Бюджет 2026 – единствен възможен или ще бъде прекроен

Има ли начин Бюджет 2026 да бъде прекроен или той е единствен възможен? Управляващи и опозиция от дни коментират параметрите на план-сметката за следващата година, които обаче така и не са оповестени официално от Финансовото министерство. Темата в студиото на „Здравей, България” коментираха предприемачът Таня Скринска, финансовият журналист Стефан Антонов и колегата му от „24 часа” Виктор Иванов.

Според Скринска дори 620 евро е малка минимална работна заплата, било то за нискоквалифицирани служители. „Знаем какви са цените. Всяка една икономика има нужда и от нискоквалифицирани работници, но важно е да се уточни имаме ли тези пари, откъде ще дойдат и кой ще плати сметката. В случая това ще са коректните работодатели и служителите, които са заети в секторите „на светло”, подчерта предприемачът. По думите ѝ около 30% от бизнеса е сив. 

Парите в хазната: Защо Бюджет 2026 се оказа толкова труден

Виктор Иванов е категоричен, че всяка данъчна промяна трябва да се прави предвидимо напред във времето. „2% е изключително много. Имахме такъв случай през 2011 г. Тогава осигурителната тежест беше вдигната с 1.8 на сто. При 330 млн. лв. повече очаквани приходи, тогава постъпиха 225 млн. по-малко. Хората спряха да си плащат осигуровките. На бизнеса също беше угодно да се договори с работника и да плаща по-ниски осигуровки. Сега категорично ефектът ще е същият”, заяви журналистът.

„Много трябва да се притесняваме. България е в исторически период на задлъжняване – такъв, какъвто не е имало от 80-те години на миналия век. Правил съм си труда да изследвам всяко едно десетилетие оттогава досега”, каза Стефан Антонов.

"Настоящата коалиция взима решенията, без твърде много да ги дискутира и оповестява, а когато се появят в Народното събрание за гласуване, зад тях стои мнозинството, без да се стига до вътрешни колизии по отделните текстове. Затова мисля, че няма да има твърде големи драми около приемането на бюджета, защото мнозинството вече ще е изговорило проблемните моменти и когато текстът се появи в залата, той ще бъде изчистен в максимална степен. Евентуално опозицията ще предлага или оспорва", каза политологът Стойчо Стойчев в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Пиар експертът Георги Куртев посочи, че бюджетът трябва да се консултира и други страни като синдикати, НОИ, НЗОК и други. Той допълни, че всеки ден се появяват нови промени – данък върху дивидентите, минималната работна заплата и др. Експертът каза още, че е имало огромно раздуване на разходи, при това в сектори, които не произвеждат, като това води до инфлация и спад на икономическия растеж.

Стойчев не смята, че „през увеличаването на заплатите на държавната администрация властта си купува техните гласове”. Според Куртев в малките градове администрацията е основен работодател.

Куртев е на мнение, че увеличението на вноските за пенсия и и удвояването на данък дивидент "не удря хората по джоба", защото служителите се договарят за определена заплата и се интересуват от нетния приход.

Темата в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и икономистите Румен Гълъбинов и Михаил Кръстев, който е и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

Според Гълъбинов бюджетът може да е и по-добър, но за тази цел трябва за се оптимизира повече разходната част и да има повече електронизация на държавните услуги.

„Имаме вече електронно правителство и изкуствен интелект, така че една част от държавния апарат може да бъде оптимизиран, преквалифициран и пренасочен в бизнеса, например така, че да не тежи на държавата”, заяви икономистът. В годините оптимизацията може да достигне до 30 на сто, допълни той.

„Мисля, че е крайно време да се опитат плавно в един преходен период да разделят тежестта между държавата и държавните служители относно плащането на осигуровките. Може 50:50, а не както сега - всичко да плаща държавата", каза Гълъбинов. Според него това ще облекчи до известна степен осигурителните системи, особено пенсионната, която е на дефицит 50%, а здравната - може би около 30 на сто. „Така няма да се налага поетапно увеличение на осигурителните вноски”, смята експертът.

НОИ утвърди проектобюджета на ДОО за следващата година

На въпроса това ли е възможният бюджет или може да е по-добър, Михаил Кръстев отговори: „Всеки бюджет, който бъде разписна от МФ и политиците, е възможен бюджет. Както видяхме - бюджетът за 2025 година се оказа невъзможен за изпълнение, въпреки че беше представен като единствения възможен. Трябва да излезем от политическата реторика. Знаем прекалено малко на този етап за план-сметката за 2026 година. Това, което знаем, е притеснително, защото има ясна тенденция за увеличаване на данъчната тежест с цел запълване на политическите амбиции и на раздутата разходната част”, категоричен е Кръстев.

Според икономиста, „освен увеличаването на осигурителните вноски с 2,5-процентни пункта, които колегата спомена, ние имаме план за увеличаване над прогнозата на максималния осигурителен доход”. „Това е директна допълнителна данъчна тежест върху групите с най-висока добавена стойност, които получават най-високи възнаграждения, тези които генерират най-висока добавена стойност в българската икономика. Изтеглят се милиарди от реалната икономика е се наливат в публичния сектор”, каза още изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива.

Целия разговор гледайте във видеото.