На финала в събота "лъвовете" се срещат с тима на Чехия

Националния ни отбор по волейбол написа златна страница в историята на спорта у нас, след мощната победа над отбора на Съединените щати с 3:2 гейма след драматичен мач във Филипините. Броени часове остават до решаващия финал на световното, където момчетата на Джанлоренцо Бленджини ще се срещнат с тима на Чехия – точно в 09:30 часа в събота „лъвовете” влизат в битка за финала.

С какво ни напомнят и с какво се различават младите лъвове от тима, който ни изведе до бронза през 2006 година?

Волейболна еуфория: Какви са шансовете България да победи на Световното първенство?

2006-та година, играят България и Франция. 5:00 сутринта българско време е. Рискът – всичко или нищо. Французите апитулират. Нашите "лъвове" са на полуфинал. А в залата - треньорът Мартин Стоев започва да плаче, вълнуват се репортери и коментатори. 

След нова порция драма, пот и сълзи България печели бронза. Един от героите е Пламен Константинов. Неговият брат – Юлиян, помни еуфорията от триумфа. Помни и първия си разговор след мача с Пламен.

„Както ние си се обръщаме един към друг, казах му – браво, брато, супер беше, много хубаво. Емоцията беше много силна, защото брат ми беше капитан на отбора. Това, което той каза, след като спечелихме трето място – че след загубата на полуфинала сме се стегнали и като отбор успяхме да докажем, че можем да изиграем още един добър мач”, разказва днес оперният ас.

В центъра на добре смазаната българска машина преди 19 години е либерото Теодор Салпраров.

„Всички бяхме сериозни характери. Не всички бяха в идеални отношения, но пък като излезем на игрището бяхме като един юмрук, едно цяло“, спомня си Салпаров.

А когато ножът е опрял до кокала, рецептата е ясна - да скочи на врата на съотборник. Буквално. „Някои колеги не са толкова емоционални, но като им скоча два-три пъти на врата и те, едва ли не, се събуждат и почват да играят още повече“.

Днес щафетата е в ръцете на други, които от малки са на терена - вече порасналите братя Алекс и Мони Николови. „Никой не ни е казвал, че трябва да играем волейбол, ние сме си го избрали, аз лично не виждам какво друго бихме искали и могли да правим“, казва Симеон.

"Не е лесно млад да се отделиш - аз бях в Италия, отидох малък, обаче това те изгражда като характер, като човек", разказва на свой ред Алкес. Едно обаче е сигурно - 19 години след последния полуфинал, време е нови за подвизи. 

Последвайте ни