Визията за Марс срещу тази за космическите станции: Двама от най-богатите хора в света имат различни, но еднакво амбициозни планове за колонизация на Вселената.

Космосът отдавна е платно за творците, които си представят бъдеще, в което хората живеят сред звездите. Сега човечеството се намира на повратна точка, тъй като трудният, скъп и рисков процес на опитите тези грандиозни визии да се превърнат в реалност вече действително е в ход.

В западния свят може би никой няма по-голямо влияние върху това как това бъдеще ще бъде реализирано от Илон Мъск и Джеф Безос. Двама от най-богатите мъже в света, и двамата собственици на частни космически компании, имат общо състояние, което надхвърля 630 милиарда долара – сума, която започва да съперничи на средствата, отпуснати на НАСА през цялата ѝ 66-годишна история.

Мъск и Безос имат различни представи за това как трябва да изглежда бъдещето на човечеството в Космоса и техните визии не се изключват взаимно. Но всяка от тях поставя собствени предизвикателства – технически, финансови, политически и етични.

⇒ Мъск вероятно е оказал най-голямо въздействие от всеки друг човек върху космическите изследвания през последните години – както от културна, така и от технологична гледна точка. Той отдавна е заявил своята единствена цел – Марс, като си представя ден, в който Червената планета ще приюти обширно човешко селище.

⇒ Междувременно Безос, чието влияние в космическата индустрия е донякъде ограничено от по-бавния напредък на неговата ракетна компания, е съсредоточил вниманието си малко по-близо до дома.

Лаборатория в кутия: Възможно ли е да се произвеждат храни и горива в открития Космос

Той представя визия за преместване на „тежката индустрия и замърсяващата индустрия извън Земята“ – може би в въртящи се космически лаборатории, където човешки колонии живеят и работят постоянно.

В бъдещето, което си представя Безос, Земята е запазена за живот и почивка, може би съхранена за неопределено време като национален парк.

Фил Метцгер, планетарен физик в Университета на Централна Флорида, посочва, че животът в Космоса може да бъде „етично добър за нашата цивилизация“.

„Мисля, че ако го направим правилно, бихме могли да създадем наистина светло бъдеще", казва той.

Създаването на селища в Космоса обаче не е морален императив, твърди Алис Горман, космически археолог и доцент в Университета Флиндърс в Австралия. А историите, които Мъск и Безос разказват за нашето бъдеще, може да звучат различно за хората от различни социално-икономически класи.

„Бих казала, че вероятно има повече хора, които се тревожат за последиците от климатичните промени на Земята в момента, отколкото такива, които очакват с нетърпение бъдеще в Космоса“, добавя Горман.

Мъск и Безос представят своите извънземни начинания като филантропски, заявявайки че колониите извън Земята са вид застраховка на живота, която ще гарантира оцеляването на човечеството, ако природна или причинена от човека катастрофа направи родната ни планета необитаема.

Но има съществени разлики между техните представи за космическо обитаване.

     ► В преследване на Марс

От основаването на SpaceX през 2002 г. Мъск казва, че водещата мисия на компанията е да установи самоподдържащ се град на Марс. Тази визия включва изпращане на конвои от роботи, а след това и хора, които да живеят в затворени местообитания, може би в региона Аркадия на Марс. Там водата, която би поддържала подобна колония, може да е заключена на по-малко от фут под прашната червена повърхност.

Снимка: илюстративна, iStock

В крайна сметка, Мъск е казвал, че се надява да подложи Марс на процес, наречен тераформиране, при който хората ще направят Червената планета по-подобна на Земята, като изпомпват газове в атмосферата, за да създадат по-високи температури и воден цикъл, който имитира този на родния ни свят.

Учените обаче не са единодушни дали тераформирането е физически възможно.
„Мисля, че „Зов за завръщане“ има правилната идея“, казва Майкъл Майер, водещ учен на програмата на НАСА за изследване на Марс, в интервю за CNN, като направи препратка към филма от 1990 г., в който древен извънземен артефакт се използва, за да се създаде въздух за дишане на Марс. „Ще ви трябва някаква извънземна технология“, посочва още той.

Горман заявява, че вярва, че екологичните среди на други светове си струва да бъдат защитени такива, каквито са – дори ако там не съществуват форми на живот.
„Повърхността на планета или луна може да съхрани доказателства за всичко, което се е случило. Можем да възстановим историята на Слънчевата система от това, което виждаме на повърхността“, каза Горман.

