Легендарният воин, който вдъхнови създаването на холивудския филм с Том Круз, Кен Уатанабе и Хироюки Санада

Един от филмите, оставили траен отпечатък в историята на седмото изкуство, е "Последният самурай". В лентата, номинирана за "Оскар", "Златен глобус" и много други отличия, участват Том Круз, Кен Уатанабе, Хироюки Санада и е под режисурата на Едуард Зуик. Почти всеки, гледал лентата, си е задавал въпроса дали тя е по истински случай, дали разказва за реални личности от миналото. Отговорът е известен. Филмът не разказва истинска история, но е вдъхновен от реални събития и живота на един друг последен самурай - Сайго Такамори.

Снимка: Getty Images

Кой обаче е този легендарен воин, който Япония помни, а Холувид решава да почете с една великолепна кинопродукция.

♦ Сайго Такамори е роден през 1828 г. в Кагошима. Семейството му са самураи от нисък, но почетен ранг, чието традиционно задължение е да служат като гардове на феодалния господар.

Най-добрите японски актьори, които промениха света на киното (ГАЛЕРИЯ)

Още от детството той се отличава със своята физика като истински гигант сред своите съвременници, с големи пронизващи очи, буйни вежди. Но макар да вдъхва страхопочитание, е дружелюбен и скромен. Притежавайки всички добродетели на самурая — смелост, щедрост и отлично владеене на меча - Сайго привлича много приятели и последователи. Не търпи дребни детайли, взима бързи решения и предпочита действието пред спора. Образованието му включва обучение в дзен будизъм и неоконфуцианството на китайския философ Ван Ян‑мин, който застъпва искреност в убежденията и решителни действия. Сайго усъвършенства калиграфията и поезията, практикува сумо борба и обича да размишлява върху това колко корумпирана и несправедлива е станала шогунската система на Япония.

Личното мото на Сайго е „Почитай Небето; обичай човека“.

♦ Преди да навърши 40 години, Сайго се издига до командир на войските на Сацума в императорската столица Киото. Той е част от вътрешния кръг на своя владетел и има широки контакти сред привържениците на императора, които скоро ще свалят правителството на шогуната Тогукава. Сайго е изключително опитен в сложната вътрешна дипломация на времето, като урежда предаването на феодално владение Чошу на властта на шогуната през 1864-65 г. и е част от една малката група, която договаря тайния съюз между Сацума и Чошу през 1866 г. Също така работи тайно, за да принуди шогуна да подаде оставка, което се случва на 8 ноември 1867 г. Така проправя пътя за възстановяване на имперското управление.

Японският самурай, който основава винената индустрия в САЩ: Невероятната история на Канайе Нагасава (СНИМКИ)

♦ Но събитията, които превръщат Сайго в национален герой, започват веднага след това, когато привържениците на императора, недоволни от административната въртележка след оставката на шогуната, организират държавен преврат, който ще бъде наречен реставрацията Мейджи - по името на императора. Преди разсъмване, на 3 януари 1868 г., войски под командването на Сайго овладяват дворцовите порти. Събрана е комисия от забележителни личности, пред която младият император прочита указ, който да даде начало на нова ера за Япония.

Снимка: Император Мейджи

Следва кратка война между шогуната и войските, наречени сега императорска армия, снабдявани основно от феодалните Сацума и Чошу. Сайго, като главен щаб, успешно организира капитулацията на Едо (административният център на шогуна; съвременен Токио) през май. След това той ръководи кампания срещу поддръжниците на шогуна на север, която продължава до ноември 1868 г.

За Сайго задачата, както я вижда, е изпълнена - да осигури върховенството на императорския двор над нацията. След това, вместо да участва в трудните задачи по организирането на ново управление или просто да се наслаждава на възхищението на сънародниците си, Сайго се оттегля в Сацума. През 1869 г., когато императорът награждава тези, които са довели реставрацията до успех, най-високите отличия са присъдени на Сайго. Но той все пак отказва да участва в новото правителство.

♦ През 1871 г. Сайго най‑накрая е убеден да приеме участие в управлението и получава командването на новосъздадената Императорска гвардия, съставена от около 10 000 войници. С надеждни военни сили под техен контрол за първи път, лидерите на реставрацията могат да предприемат смела стъпка - премахването на владетелската системата и замяната ѝ с префектури. За да се укрепи правителството в този момент, Сайго е назначен в Съвета на държавата (Дайоджокан) и поема съвместна отговорност (с Кидо Такаяши) за изпълнение на новата програма. Промяната преминава гладко и е последвана от разпускане на всички войски от владетелската система. Така към края на 1871 г. правителството вече е премахнало всяка потенциална военна опозиция, а през лятото на 1872 г. Сайго е повишен в ранг на генерал.

♦ През този период обаче възникват сериозни разногласия около въпроса за въвеждането на всеобща военна повинност. Някои членове на правителството, под влияние от европейски военни модели, настояват, че уни­версалното военно обучение е необходимо. Други смятат, че е неразумно самурайската клада да бъде лишена от древния им монопол върху военната служба. Докато дебатът бушува, Сайго, водещият военен лидер в нацията, отказва да се ангажира публично. Известно е, че той тайно подкрепя плана и се смята, че без неговото насърчаване наборната военна служба вероятно няма да бъде приета от правителството. Остава въпросът защо обаче той не подкрепя плана открито. Неспособността на Сайго да заеме позиция относно всеобщата повинност обаче се оказва знак за по-дълбок страх у него, а именно, че Япония губи духа на самураите. Той започва да съжалява за участието си в един процес, който изглежда необратим. През лятото на 1873 г. тези емоции изригват във връзка с Корея.

