Историята на еврозоната: Икономически регион от страни, приели единната валута

През 1992 г. с Договора от Маастрихт е създаден ЕС и е проправен пътят за създаването на общ икономически и паричен съюз, състоящ се от централна банкова система, обща валута и общ икономически регион - еврозоната.

Еврозоната е географски и икономически регион, който се състои от всички държави от Европейския съюз, които са приели еврото като своя национална валута. Към 2025 г. еврозоната се състои от 20 държави от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия. Приблизително 340 милиона души живеят в еврозоната.

„Еврото – въпроси и отговори”: Ще плаща ли България дълговете на други държави в еврозоната

Не всички държави от ЕС участват в еврозоната. Някои предпочитат да използват собствена валута и да запазят финансовата си независимост.

Държавите, които решат да участват в еврозоната, трябва да отговарят на изискванията за ценова стабилност, стабилни публични финанси, устойчивост на конвергенцията и стабилност на обменния курс.

Еврозоната е един от най-големите икономически региони в света, а валутата ѝ - еврото - се смята за една от най-ликвидните в сравнение с останалите. Еврото продължава да се развива с течение на времето и заема все по-значимо място в резервите на много централни банки. Тя често се използва като пример при изучаването на трилемата - икономическа теория, която постулира, че държавите имат три възможности при вземането на решения относно международните си парични политики.

≈ Договорът от Маастрихт

През 1992 г. страните, съставляващи Европейската общност (ЕО), подписват Договора от Маастрихт, с което създават ЕС. Създаването на ЕС имаше няколко области с голямо въздействие - то насърчи по-добрата координация и сътрудничество в политиката, най-общо казано, но имаше специфично въздействие върху гражданството, политиката за сигурност и отбрана и икономическата политика.

Що се отнася до икономическата политика, Договорът от Маастрихт имаше за цел да създаде общ икономически и паричен съюз с централна банкова система - Европейската централна банка (ЕЦБ) и обща валута (еврото).

За тази цел договорът призовава за свободно движение на капитали между държавите членки, което впоследствие прераства в засилено сътрудничество между националните централни банки и по-голямо съгласуване на икономическата политика на държавите членки. Последната стъпка беше въвеждането на еврото и провеждането на единна парична политика от страна на ЕЦБ.

„Еврото – въпроси и отговори”: Проверка на NOVA в магазини, поставили и двете валути

≈ Някои държави извън ЕС също са приели еврото

По различни причини не всички държави от ЕС са членове на еврозоната. Дания се отказа от присъединяване, въпреки че може да го направи в бъдеще.

Някои държави от ЕС все още не са изпълнили условията, необходими за присъединяване към еврозоната. Други държави избират да използват собствена валута като начин да запазят финансовата си независимост по отношение на ключови икономически и парични въпроси.

Някои държави, които не са членки на ЕС, са приели еврото като своя национална валута. Ватиканът, Андора, Монако и Сан Марино са сключили парични споразумения с ЕС, които им позволяват да емитират собствена валута евро при определени ограничения.

≈ Изисквания за присъединяване към еврозоната

За да се присъединят към еврозоната и да използват еврото като своя валута, държавите от ЕС трябва да изпълнят определени критерии, състоящи се от четири макроикономически показателя, които се фокусират върху ценовата стабилност, стабилните и устойчиви публични финанси, трайността на конвергенцията и стабилността на обменния курс.

За да докаже ценова стабилност, дадена държава-членка трябва да демонстрира устойчиви ценови показатели и средна инфлация, която да не надвишава с повече от 1,5% равнището на трите държави членки с най-добри показатели. За да демонстрира стабилни публични финанси, правителството трябва да има бюджетен дефицит не по-голям от 3% от БВП и да поддържа публичен дълг не по-голям от 60% от БВП.

Дълготрайността на конвергенцията на дадена страна се оценява чрез дългосрочните ѝ лихвени проценти, които не могат да бъдат с повече от 2% над лихвения процент в трите държави членки с най-стабилни цени. И накрая, страната трябва да демонстрира стабилност на обменния курс, като участва в Механизма на обменните курсове (ERM) II, или така наречената „чакалня“, в продължение на поне две години „без сериозни напрежения“ и без да девалвира спрямо еврото.

≈ Структура и управители на ЕЦБ

ЕЦБ координира паричната политика на еврозоната, включително определянето на целевите лихвени проценти и контрола върху предлагането на общата валута евро.

Основният мандат на ЕЦБ е ценова стабилност; тя си поставя за цел 2% инфлация в средносрочен план като буфер срещу риска от дестабилизираща дефлация.

Управителният съвет на ЕЦБ взема решения относно паричната политика на еврозоната, включително нейните цели, основните лихвени проценти и предлагането на резерви в Евросистемата, включваща банката и националните централни банки на държавите от еврозоната. Той определя и общата рамка за ролята на институцията в банковия надзор.

Как да се избегне спекулата и скокът на цените с приемането на еврото

Съветът се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и ротационен състав от 15 управители на национални централни банки. Вместо годишна ротация на правата на глас, както е при управителите на регионалните банки на Федералния резерв, ЕЦБ ротира правата на глас ежемесечно.

Председателят на ЕЦБ се избира за мандат от 8 години, който не може да бъде подновяван, с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет. Председателят представлява банката на различни международни форуми. Досега ЕЦБ е била оглавявана от: Вим Дойсенберг (1998-2003), Жан-Клод Трише (2003-2011), Марио Драги (2011-2019), Кристин Лагард (2019- досега).

≈ Еврото – гарант за стабилност

Редица страни изпитват известни колебания, преди да приемат единната европейска валута. Но според експерти една национална икономика значително по-трудно може да фалира, когато е част от еврозоната.

Гуверньорът на Гръцката национална банка Янис Стурнарас твърди, че ако през предходното десетилетие Гърция беше напуснала еврозоната, докато е преговаряла с кредитори за финансова помощ, икономиката ѝ е щяла да изпадне в колапс.  

„Гърция щеше да свърши като Сирия, ако беше излязла от еврозоната“, твърди Стурнарас.

≈ Хронология на присъединяването към еврозоната

Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция се присъединяват се през 1999 г., Гърция – 2001 г.; Словения – 2007 г.; Кипър и Малта – 2008 г.; Словакия – 2009 г.; Естония – 2011 г.; Латвия – 2014 г.; Литва – 2015 г.; Хърватия – 2023 г. |