ДНК от морското дъно може да разкрие съдбата на изчезнали войници от Втората световна война

Потънал самолет разкрива тайните на Втората световна война

Под повърхността на тропическата лагуна край остров Сайпан лежи потънал американски военен самолет Grumman TBF Avenger. Останките му са обрасли с морски живот, но за учените те крият безценна следа - възможност да открият генетичен материал на екипажа, изчезнал през 1944 г. по време на ожесточените битки за Марианските острови във Втората световна война, пише CNN.

Революционен експеримент с екологична ДНК

Днес тези останки са в центъра на революционен научен експеримент. Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ в САЩ, съвместно с Агенцията за счетоводство на военнопленници и безследно изчезнали към Пентагона, тестват иновативна технология за издирване чрез екологична ДНК (eDNA) - генетичен материал, който живите и мъртви организми оставят в почвата, седиментите и водата.

Нов шанс да бъдат открити хиляди изчезнали войници

Aко учените успеят да извлекат следи от човешка ДНК около потънали самолети или кораби, технологията може да помогне да бъдат открити над 40 000 войници, изчезнали в моретата след войната.

Как работи „ДНК детекторът за кости“?

Методът на eDNA не изисква намиране на кости или вещи. Вместо това изследователите събират проби от вода и утайки около обекти - в случая, останките на самолета „Авенджър“ край Сайпан, потънал бомбардировач край Палермо в Италия и няколко корабокрушения в езерото Хюрон.

След това пробите се анализират в лаборатория чрез метагеномика - техника, която позволява секвениране на цялата ДНК в тях. Така учените могат да разграничат стара от нова ДНК: колкото по-къси са фрагментите, толкова по-отдавна е починал източникът им.

„Без да изваждаме нито една кост, можем да определим дали на дадено място има човешка ДНК и колко стара е тя“, обяснява д-р Кирстин Майер-Кайзер, морски биолог от Уудс Хоул. Тя нарича новия метод „детектор за кости“ - инструмент, който може да замени дългите и трудни подводни разкопки.

Защо един 25-годишен французин изследва живота на Тодор Живков

Екипът събира проби от различни среди - солени и сладководни, плитки и дълбоки. На места като лагуната на Сайпан, където лежи „Авенджър“, учените използват бутилки Niskin, за да събират вода без замърсяване, и ръчни сонди, за да извличат утайки от морското дъно. Дори собствената им ДНК е била генотипирана, за да се елиминират случайни замърсявания.

Пробите от Сайпан и Италия дават надежда

Резултатите обаче са обещаващи. От пробите, взети от Сайпан и Италия, учените откриват големи количества къси фрагменти от човешка ДНК в зоните, където се предполага, че са били телата на пилотите. Това подсказва, че методът може да помогне да се локализират райони с човешки останки.

Неочаквани резултати и нови въпроси

Данните от откритията са разпосочни. В някои от контролните проби - на места, където не се очаква човешко присъствие е намерена дори повече ДНК. Според учените, това може да се дължи на оттичане на отпадъчни води, дъждове или просто на факта, че „човешка ДНК има навсякъде, защото хората са навсякъде“.

Освен това в седиментите са открити и гени, свързани с кожата и хрущялите, което предполага, че микробната ДНК може да се използва като индиректен показател за наличие на човешки останки - нещо, което тепърва ще се изследва.

Следващата фаза: реални подводни разкопки

Следващата стъпка би била реални подводни разкопки на местата, където eDNA е засекла най-силни сигнали - за да се потвърди дали наистина има човешки останки. Засега DPAA обмисля дали да даде зелена светлина на втора фаза на проекта.

„Това е само началото. Все още не можем да идентифицираме конкретен човек, но можем да потвърдим дали има човешка ДНК на дадено място“, казва археологът Стивън. „Това е първата стъпка към нещо голямо.“