“Кралството на отшелниците” - Корейското царство - отказва да признае правителството Мейджи и отхвърля три последователни мисии от Япония. Подобно на много други, Сайго чувства, че отношението на Корея е обидно и че страната заслужава наказание. От неговата гледна точка eдна война би вдъхнала нов живот на самураите.Голяма част от тях се оплакват от тенденцията към модернизация, наложена с реставрацията, и се чувстват оскърбени от закона за всеобщата повинност.

За да реализира тези цели, Сайго предлага в Съвета на държавата план - да отиде в Корея като специален пратеник, формално за да уреди висящи въпроси, но там да се държи по начин, който да провокира собственото му убийство. Това ще даде на Япония неоспоримо основание за обявяване на война. Сайго отговаря на всички възражения на този план, той казва, че най-важното му желание е да жертва живота си. След продължителни усилия той успява да получи одобрението на плана от императора, но малко след това членовете на правителството отхвърлят тази идея.

♦ Ядосан, Сайго подава оставка като държавен съветник и командир на Императорската гвардия. Той се връща в своята родно място. Няколко други висши официални лица също подават оставки. Над 100 офицери от Императорската гвардия също напускат. Така непреклонността на Сайго нанася окончателен разкол в ръководството на нацията.

Снимка: Илюстрация на Сайго Такамори, автор - Сузуки Тошимото

Няколко месеца след завръщането си в Кагошима, Сайго открива собствено частно училище, с акцент върху военните науки и физическото обучение. Неудовлетворени бивши самураи от всички части на Япония се стичат да учат при него. Към 1877 г. учениците са около 20 000. За Сайго това е просто частно училище, което подготвя млади мъже за обществена служба. За правителството в Токио обаче това предизвиква безпокойство. Администрацията на префектурата — от губернатора надолу — е в ръцете на поддръжници на Сайго, а възпитаниците на училището му са предпочитни за нови назначения.

С бунтовете на самураите в други части на страната през 1876 г. съществува реален страх, че Кагошима може да се превърне в център на сериозно въстание. В опит да утвърди властта си, правителството предприема някои необмислени стъпки, които само разпалват и без това напрегнатата атмосфера. На 29 януари 1877 г. група ученици на Сайго атакуват арсенала и военноморската база в Кагошима.

Снимка: Замъкът Кумамото - арена на битка по време на въстанието в Сацума през 1877 г., iStock

♦ Бунтът срещу императорското правителство 

Сайго, който се намира в планината на ловна експедиция, бързо се връща. Когато достига Кагошима, неговите привърженици вече контролират арсенала, за да осигурят доставки за военни действия. Той с нежелание се съгласява да стане водач на въстанието.

Плановете включват марш към Токио с неясната идея да се предявят оплаквания пред правителството. Така армията на Сайго поема напред. Правителствените сили блокират настъплението му при Кумамото. Зпочва мащабна война, която продължава шест месеца. Старият му приятел Ямагата Аритомо (1838–1922), вече министър на войната, става полеви командир срещу него. До май Сайго е в отбранителна позиция - през лятото претърпява серия от катастрофални поражения, а до септември ситуацията става безнадеждна. С няколко стотин души, които са останали живи, той се връща в Кагошима, за да се бори докрай - последната му битка на хълм с изглед към града. 

На 24 септември 1877 г. правителствените войски започват финална атака. Източници описват самурая като облечен в строго жълто кимоно и със сабя в ръка. Той се втурнал надолу по хълма с няколко от последните бойци.

Снимка: iStock

Сайго е тежко ранен от куршум в дясното бедро. Според преданието, той паднал на земята и казал на един от своите подчинени: „Моля, окажете ми честта да ме обезглавите.“ Въпреки че някои изследователи оспорват тази теория, един разказ описва как той бавно се изправил, погледнал към Императорския дворец, тържествено стиснал камата си и извършил ритуално сепуку преди главата му да бъде отсечена.

От 40 000 войници, които ръководи през февруари, само около 200 остават живи, за да се предадат. Загубите и от двете страни се оценяват около 12 000 убити и 20 000 ранени.

Провалът на въстанието на Сайго означава краят на онова, за което той е живял. Армията от наборници побеждава самураите. А правителството повече никога няма да се страхува от местни въстания или самурайски заплахи.

Но историята определя Сайго като победител. За японския народ той се превръща в апотеоз на националния характер, още един пример за конфликта гири-нинджо („дълг“ срещу „чувство“ или „състрадание“), който е толкова обичана тема в японските приказки и драми. Сайго става легенда. Дори до 1890-те все още има хора, които не вярват, че той е загинал и чакат да се появи отново.

♦ Наследството

Статуята на Сайго Такамори, град Кагошима, Кюшу, Япония

Сайго Такамори е изключително сложен характер, поради което има както критици, така и привърженици. Критиците му го наричат ​​непостоянен, защото се присъединява към правителство, в което не е вярвал, а след това го напуска. Въпреки бунта срещу правителството, по-късно той е помилван посмъртно, а синът му Торатаро получава благороднически ранг.

Неговият съвременник,Фукузава Юкичи, великият модернизатор на Япония и един от най-независимите мислители, казва, че Сайго не може да бъде наречен бунтовник срещу императора, тъй като никога не е имало и най-малко съмнение в неговата лоялност. Той казва още, че правителството, с нарастващия си авторитаризъм и потискането на критиката, е също толкова виновно, колкото и Сайго.

Източник: NG, Britannica, The Smithsonian Institution, Japan experience

Последвайте ни