     ►„Планетарен шовинизъм“

Безос, който основава Blue Origin през 2000 г., не вярва, че хората изобщо трябва да се стремят към заселване на друга планета — като дори нарича подобни идеи „планетарен шовинизъм“.

Неговата гледна точка съответства на идеите, изложени от покойния физик и професор от Принстънския университет Джерард О’Нийл, който смятал, че хората трябва да се стремят да живеят в гигантски космически станции, орбитиращи близо до Земята и въртящи се, за да осигурят изкуствена гравитация. Идеите на О’Нийл са предмет на документалния филм „High Frontier“ от 2021 г.

Снимка: Getty Images

Т.нар. „колонии на О’Нийл“ биха били с мили ширина и всяка би могла да приюти до 1 милион души, каза Безос през 2019 г. по време на най-подробната си презентация за космическите си амбиции до момента. Основателят на Blue Origin е бил студент в Принстън през 80-те години, когато О’Нийл е преподавал там.

Безос също е казвал, че бъдещите космически колонии трябва да се поддържат от ресурси като замръзнала вода, която може да бъде добивана от Луната. А Blue Origin разработва лунен модул, наречен Blue Moon, който би могъл да подпомогне такъв добив на ресурси.

Той е изразявал предпочитанията си към този подход пред опитите за пътуване до Марс, отбелязвайки през 2019 г., че Луната е „на три дни разстояние, и нямате ограничения при изстрелването, каквито имате с Марс“, който може да бъде достигнат най-добре само веднъж на всеки две години, когато планетата е в по-добро подравняване със Земята по време на „прозорец за трансфер.“ „Можете да отидете на Луната почти по всяко време, когато пожелаете", отбеляза Безос.

Метцгер и Горман предпочитат визията на Безос за бъдещето на човечеството в космоса пред тази на Мъск.

Те обясняват, че е разумно цивилизациите в Космоса да останат близо до Земята, защото това би осигурило лесен начин за снабдяване на колониите в първите им години. А оставането близо до дома може да донесе неочаквани ползи за психичното здраве на жителите, казва Горман.

Снимка: AI

Но ако Мъск успее да установи колония на Марс, това вероятно ще направи много по-лесно някой ден да се реализират и колониите на О’Нийл. 

Независимо от различията им, както визията на Мъск, така и тази на Безос се основават на една и съща теза: хората скоро ще живеят и работят в Космоса, а Вселената един ден ще се превърне в главната сцена на икономиката.

     ►Различни времеви линии

Милиардерите обаче ясно са показали, че работят с напълно различни времеви мащаби.

Безос признава, че технологията, необходима за изграждането и разгръщането на колония на О’Нийл, все още не съществува, и няма намерение лично да ръководи нейното построяване.
„Как ще изградим колонии на О’Нийл? Никой не знае. Аз не знам. Никой от тази публика не знае. Това е задача за бъдещите поколения“, казва той през 2019 г.

Снимка: AI

Междувременно Blue Origin се фокусира основно върху разработването на предварителни технологии, които са рентабилни и могат да стимулират иновации — но не непременно постигат нови постижения.
Ракетата New Glenn на Blue Origin, например, е най-технологично напредналото предложение, което компанията е представяла. Тя е проектирана основно да конкурира ракетите Falcon на SpaceX, като изстрелва сателити и друг товар в орбитата на Земята на част от цената на по-старите технологии.

     ►Спешното предизвикателство Starship

Мъск, от друга страна, действа с много по-голямо чувство за спешност.
SpaceX в момента се бори със законите на физиката, докато се опитва да усъвършенства дизайна на Starship — най-голямата ракетна система, създавана някога. Досега почти 400-футовата (121-метрова) машина е извършила 10 суборбитални тестови полета с различни степени на успех. (Части от Starship са се повредили или експлодирали по време на шест от тези тестови мисии.)

Но Мъск се надява, че Starship ще бъде готова да позволи първоначалното изграждане на колония на Марс в рамките на следващите пет години.
По време на реч през май, Мъск очерта базов план, който започва с изстрелването на няколко товарни космически кораба към Марс в края на следващата година. Хората ще последват само две години по-късно, през 2028 г., а конвои от стотици космически кораби ще пристигнат в следващите години, доставяйки „около един милион тона“ инфраструктура.

Снимка: Getty Images

Въпреки това технологичните препятствия, които SpaceX трябва да преодолее, за да осъществи Starship, са огромни, отбелязва Гарет Рийсман, бивш астронавт на НАСА и консултант на SpaceX, който е професор по астронавтика в Университета на Южна Калифорния.
„Може просто да се сблъскват с някои много трудни инженерни проблеми“, казва още Рийсман. „Мисля, че може никога да не проработи, или може да революционизира цялото ни бъдеще на дейности в Космоса.“

Мъск отдавна твърди, че огромният размер и мощта на Starship биха могли да направят възможни съвсем нови типове мисии, включително превозване на групи хора до Марс и разполагане на масивни нови космически телескопи.

