„Темата на NOVA”: (Без)опасно за децата (ВИДЕО)

България изгуби голям брой деца по пътищата ни за последните 10 години. Деца, за които първи учебен ден вече няма. Деца, които така и не се сбогуваха със своите родители. А „грешката“ им беше само една – че точно в този ден бяха навън. Всички правим грешки. Но за някои няма извинение и няма оправдание. Защото понякога границата между инцидент и убийство е твърде малка. А в държавата, в която половин век се строи една магистрала, въпросите все още са повече от отговорите. Но – възможно ли е броят на загиналите деца да бъде нула? Някъде по света вече е доказано, че може. Възможно ли е спасението да не е въпрос само на късмет? Някъде по света вече е доказано, че може.

Тези истории не са непознати, не са и изключение. Превърнаха ли се в част от ежедневието ни? Може би, да. В мрачна хроника, която вече четем без изненада. Катастрофите по българските пътища отнемат човешки животи почти всеки ден. Една грешка, една секунда невнимание – и последствията са необратими. Статистиката се превърна в черна равносметка, но зад всяко число стои нечие лице, нечие дете, нечий свят. Свят, който остава празен.

Стотици глобени за часове: Тол камерите започнаха да засичат средна скорост

Колко още животи трябва да отидат в статистиката преди да повярваме, че можем да променим реалността? В следващите минути ще ви докажем, че спасение има. В това вярва и една от най-обичаните актриси от киното, телевизията и театъра – Йоанна Темелкова. Тя е шофьор от над 20 години, шофира по няколко часа всеки ден. След минути с нея ще проследим колко жестока всъщност е статистиката.

„Наблюдавам деградация в шофирането на хората. Защото, когато аз взех книжка, по пътищата не се шофираше така. Като чуя за поредната жертва на пътя изпитвам гняв”, обясни актрисата.

През 2023 година по пътищата у нас загиват 30 деца. Година по-късно броят им намалява до 13. За съжаление обаче това не може да се определи като трайна положителна промяна, защото само от началото на тази година досега пътят вече е отнел живота на 15 деца.

„Възрастта в която най-често те биват ранявани като пътници е между 15 и 17 години и другата е възрастовата група до 10 години”, уточни Мария Ботева – отдел "Пътна полиция" в ГДНП.

Сред тези деца е и Сияна. Тя остана на 12, а нейната история познават всички.

„Една сутрин се събудих, като предния ден имах чисто човешки работни проблеми.  Ядосвах се, хабих нерви, но си казах да имам прекрасно дете, имам хубаво семейство, имам всичко, за което някога съм искал да постигна.  И след няколко часа ми се обади майката на Сияна и ми каза нашите са катастрофирали с детето. Само майка ми е в съзнание, обади се да виждаш какво става. Започнах да търся познати, които имат връзка с болницата в която разбрах, че са закарали Сияна. И ми съобщиха, че Сияна е загинала. Знаете ли какъв удър е това? Здраво, право дете”, разказа Николай Попов, баща на Сияна.

На 7 септември започва регистрирането на средна скорост

5 месеца след смъртта й има две образувани дела – за състоянието на пътя, на който умира и за шофьора на камиона, чието ремарке се заби в колата на дядото на Сияна. А баща й не спря да търси отговорност.

„Това не са инциденти, това са убийства. Ако нямаше корупция и имаше контрол, тези, които се ремонтирали пътя, щяха някога да го направят качествено. И дори шофьорът на камиона да наруши правилата, хубавият път можеше да спаси детето ми. Ако нямаше корупция и имаше контрол, шофьорът, който уби Сияна с превишена скорост в поройния дъжд, нямаше да си позволи да кара така”, допълни Николай. 

А в голяма част от случаите – и шофьорските грешки могат да бъдат избегнати. Националната шофьорска академия в Сърбия е първият център за безопасно шофиране в страната и един от най-мащабните и високотехнологични центрове в тази част на Европа. Най-дългата обиколка на пистата е 3,9 км, с 15 завоя. Създадена е преди по-малко от 20 години от двама журналисти – баща и син. Днес ви срещаме с един от тях.

„Идеята се роди отдавна, но реалното строителство започна в края на 2008 година. Баща ми, който десетилетия наред работеше като журналист, и аз, започнахме с идеята да направим нещо различно. Да повлияем на пътната безопасност и на знанията на шофьорите у нас по нов начин. Не копирахме чужда концепция, а изградихме своя, съобразена със специфичните нужди на сръбските шофьори. Хората карат твърде бързо, безразсъдно, без да осъзнават какво причиняват. Те застрашават другите, но не го разбират, което води до много загинали, пострадали и огромни щети. Разбрахме, че не става дума за по-високи глоби или по-строги закони. Въпросът е да достигнеш умовете и сърцата на хората и да ги научиш да поемат повече отговорност. 95% от шофьорите са „нормални“, само 5% вършат недопустими неща. Законите са за тези 5%, а ние решихме да се съсредоточим върху 95-те процента – да ги образоваме и да ги направим по-добри”, обясни Младен Алвириович, съосновател на НАВАК.

И въпреки, че академията носи името Национална, то тя няма никаква помощ от държавата.

„Десет години поред предлагахме безплатни обучения за нови шофьори – тези, които са взели книжка през първата си година. Всяка година обучавахме между 1000 и 1500 души. Министерството на вътрешните работи се съгласи да ни помогне да проследим как се държат тези хора след курса”, допълни Алвириович.

В България, по данни на Пътната агенция, 36 пътни отсечки са определени като опасни през 2024 г. Сред най-рисковите зони е и част от Северна България — регионът, който 50 години чака да бъде построена магистрала„Хемус”. В тази карта на риска попада и участъкът, където Сияна загуби живота си. От началото на годината там са станали 22 катастрофи със 7 ранени и двама загинали. Сред тях е и Сияна, която така и не дочака предписания основен ремонт.  След нейната смърт започна спешно обезопасяване на всички участъци.

„Регулярно са подавани такива сигнали. Явно голяма част от това нещо е неглижирано по някакъв начин, тъй като дефицити, които наблюдаваме в момента, са доста големи. Ще ги изчистим. Да, но това не може да стане с магическа поръчка”, обясни Венцеслав Ангелов - директор на ОПУ – Велико Търново, и.д. на ОПУ – Плевен.

Докато у нас все още чакаме по-добри пътища и броим празните класни стаи, в Норвегия има години без нито едно загинало дете на пътя. Страна, която също е плащала висока цена, успява да промени отношението си към проблема. И днес правилата там не са само на хартия.

Една спасена класна стая. Това е целта. И тя е възможна - ако всеки от нас избере да се бори за нея.