Индия VS Пакистан: Държави, разполагащи с ядрено оръжие, което използват като възпиращ фактор

Индия изстреля ракети по територията на Пакистан в отговор на масова стрелба по туристи през април. Исламабад осъди атаките и обеща страната му да даде твърд отговор.  Изстрелването на ракетите и обещанието на Пакистан за ответен удар подхраниха страховете от война между двете съседни ядрени сили. Но ударите в ранните часове на срядата показаха, че Ню Делхи може да нанесе щети на Исламабад, без да навлиза във въздушното му пространство или да използва ядрено оръжие. Какво може да последва от ескалацията на напрежението?

И двете държави разполагат с ядрено оръжие, но го използват като възпиращ фактор

Индия и Пакистан са натрупали през годините големи ядрени арсенали, но целта им е да предотвратят войни, а не да ги започват. Ню Делхи има политика, наречена „без първа употреба“, което означава, че ще използва ядрено оръжие само в отговор на ядрена атака срещу индийски сили или своя територия.

Индия обстрелва Пакистан с ракети, тя отвърна с артилерия, има десетки загинали и ранени

Политиката на Пакистан е да използва тактическо ядрено оръжие при ядрена заплаха или конвенционална военна атака от по-силния си съсед. Исламабад не изключва първа употреба на ядрено оръжие, ако усети екзистенциална заплаха. Въпреки това, страната трудно би могла да си позволи да започне подобна война с Индия заради превъзходството по отношение на огневата мощ на Ню Делхи. Пакистан е загубил три конвенционални войни досега.

Снимка: iStock

Експертът и анализатор за региона на Южна Азия Майкъл Кюгелман посочва, че ударите от сряда сутринта са едни от най-интензивните от страна на Индия от години. По думите му отговорът на Пакистан също „със сигурност ще бъде мощен”.  „Това са две силни армии, които, въпреки ядреното възпиране, не се страхуват да използват значителна конвенционална военна сила една срещу друга. Рискът от ескалация е реален. И може бързо да се увеличи”, категоричен е Кюгелман.

Нито една от двете държави няма точна информация за арсенала на другата

Нито Индия, нито Пакистан знаят точно какви ядрени оръжия или в какви количества притежава другата страна. Ню Делхи извърши първия си ядрен тест през 1974 г., а Исламабад – през 1988 г. Според експерти Пакистан има около 170 бойни глави, а Индия – близо 172. Някои анализи показват, че Исламабад може да разполага с по-голям ядрен арсенал – до около 200 бойни глави. Пакистан поддържа ядрен арсенал, за да възпира евентуално нахлуване или мащабна атака от страна на Индия.

Снимка: iStock

В сегашната ситуация Исламабад трябва да реши как да отвърне, без да провокира Ню Делхи още повече и без да започне конфликт, който не може да спечели. Засега страната твърди, че е свалила няколко индийски самолета в отговор на ракетния обстрел.

Операция „Шиндур“: Индийски ракети поразиха Пакистан, има загинали 

Въпреки десетилетията на враждебност и подозрения, Индия и Пакистан са подписали пакт, който забранява атаките срещу ядрените им обекти. Като част от Споразумението за забрана на нападения срещу ядрени инсталации и съоръжения, двете държави си обменят списъци с такива обекти през януари всяка година. Това се случва от 34  години. Нито една от страните обаче не е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който цели ограничаване на разпространението на ядрени оръжия и технологии.

И двете държави предпочитат ограничени удари по конкретни цели

Ескалацията на напрежението между Индия и Пакистан обикновено включва точкови удари и ответни действия, които са с нарастващо бавен интензитет, като оставят възможност за деескалация. Граничните престрелки са често срещани. Индия е подложена на силен вътрешен натиск за реакция този път, защото жертвите от миналия месец са цивилни. Според Ню Делхи, въоръжените ѝ сили са атакували обекти, използвани от екстремисти, свързани с нападението над туристите.

През 2019 година след самоубийствен атентат с кола Индия извърши среднощен въздушен удар като твърдеше, че е поразила тренировъчен лагер на терористи в Пакистан. Исламабад заяви, че е свалил два индийски изтребителя в Кашмир и е пленил пилот, който впоследствие беше освободен, а ситуацията започна да се нормализира. Но този епизод показа, че Индия е готова да навлезе във въздушното пространство на Пакистан и да извърши удари – нов праг в ескалацията на напрежението.

Снимка: iStock

Досега престрелките и ударите бяха ограничени до граничните райони, включително така наречената контролна линия – фактическата граница, разделяща Кашмир.Тази тактика обаче крие риск от погрешни изчисления, тъй като всякакви жертви, особено сред цивилните, могат да засилят вътрешното напрежение в двете страни.

Международната общност призова към сдържаност

С оглед на ескалиращите конфликти в Близкия изток, международната общност не желае нов конфликт в Южна Азия. Американският държавен секретар Марко Рубио многократно е призовавал Индия и Пакистан да намалят напрежението помежду си. От своя страна генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази безпокойство относно индийските военни действия и също призова за максимална сдържаност.

„Срамна атака”: Светът реагира на конфликта между Пакистан и Индия

И Ню Делхи, и Исламабад побързаха да подчертаят дипломатическите си ангажименти в региона, публикувайки изявления относно своите съюзи и международна позиция.

Президентът Доналд Тръмп, който по-рано заяви, че САЩ няма да се включат в посредничеството, подчерта, че се надява ситуацията да приключи бързо. „Мисля, че хората очакваха нещо да се случи, като се има предвид миналото между двете държави. Те се бият от много време. От десетилетия. Просто се надявам всичко това да свърши бързо“, допълни американският държавен глава.