     ►Политиката на изследването

Правителството на Съединените щати се оказва ценен съюзник на милиардерите с извънземни амбиции.

Изправена пред собствените си амбициозни цели и бюджетни ограничения, NASA все по-често е насърчавана да си партнира с компании от частния сектор като Blue Origin на Безос и SpaceX на Мъск — особено след като войнствено настроени законодатели във Вашингтон ясно показаха, че разглеждат космическите изследвания като национален приоритет на фона на съревнованието с Китай за доминиране в тази област.

Фактът, че днес Мъск и Безос наливат милиарди долари от частния сектор в създаването на нови космически технологии, въведе нова динамика: докато преди NASA беше основният финансиращ орган и определяща целите институция за подобни усилия, сега компаниите, ръководени от милиардери, играят равна, ако не и по-голяма роля в разработването на нови технологии.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в програмата Artemis на NASA — усилие за връщане на астронавти на Луната за първи път след края на програмата Apollo през 1972 година.

Докато NASA изразходва повече от 40 милиарда долара за разработване на собствен космически кораб и ракета за пилотиран полет към Луната, агенцията се обръща към частния сектор за помощ почти във всеки друг аспект на мисията. Blue Origin и SpaceX, например, и двете получиха многомилиардни договори за разработването на лунни модули — апарати, които ще превозват астронавтите от космическия кораб, построен от НАСА, до повърхността на Луната.

За SpaceX модулът в разработка е Starship — поразително предложение, като се има предвид, че напълно функциониращ Starship теоретично би бил достатъчно мощен, за да извърши пилотирана мисия за кацане на Луната изцяло самостоятелно. Въпреки това, NASA възнамерява първоначално Starship да работи заедно със собствената ракета SLS и космическия кораб Orion на агенцията.

Снимка: илюстративна, iStock

NASA връчи на Starship договор на стойност 3 милиарда долара за извършване на първото пилотирано кацане по програмата Artemis, планирано за средата на 2027 година.

Тази сделка подчертава как агенцията започна да изгражда собствените си програми около това, което частният сектор може да предложи, вместо обратното.

И това не е непременно нещо лошо, казва Мецгер. Ако ракетата на SpaceX, създадена специално за Марс, също помогне на NASA да постигне целите си да изпревари Китай в надпреварата за Луната, „НАСА трябва да извлече всяка възможна синергия от това.“

Но няма съмнение, че тази нова динамика дава на милиардерите и техните космически компании безпрецедентна власт, която може да се прояви вълнуващо — и може би опасно.

►Големият въпрос за парите

„Вероятно ще са нужни само 20 до 40 години, преди индустрията в Космоса да надмине индустрията на Земята“, казва Мецгер, като отбеляза, че космическата икономика може да се удвоява на всеки две години. „Това всъщност е правдоподобно.“

Това означава, че архитектите от частния сектор на нашето бъдеще в Космоса могат да натрупат толкова огромни богатства, че завинаги да променят баланса на властта както на Земята, така и извън нея, предупреждава Мецгер.

„Тогава цялата власт ще бъде в ръцете на онези, които притежават капитала“, каза Мецгер, имайки предвид възможно бъдеще, в което икономиката няма да изисква квалифицирани работници. Вместо това тези, които имат финансови средства, ще могат да използват роботи и изкуствен интелект, за да увеличават богатството си безкрайно.

А предпоставките за тази реалност може би вече са в ход, отбеляза Мецгер. Компании като Blue Origin и SpaceX могат да използват състоянията на своите милиардери собственици, за да осъществят технологични скокове, за които може никога да не се появи голям брой конкуренти.

НАСА планира да изпрати хора на Луната до края на мандата на Тръмп

Затова според Мецгер политическите лидери трябва да обмислят как да предотвратят драматична концентрация на богатство. В интервюто си за CNN той казва, че тези мерки могат да включват намеса на правителството за разреждане на капитала на космическите корпорации или създаване на някаква форма на универсален базов доход.

Мецгер посочи още, че Центърът „Хокинг“ към Университета на Централна Флорида, на който е директор, също в момента проучва начини да се гарантира, че повече хора по света могат да се възползват финансово от подобни бъдещи сценарии в космоса.

