От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Тя е смела, непоклатима и истинско доказателство за силата на една жена. Започнала живота си трудно, без дом и любящо семейство, тя намира начин да се превъплъти в обич. Животът ѝ е един голям риск, облечен в приключения, а самата тя е въплътила опасността в себе си. Във вените ѝ тече не кръв, а адреналин. Но това е само на повърхността, защото дълбоко в себе си тя крие не само смелост, непоколебимост, невиждана сила и непримиримост. Но и много смисъл. Да израснеш без закрила, без майка и грижа, а светът да се стовари на плещите ти. Но ти да решиш да го прегърнеш и да се вкопчиш в природата, за да изпиташ силите си срещу нейните. Тя е жената, която живее без страх, с огромни мечти и смел поглед към бъдещето. Инженер, природолюбител, бейсджъмпър, водолаз, парашутист - всичко, което си пожелае. Луд фен на „Мисията невъзможна“. Тя е Луиза Ферари.

Здравей, много ми е приятно да те видя!

Здравей, на мен също, много се радвам да се срещнем!

Какво беше детството ти, винаги ли са те привличали приключенията?

О, това е много дълга история. За първи път пред теб ще споделя, че това беше един много тежък период от живота ми. Никой дори не предполага през какво съм преминала, не обичам да разказвам за това. В общи линии майка ми е забременяла с мен на много ранна възраст, а баща ми я е накарал да абортира. Леля ми и чичо ми са се противопоставили и така съм се родила. За жалост обаче майка ми никога не ме е искала, затова ме е изоставила. Бях принудена да се впускам в приключения, за да оцелея. Отгледаха ме леля и чичо, но те имаха наркозависим син, така че и там не ми беше лесно. На практика израснах без дом и пари. Не ходех често на училище, но въпреки всичко не спирах да мечтая – казвах си, че като порасна ще изкача Еверест, ще се гмуркам надълбоко, ще изучавам дивите животни. Мислеха ме за луда - та аз нямах дори покрив над главата си. В крайна сметка имаше и хора, които повярваха в мен и ми дадоха шанс да преследвам целите си.

Значи ти си истински боец от самото начало на живота си.

Да, на практика, откакто са ме заченали и съм била в корема на мама.

Какви спортове започна да практикуваш и кога?

От много мъничка обичах да се катеря по дърветата, не ме свърташе на едно място. Всъщност те бяха моето сигурно място във враждебния свят. Все тичах след някое животно, бях очарована от тях, дори търсех змии и паяци. Започнах с истинските спортове чрез свободното гмуркане, защото обичах да ходя до океана, а там срещнах австралиец - водолаз. Той учеше ентусиастите как да се гмуркат и тогава аз, едва 11-годишна, поисках да се науча, макар да нямах пукнат грош. Изненадващо той ми позволи да премина курса му безплатно. Всъщност се надявам един ден да срещна отново този мъж, нямам идея кой е и до ден-днешен, бих му благодарила, че повярва в мен. Още тогава обаче аз вече работех, чистех, продавах сладки, тъй като нямах пари дори да отида на училище с автобуса. Започнах да си спестявам малко по малко, защото знаех, че един ден ще успея да сбъдна мечтите си. На 16 години бях събрала около 80 долара, за да платя за първия си скок с парашут. Всичко ми се случваше много бавно, но все пак вървях по пътя към мечтите си.

Това е изключително вдъхновяваща история, благодаря, че я сподели с нас. От всички дейности, с които се занимаваш – скачане с парашут, гмуркане, катерене – коя е най-близо до сърцето ти и защо?

Благодаря за милите думи! Наистина за пръв път разкривам всичко това за себе си. Всички смятат, че парашутизмът и бейсджъмпингът са моята страст, защото тях най-често споделям с последователите си, но всъщност моята страст винаги е била свободното гмуркане. Харесваше ми, че не се нуждаеш от много неща, за да го практикуваш. Дава ти усещането за свобода – можеш да правиш каквото сърцето ти желае. Била съм близо до различни животинки, което ме прави много щастлива.

А как се подготвяш психически за някое наистина опасно приключение?

Определено винаги имам план, защото всичките ми дейности крият рискове. Винаги имам няколко резервни варианта, в случай че нещо се обърка. За мен е важно да се чувствам в безопасност, когато предприема нещо. Лично аз винаги прожектирам в съзнанието си какво може да се обърка и се опитвам да го предотвратя. В това се състои моята психическа подготовка.

Кое от твоите приключения е било най-голямото предизвикателство психически и физически?

