Как работи системата за оползотворяването на отпадъците и опаковките?

Два столични квартала се оказаха без сметоизвозваща фирма, което наложи общината и доброволци да запретнат ръкави и сами да се извадят от калта. Буквално. Сред препоръките на местната власт се чу да се обърне внимание на цветните контейнери. Така, ако още от вкъщи хората разделят пластмасата, метала, хартията и стъклото, ще облекчат кризата. 

 „Не е чисто, където не се цапа, а където се чисти”. Това е една от многото народни мъдрости, свързани с хигиената. Всеки знае и приказката „Сливи за смет”. Е, очевидно темата за чистотата е залегнала отдавна в българското творчество и бит. 

Васил Терзиев: Има всички индикации, че ще подпишем договор с турска фирма за сметоизвозване

Вече сме ви показвали къде отива боклукът от сивите контейнери за смет. Днес тръгваме да търсим отговора - рециклира ли се наистина събраното в цветните кофи. Затова ще проверим какъв е пътят на една бутилка от контейнера пред блока, през камиона до лентата в завода за рециклиране, където ще получи нов живот.

След като изхвърлихме пластмасовото шише, изчакваме камиона. Опровергава се и мита от ранга на кемтрейлс и 5G контрола на съзнанието, че един камион събира и смесва разделения преди това отпадък.

Заводът е мястото, на което пристигат събраните разделно опаковки на близо милион и половина граждани. Тук започва специален процес по сортирането и подготвянето им да заживеят втори живот.

Стокови разписки, книги, учебници и вестници са сред хартията, която е стигнала до този завод. Дали в завода за боклук освен тази непотребна хартия може да се открият и ценни книжа и въобще какви са тайните, които крие завода?

Ръководителят на преработващата база във Филиповци Галин Христозов обясни, че стъклото се преработва в отделна инсталация.

Той е отговорен за целия процес. От идването на камионите до финалната фаза по изпращане на вече преработения материал.

"Първата инсталация, която преработва хартията, пластмасите и желязото, е направена образно казано на два кръга. Първи кръг ръчно и чрез сита се премахва ситната фракция, която е под 60 мм. След това на ръка се отделят годните за рециклиране и едрите материали, които ще пречат за по-нататъшната преработка. След това този материал преминава втори кръг. Тaм материалът е годен да мине машинно сортиране. Това разделя материала на 2D фракция и 3D фракция, образно казано, 3D са нещата, които се търкалят, 2D тези, които не се, най-просто казано", обясни Христозов.

Без пръстта и камъните: Извозеният от "Люлин" и "Красно село" боклук намалял с 40% за 10 дни

В процеса се включват и машини, които са програмирани да разпознават кое от какъв материал е направено - с въздух "стрелят" по материалите, които са целеви за рециклиране. Така се отделя годното за рециклиране.

След машина обаче идва ред на човешкото око. И на човешката ръка. В случая човешката ръка е сепаратора Фанка Андонова. Може би никога не е чувала за предмета от техническите специалности "Материалознание", но за трите години, в които работи тук, се е превърнала в истински специалист.

"Много ми е вълнуващо и винаги е приятно да работя тук. Това е лека работа, доходна и приятна", споделя тя.

Работата се оказва по-сложна от очакваното. Вярвате или не, и в боклука има майсторлък.

"Тук работим на смени, като една се състои грубо от 50 човека. Като това включва различни длъжности, не само които сепарират отпадъка преди и след машините. В момента работим само през деня. Всеки ден без почивка. Увеличи се разделното събиране, като процентът не е голям. Може би с около 20% се вдигна, като за съжаление вътре освен разделно събраните отпадъци, попадат и други, които нямат работа там, но не са в големи количества", казва Христозов.

Може би ще се изненадате, но най-големият проблем за работниците не са странните предмети, които не могат да се рециклират, а годните такива, но в които има храна или са много изцапани.

"Бурканите и бутилките е добре да са изпразнени, за хартиите и пластмасовите опаковки по същия начин, защото това пречи много на преработката.  Когато попадне буркан с лютеница, самата инсталация е направена така, че стъклото преминава през натрошаване. Една част от нея ще изпадне по лентите и през ситата, но друга ще остане на самото стъкло. За нас не е проблем, проблем е за крайния рециклатор, при който стъклото ще отиде омазано. Там вече преминава през пещи за рециклиране и това нещо пречи", разкри още директорът.

Материалът, които вече е разделен, предстои да бъде балиран и изпратен към друго производство, за да се превърне в нов картон.

Столичният зам.-кмет по екологията и директорът на завода за отпадъци - на разпит в прокуратурата

За разлика от този на Фанка, с която се срещнахме на сепариращата лента, в дома на Галин боклукът се изхвърля разделно.

"Ние работим с 3 торбички. В едната събираме пластмаси, хартия и желязо, които са годни за рециклиране. И в отделна торбичка са стъклените отпадъци. Всеки един човек трябва да изхвърля разделно отпадъка си. Първо е по-добре за него, второ за държавата, трето за целия свят", уверява Христозов.

А ти? Къде изхвърляш своето утре?
 

Последвайте ни