„Ако има шепа хора, които притежават милиард пъти повече богатство от всички останали взети заедно, тогава те ще могат да контролират политиците по един или друг начин“, каза Мецгер за едно възможно бъдеще, в което не се предприемат стъпки за ограничаване на концентрацията на богатство сред космическите барони. „Трябва да създадем начин за демократизиране на собствеността и космическата индустрия през следващите 40 години, или ще е твърде късно.“

Горман се съгласява с оценката на Мецгер, като отбеляза, че писателите на научна фантастика — включително любимият на Мъск Айзък Азимов — от поколения предупреждават за неравенствата във властта, които може да породят цивилизациите в космоса.

„Няколко души вече контролират толкова много от богатството на планетата,“ каза Горман. „Мисля, че това е притеснително.“

     ►Екологични и технически рискове

Междувременно ще възникнат множество други предизвикателства и етични дилеми.

Един непосредствен въпрос е свързан с околната среда.

Мъск казва, че се надява SpaceX един ден да изстрелва своята мега ракета Starship по 10 до 24 пъти на ден — или приблизително веднъж на час. Това би представлявало огромен скок в ракетната дейност.

Снимка: iStock

В момента глобалната ракетна индустрия, ръководена от SpaceX, извършва общо около пет изстрелвания седмично. Драматичното увеличаване на броя на полетите би нанесло своето отражение върху околната среда на Земята.

„Проблемът е в натрупването на топлина в стратосферата (по време на ракетните изстрелвания), защото тази топлина задвижва химични реакции, които създават парников газ,“ казва Мецгер.

Около 1000 метрични тона черен въглерод се впръскват в атмосферата всяка година от ракетните изстрелвания, според оценки на Националната океанска и атмосферна администрация. Изследване на агенцията от 2022 г. установи, че „десеткратно увеличение на изстрелванията с въглеводородно гориво, което е напълно възможно през следващите две десетилетия на базата на последните тенденции в космическия трафик, би повредило озоновия слой и би променило моделите на атмосферната циркулация.“

Falcon и Starship ракетите на SpaceX, както и New Glenn на Blue Origin, използват въглеводородни горива.

„Ще позволят ли правителствата по света целият глобален „бюджет“ за изстрелвания през атмосферата да бъде изразходван от една държава и от една компания“, пита Мецгер, имайки предвид теоретичен лимит, който може да се наложи върху броя на изстрелванията, за да се избегне екологична катастрофа. „Това е голяма неизвестна.“

     ►Екологичен парадокс

От друга страна е възможно бъдеще, в което човечеството изследва Космоса, да укрепи устойчивостта на Земята по отношение на околната среда — особено ако визията на Безос за преместване на силно замърсяващите индустрии в Космоса се реализира.

Безос е казвал, че вярва, че непрекъснато растящото потребление на енергия от страна на човечеството в крайна сметка ще изчерпи ограничените ресурси на нашата планета.
„Добрата новина е, че ако излезем в Слънчевата система, за всички практически цели разполагаме с неограничени ресурси“, казва Безос през 2019 г.

Снимка: iStock

Друг милиардер, бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, който наскоро закупи собствена ракетна компания, тихо подкрепя идеята, че центровете за данни трябва да бъдат преместени извън Земята.
„Хората планират центрове за данни с мощност 10 гигавата“, казва Шмид по време на изслушване в Конгреса през април, като определи енергийните нужди като надвиснала криза. „Тези неща са индустриални в мащаб, който никога не съм виждал през живота си.“

Горман обаче каза, че не е убедена от твърденията за опазване на околната среда, като посочи иронията в това да се променя атмосферата на Марс, за да е по-подходяща за хората.

„Ако сте загрижени за спасяването или съхраняването на околната среда на Земята, защо бихте сметнали, че Марс е разходен материал", пита тя. „Мисля, че това е донякъде неискрено“, добавя Горман, като отбелязва, че не вярва резервни цивилизации или добив на ресурси от Космоса да са необходими за решаването на нашите земни екологични проблеми.
„Ако имахме технологии, които да позволят на хората да живеят в тези изключително трудни и предизвикателни условия (в Космоса), тогава имаме и технологиите да използваме по-ефективно ресурсите на Земята и да гарантираме, че не разрушаваме напълно околната среда.“

     ►Всички рискове и ползи

Ако човечеството трябва да оцелее след разрушението на Земята, превръщайки се в вид, който оцелява изцяло извън средата, в която се е развил, предизвикателствата ще станат все по-екзистенциални.