Мисля, че това беше един от моите скокове в бейсджъмпинга. По принцип преди всеки се подготвям дълго време. Това е спорт, при който скачаш от обекти, така че има големи опасности. Тъй като като парашутът не е отворен при скока, винаги някой друг трябва да ти го отвори. Веднъж трябваше да скачам от мост, който се издига на височина 1000 метра. Дърветата и хората бяха съвсем мънички. Може би тъкмо тогава почувствах за пръв път, че животът ми е изцяло в мои ръце, а между живота и смъртта имаше няколко секунди. Усещането беше неописуемо, по-жива никога не бях се чувствала. Със сигурност това беше най-силното преживяване в живота ми досега.

Това звучи доста страшно. Гледайки твоите видеа обаче, ние си мислим, че от нищо не те е страх. Вярно ли е това?

О, да, вече спокойно мога да кажа, че да. Не усещам страх, но винаги мисля за отговорността и преценявам възможностите си – дали мога да направя дадено нещо, или не ми е по силите в момента. Никога не се впускам в приключение без да съм сигурна, че мога да се справя и да съм преминала през обширна подготовка. Все се шегувам, че единственият ми страх е от хората. Но не и от спортове или диви животни.

Казваш, че винаги имаш план Б, В, много алтернативи, но има ли случай, когато нещо не се е получило и ако да, как се справи с това?

Ако трябва да бъда напълно честна, не е имало момент, в който нещо да се обърка по време на мое приключение. За да стигна дотук обаче, винаги поемам сериозни отговорности и премислям многократно всички сценарии. Наясно съм, че понякога нещо може да не зависи от мен и все пак да се обърка, подготвена съм ментално за този момент, но за щастие още не е дошъл.

Милиони те следват в акаунтите ти в социалните мрежи, като за мнозина си модел за подражание, искат да те имитират. Как избираш какво да споделяш, все пак знаеш, че безопасността е важна тема в онлайн пространството?

Да, имам този проблем доста често. С моята история съм доказала, че всеки може да бъде какъвто пожелае, само ако го поиска. Независимо откъде идваш, можеш да постигнеш всичко, но трябва да се научиш да спазваш правилата за безопасност, ако искаш да си добър и... да оцелееш. Имам вече 18 години опит в екстремните преживявания и всеки път се подготвям много дълго време. 16 от тях са в гмуркането, а 7 в бейсджъмпинга. Рисковете, които поемам, могат да доведат до инциденти. Аз например често използвам балони с горещ въздух за скоковете си. Минаха много години преди да мога да кажа, че съм в пълна безопасност, макар че на видеата изглежда като детска игра. Мнозина са искали да ме копират, но винаги казвам - без да поемеш отговорност и да си придружаван от човек с опит, не бива да се впускаш в опасни начинания. Преди време се случи ужасен инцидент с такъв балон, а десетки загубиха работата си, защото хората вече не искат да се качват. Рисковите дейности може да имат сериозни последици, затова не предприемайте такива без нужната подготовка и осигурена безопасна среда.

Имаш ли свой идол или модел за подражание?

Когато бях още мъничка, често гледах Беър Грилс. Той имаше предаване за оцеляване в дивата природа, следях буквално всяко издание. Мога да кажа, че много се възхищавам и на Дейвид Атънбъро - създател на редица научнопопулярни филми за природата. Не бях като другите деца – не гледах анимации, а все документални филми. И още нещо! Пак като малка, бях очарована, когато за пръв път гледах „Мисията невъзможна“. След това не знам колко пъти съм си го пускала отново и отново, никога не ми омръзва. Приключенията и адреналина на Том Круз ме плениха. И до известна степен започнах да му подражавам.  

Тъкмо щях да те питам дали си участвала във филми като каскадьор.

О, не, до момента не съм.

Но предполагам, че това е твоя мечта.

О, да определено бих била много щастлива! Цял живот работя за това да мога да покажа какво мога и да бъда част от световното кино. Не е никак лесно да правиш опасни каскади и да останеш невредим. Може да се каже, че тренирам за това от години, но в реални условия.

С този приключенски дух, има ли изобщо спокойни дни в живота ти? И ако е така, как ги прекарваш?

О, разбира се! Дори в момента ремонтирам своя дом в Бразилия. Тъй като правя всичко сама, в продължение на много време боядисвам стени, местя, чистя и подреждам. Понякога пътувам заради своите приключенски начинания, но генерално животът ми е като на всички останали – готвя, пера, имам куче и котка, за които се грижа. Постоянно се тревожа за тях, когато съм на път и звъня да проверявам добре ли са. Понякога ги взимам с мен на пътешествията си, което е много вълнуващо.

