навършва 26 години. Има експанзия на регулацията действително“, отбеляза проф. Нели Огнянова. Допълни, че идва нова парадигма. 

Според нея дефицитите, по които държавите трябва да работят, са очертани в регламента за свободата на медиите на Европейския съюз. Проф. Огнянова отбеляза, че 8 ноември е бил срокът, в който държавите членки е трябвало да приложат една от разпоредбите от регламента - да създадат рамкови условия за достъп до качествена журналистика.

„Защитата на права, защитата в случая на дадена свобода, защитата на демокрацията е усилие на всекидневна база. Нещо, за което ние трябва постоянно да повтаряме най-вече на младите, за които много неща са дадености. С огромния опит и експертиза, който притежават представителите на обществените медии, с компетентността на академичната общност, разбира се и най-вече с енергията на младите последователи, на тези, които ние се опитваме да обучаваме, съм сигурен, че тази тема ще бъде постоянно поставяна на дневен ред. Тя ще бъде постоянно под светлините на прожекторите“, посочи Росен Стоянов от департамент „Медии и комуникация“ в Нов български университет (НБУ). 

Според него работещата гилдия е онова, което ще даде отпор. Нужно е на различни нива да не цензурираме, но да не даваме трибуна на езика на омразата, допълни той.

Биляна Църноречка, пресаташе в Бюрото на Европейския парламент в България, потвърди важността от връщането на лидерските дебати.„ Единственият информиран начин, който гражданите могат да имат избор, е връщането на тези дебати", смята Църноречка. Тя посъветва представителите на българските медии и регулатори, които присъстваха на дискусията, да почерпят опит от други държави-членки на ЕС и да обменят опит за въвеждането на пропорционалност по отношение на отразяване на предизборна кампания. Важно е да има представителност и на малките партии, които се чувстват непредставени по време на предизборните кампании, добави пресаташето. 

И други експерти коментираха свободата на словото и етичните принципи на журналистиката в модерните общества на дискусията в УНСС.