Снимка: iStock
Високи цени, намалена конкурентоспособност са въпросите, които стоят на дневен ред
Европейската индустрия е изправена пред растящи разходи и загуба на конкурентоспособност. Зависимостта от втечнен газ от Съединените щати буди нови опасения, докато призивите за частично връщане на руския газ набират скорост.
Повече от три години след началото на войната в Украйна, енергийната сигурност на Европа остава под въпрос. Американският втечнен природен газ помогна да се запълни недостигът от руски доставки по време на енергийната криза през 2022–2023 година. Но сега, когато президентът Доналд Тръмп разклати отношенията със Стария континент и превърна енергията в разменна монета в търговските преговори, самата зависимост от Съединените щати поражда нови опасения.
"Има опити за мирни преговори с участието на американското правителство, което създава възможност огънят да бъде прекратен. В такъв случай би било разумно всички страни да възобновят доставките на природен газ по тръбопроводите. Това би било стимул за Русия в преговорите, приходи от транзитни такси за Украйна, а за европейската индустрия – намаляване на цените и повишаване на конкурентоспособността", казва Кристоф Гюнтер - управляващ директор на InfraLeuna.
Франция – лидер на Европа или поредният болен член на ЕС?
Германия, например, е страна, която до голяма степен разчиташе на евтиния руски газ, за да поддържа производствения си сектор.
"Има опасения, че ставаме зависими от Русия. В действителност обаче зависимостта идва от това, че затворихме атомните и въглищните електроцентрали, намалихме местния добив и по този начин се поставихме в позиция на зависимост от внос", посочва Гюнтер.
В един от най-големите индустриални комплекси в Германия някои производители вече настояват за връщане на руския газ.
"Преди кризата плащахме малко над милион евро месечно за електроенергия, а сега – над 2 милиона. На годишна база това са над 10 милиона повече. Миналата година отчетохме загуба за първи път от приватизацията преди 30 години. И то не малка. Не можем да си го позволим дългосрочно. Нашите конкуренти в Азия – особено в Китай – имат огромни мощности и почти нулеви цени на тока. Да се конкурираш с това е ужасно трудно", казва Клаус Паур - управител на Leuna-Harze.
На този фон, все повече гласове в индустрията предлагат това, което до скоро беше немислимо - частично възстановяване на вноса на руски газ. Това би изисквало рязък завой в политиката на Европейския съюз, който обеща да се откаже напълно от руския енергиен внос до 2027 година.
Последвайте ни