Освен да се отдаваш на приключенията си обаче, ти си имаш и професия – инженер. Как тя ти помага за работата по своите рискови активности?

Цял живот си мечтаех да бъда биолог, но заради трудното си детство не можах да го сбъдна. В Бразилия е много трудно да го завършиш, нужни са дълги години обучение. Налагаше ми се да избирам, защото бях поставена буквално пред въпроса как да оцелея и да си намеря дом. Усещах натиск от лелите и чичо си, защото имам брат и две сестри. Те винаги са били в уязвимо положение, а мен караха да поема отговорност за тях. Избрах да уча инженерство, като в началото опитах да уча машиностроене и електротехника, но ми се стори много трудно, имайки предвид, че почти не съм посещавала училище. В крайна сметка се оказа, че най-добре ми пасва професията „инженер по околна среда и санитарни условия“. Това ме приближаваше към любимата ми биология, а същевременно мога да работя с дивата природа. Наложи ми се да прекъсна, защото баща ми почина и се наложи да се грижа за дядо и баба за дълго време. След това леля ми се разболя от рак и се грижих и за нея. Сега работя с големи миграции на риби, изучавам поведението на животните. Обожавам природата и животните, работя и по проекти, свързани с тях. Благодарна съм, че животът някак ме тласна към сбъдване на мечтите ми въпреки всички трудности, които преживях.

А ако можеше да се върнеш назад във времето и да дадеш съвет на по-младото си аз, въпреки че разбира се и сега си млада, какъв би бил той?

Вече съм на 32 години, не съм толкова млада! Бих казала на младото си аз: "Ще ти се случат много трудни неща, но с много труд ще ги пребориш. Без значение откъде идваш и колко ти е било тежко, никога не се отказвай от мечтите си". Всъщност днес аз осъзнавам, че изгубих много време, правейки това, което смятах за правилно и което очакваха от мен. В крайна сметка обаче бях нещастна и опитвах просто да оцелея. Щом се отправих към мечтите си обаче, всичко започна да се нарежда.

Много би ми се искало да прочета историята ти в автобиографична книга или филм. Обмисляш ли такива проекти вече?

Мислиш ли, че ще се получи? Благодаря ти! Много бих искала да споделя историята си с възможно повече хора, за да ги вдъхновя да не се отказват от целите си. Още не съм уточнила как точно ще го направя, но вярвам, че някой ден ще успея. Мнозина ми пишат, че ги вдъхновявам, но все ми се струва, че не правя достатъчно. Например наскоро получих сърцераздирателно съобщение от майка, което гласеше: „Луиза, продължавай да живееш както досега, защото 22-годишната ми дъщеря не искаше да излиза от стаята си, но ти я промени“. Аз също имах подобни проблеми преди години, дори все още, поради натрупаните травми, смятам, че понякога не съм добре дошла на някои места, тъй като майка ми не ме е искала. Опитвам да покажа, че всеки има своите проблеми, но те са преодолими. Най-лошите неща, които ни се случват, са най-важни за развитието ни.  Те ни мотивират да се движим напред и да се борим за себе си и мечтите си. След като почина баща ми, който беше ужасен човек, алкохолик, трябваше съвсем сама да се грижа за родителите му, така на плещите ми падна огромна отговорност, за която не бях подготвена на крехката си възраст и ме доведе до състояние на депресия. Оказа се, че нямам време дори да я изживея, защото постоянно бях заета да се грижа за някого, а така, по неволя, неусетно се превърнах в силен човек. Най-големите трудности ме направиха жената, която съм сега.

След всички житейски изпитания, които преживя, каква е най-голямата ти мечта към днешна дата?

Определено това е да продължа да вдъхновявам с историята, мечтите и приключенията си. Наистина ми се иска да работя все така с нещата, които обичам и животът ми да бъде посветен на това. Да продължа да пътувам и да създам по-добър живот за себе си. И да помогна това да се случи и на другите.

Това беше възможно най-красивият финал на този емоционален разговор. Много ти благодаря за искрения и въздействащ разказ. Наистина ме разчувства и се просълзих от твоите думи. Пожелавам ти животът ти оттук нататък да е изпълнен с красиви приключения и още повече сбъднати мечти!

Много ти благодаря за тези думи! За мен беше удоволствие да ти споделя историята на своя живот, надявам се да съм вдъхнала кураж на зрителите, които са в труден момент и да съм им показала, че винаги има път към мечтите ни!

Автор: Цветина Петкова