Независимо дали сте в орбитална лаборатория край Земята или в марсианско убежище, всяка малка грешка в поддържащата живота инфраструктура може да доведе до катастрофа. Хората лесно могат да бъдат убити от радиационно излъчване, а липсата на атмосферно налягане на Марс или в орбита би накарала кръвта на човек да заври, ако бъде изложен на нея.

И след това идва въпросът за възпроизводството.

„Достатъчна ли е гравитацията на Марс за човешка бременност или раждане, за отглеждане на деца? Това е открит проблем“, каза Мецгер.

Дори самият опит за изследване дали едно дете би могло да оцелее при такива условия представлява етичен казус.

Мъск и Безос са признали, че бъдеще, в което хората живеят безопасно в постоянни извънземни местообитания, не е лесно или гарантирано.

„Земята е най-добрата планета, и то без конкуренция“, каза Безос през 2019 г., като цитира покойния астронавт от НАСА Джим Ловел, който посочва, че изследването на Космоса те кара да осъзнаеш, че „отивaш в рая, когато се раждаш“ — не когато умираш.

     ►„Едно вълнуващо човешко бъдеще“

Мъск също признава, че животът на Марс би бил изключително опасен, особено в ранните дни на колонизацията: „Това не е за хора със слаби сърца. Има голям шанс да умрете и ще бъде много трудно. … По-добре да е наистина славно, ако успее.“

Но Мъск също така предполага, че самото преследване на бъдеще в Космоса, въпреки опасностите, може да служи като вид лек за екзистенциалната тревога.
„Животът не може да бъде само решаване на един трагичен проблем след друг“, казва Мъск по време на излъчване на SpaceX на опит за изстрелване на тестов полет на Starship на 25 август. „Трябва също така да има причини да се събудиш и да искаш да бъдеш развълнуван от бъдещето. И бъдеще, в което сме космическа цивилизация, е безкрайно по-вълнуващо от такова, в което не сме.“

Усилията на SpaceX да разработи ракета за Марс вдъхновяват общност от суперфенове и развиват малка индустрия за туризъм около съоръженията на компанията за изстрелване и разработка в Южен Тексас. Сред тези отдадени фенове е Антъни Гомес, управляващ съдружник в Rocket Ranch — къмпинг на брега на река Рио Гранде с площадка за наблюдение на изстрелвания, която е толкова близо до площадката на Starship, че присъстващите трябва да подписват декларации за съгласие с рисковете за безопасността.

Сами ли сме във Вселената: Учени откриха „най-силните доказателства досега“ за живот на далечна планета (СНИМКИ)

Близо 100 души от различни части на света и социални среди се събират в Rocket Ranch за всеки тестов полет на Starship, отбелязва Гомес. Понякога гостите, които проявяват най-малък интерес — доведени на наблюдение на изстрелване от любим човек — са най-силно повлияни от гледката на излитащия Starship, каза той.
„Те са тези, които плачат, защото най-накрая разбират“, казва Гомес. „Ако не почувствате нищо (когато видите как Starship лети), може би сте мъртъв отвътре.“

За Гомес стремежът към бъдеще, в което живеем в Космоса, не е политически въпрос и е по-голям от един милиардер или една единствена смела идея.
„Това е съвкупната надежда на обществото“, казва той, като добава, че е вдъхновен от редовите инженери в SpaceX, които работят по решаването на толкова невероятно сложни проблеми. „Това е просто ненаситното човешко любопитство за онова, което е отвъд този праг, който не можем да преминем.“

На въпрос дали би се присъединил към ранен конвой към Марс въпреки сериозните рискове, Гомес отговори: „Разбира се.“
„Някои хора ще умрат на Марс, опитвайки се да прокарат път за останалата част от човечеството“, каза Гомес. „Мисля, че това е благородно.“

Снимка: iStock

Горман казва, че не отхвърля тази мотивация.

„Мисля, че е полезно и допринася за нашето благополучие да мислим отвъд себе си, да мислим за едно вълнуващо човешко бъдеще“, каза Горман.

Но Горман също предупреждава, че дори ако смелите идеи, предложени от Мъск и Безос, се осъществят напълно — с оживени метрополии, изградени сред звездите, — човечеството в крайна сметка ще трябва да насочи погледа си обратно към дома.

Снимка: iStock

„Хора като Мъск и Безос … те искат да продължават да навлизат в Космоса безкрайно, но това не е възможно. В един момент ще достигнем тези граници, докъдето човешките тела и космическите апарати могат да стигнат. Ще трябва да обърнем погледа си обратно към Земята.“

Редактор: Цветина Петрова
Източник: CNN

Последвайте ни