По думите му очакванията за бързо споразумение, което да доведе до стабилизиране на петролните пазари, са нереалистични

Макроикономистът Евгений Кънев коментира в ефира на „Твоят ден“ последните събития около срещата в Аляска между Доналд Тръмп и Владимир Путин и възможните ефекти върху цените на петрола и продуктите му.

По думите му очакванията за бързо споразумение, което да доведе до стабилизиране на петролните пазари, са нереалистични.

„Путин нито е казвал, нито обещавал, нито има интерес да приключва войната. Напротив – за него е опасно в този момент, защото армията ще се върне и ще създаде напрежение вътре в Русия. Историята показва, че след всяка голяма война там има катаклизми и революции“, посочи Кънев.

Петролният пазар – подчинен на фундаментите, не на политиката

Според него пазарът на петрол не реагира рязко дори при сериозни военни конфликти.
„Дори когато имаше война между Иран и Израел, не видяхме драматични промени в цените. Тези фактори са по-скоро структурни и дългосрочни – зависят от глобалната икономическа активност“, каза експертът, като припомни примера с пандемията, когато американският суров петрол дори достигна отрицателни цени.

Тръмп отлага санкциите срещу Китай, но предупреждава: Още обсъждаме

Санкции и „сенчестият флот“

Кънев коментира и последните санкции на администрацията на Джо Байдън срещу т.нар. „сенчест руски флот“. Според него те са сериозен удар върху руските енергийни приходи, но не могат да променят изцяло картината.

„Китай остава най-големият купувач на този евтин петрол и няма да спре, защото има стратегически интерес Русия да продължава войната. Иначе Америка ще се фокусира върху Китай и Тайван“, обясни той.

Относно Индия, която продължава да купува руски петрол на силно намалени цени, Кънев отбеляза, че за Делхи това вече е въпрос на национална чест. „Индия върви по пътя към статут на бъдеща свръхсила и не може да ѝ се диктува как да се държи“, коментира макроикономистът.

Скрита търговия и западни интереси

По думите му западни компании също продължават да поддържат връзки с Русия през страни като Казахстан, Узбекистан и Киргизстан.

„Да, Европа знае как може да прекрати финансирането на Русия, но не е толкова лесно – обемите са големи, а има и интереси на западни фирми, които предпочитат да затварят очи“, посочи Кънев.

Българските инвестиции в гръцки имоти – проблем или шанс?

Състоянието на руската икономика

Въпреки че руската икономика е силно затруднена, тя продължава да функционира благодарение на военните поръчки. „40% от бюджета отива за военния сектор. Резервите се превръщат във въоръжения. Руснаците страдат, но са свикнали да живеят в условия на репресия и военен режим. Това дава на Путин голям периметър за маневри“, уточни икономистът.

Кънев разгледа и новото търговско споразумение между САЩ и Европа. Според него сделката не е просто икономическа, а отразява стратегическите съюзи на Америка.

„Само военните съюзници получиха облекчения. Европа избра временно неизгодна сделка, за да спечели време и да не влиза в търговска война с Тръмп“, поясни той.

Редактор: Цветина Петкова