Всеки трети лекар в България е на възраст между 55 и 64 години

Малко над 30 000 практикуващи у нас лекари са преброили от НСИ към края на миналата година. 60% от лекарите практикуват в болници и центрове със стационар, а всеки трети лекар в България е на възраст между 55 и 64 години. Практикуващите дентална медицина са близо 7800, а броят на медицинските сестри продължава да спада като вече се доближава към 28 000, а този на акушерките – към 3 000.

През последните месеци почти всички те излязоха на протести, за да заявят, че прагът им на търпимост към недобрите условия на труд и ниските възнаграждения, е преминат. Всичко това се случва на фона на кадровия проблем в сферата на здравеопазването, за който обществото се тревожи от години.

Проф. Габровски: Недостигът на сестри е катастрофално голям

На всеки 10 000 души от населението у нас се падат по 46,8 лекари. Забелязва се известно увеличение в сравнение с година по-рано, но то не е голямо. Това означава, че един лекар трябва да може да покрие нуждите на 214 души. Броят на хората, които се падат на един стоматолог, е още по-голям – над 820. Фелдшерите и медицинските сестри пък през последната година са намалели толкова, че на една сестра се падат 227 души. При акушерките има известен ръст за последната година, но той е минимален и не би могъл да запълни огромния кадрови дефицит.



Над 300 легла повече има в болниците в страната през миналата година. Те са надхвърлили 56 000, въпреки че броят на лечебните заведения е останал непроменен –  341. Всяка втора болница е многопрофилна и 70% от цялата леглова база се намира именно в тях. Всяка трета болница вече е частна. Следват специализираните – с 14 000 легла, онкологичните центрове и тези за психично здраве, които имат бази с по около 1000 легла за цялата страна. Най-малки са легловите бази в местата за лечение на кожни заболявания – разполагат с едва 30 легла, разпределени в три центъра.

Липсата на лекари, ниското заплащане и COVID-19: Какви са предизвикателствата пред здравеопазването у нас



При средна осигуреност за страната от 870 болнични легла на всеки 100 000 души от населението, най-близо до тези стойности е столицата. А областният град, който безспорно разполага с най-много болнични легла за населението, което има, е Плевен – над 1300 на всеки 100 000 души. Солидна и доста сходна е легловата база и в Смолян – близо 1200. Най-малко легла според броя на населението си пък имат областите Ямбол и Перник – под 450 легла. Повече от 3 пъти по-малко, отколкото първата, в класацията област Плевен.



Излизаме от България, за да видим и кой колко харчи за здравеопазването на своята държава. Данните са на Евростат за последната отчетена от тях година. Сравняваме процентите от брутния вътрешен продукт, които отиват за здравеопазване във всички държави членки. Ако средно в общността се харчат по 10,5% от БВП, в България се движим под средното ниво, с разходи под 8%. Това ни отрежда 17-ата позиция от общо 27. Най-много пари за здраве дава Германия - 12,5%. Следва я Франция с 12%, а в края на класацията са съседите ни от Румъния – с под 6% и Люксембург, чиито разходи са едва 5,5 на сто. Процентът е нисък, уточняват експертите, защото БВП на страната е доста висок. Това превръща малкия ѝ брой жители в най-добре здравноосигурените от всички европейци. 



Здравеопазването струва все повече на всички. Разходите на държавите членки на ЕС за последните 8 години са се увеличили средно с 40%. В Латвия повишението е най-осезаемо – близо 130%. Следва Румъния. У нас увеличението и тук изчисляваме като процент от брутния вътрешен продукт - то е близо 100-процентово. Най-малко е в Швеция и Италия, където днес изразходват за здравеопазване едва с една пета повече, отколкото преди осем години.  

Последвайте ни