ЕС прогнозира по-слаб растеж в еврозоната през 2026 г., какви са данните за България

Европейският съвет понижи прогнозата си за растежа на еврозоната за 2026 г., тъй като рисковете от международната търговия и геополитическите напрежения оказват натиск върху европейската икономика.

Европейската комисия очаква БВП на 20-те страни от еврозоната да нарасне с 1,2% през 2026 г., което е по-ниско от предишната прогноза от 1,4%.

Изпълнителният орган на Блока заяви, че „силно отворената“ икономика на Европа остава „податлива на продължаващите търговски ограничения“, но отбеляза, че търговските споразумения на САЩ с партньори, включително ЕС, „облекчават част от несигурността“.

„Продължаващата несигурност в търговската политика продължава да тежи на икономическата активност, като митата и нетарифните ограничения могат да ограничат растежа на ЕС повече от очакваното“, се посочва в изявление на ЕК.

Сайтът evroto.bg публикува информационните материали за въвеждане на единната валута

За целия ЕС, състоящ се от 27 държави, Брюксел очаква растеж от 1,4% през 2026 г., което е малко по-ниско от прогнозираните през май 1,5 на сто, предаде АФП.

Въпреки несигурността, еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис изглежда оптимист. „Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължава да расте“, каза той.

Брюксел прогнозира също, че инфлацията в еврозоната ще достигне 1,9% през 2026 г., което е повишение спрямо предишната прогноза от 1,7% за следващата година. Комисията заяви, че инфлацията в зоната на единната валута се очаква да достигне 2,1% през 2025 г., близо до целта на ЕЦБ от 2%.

Въпреки че Брюксел посочи, че ръстът на цените на храните и услугите се забавя, това е „компенсирано от нарастващата инфлация в енергийния сектор“. 

Какви са прогнозите на ЕК за страната ни

Есенната прогноза на Европейската комисия за България, в термините на реален растеж на БВП през 2025 и 2026 г. съвпада с тази на МФ, която е използвана за бюджетната процедура за 2026 г. Прогнозата на Комисията съвпада с тази на МФ и по отношение на разчетите за бюджетния дефицит на начислена основа през 2025 и 2027 г., а през 2026 г. ЕК очаква по-нисък дефицит. Увеличението на дефицита през 2027 г. е обяснено от ЕК с планираните доставки на военна техника, които заемат съществен дял от БВП през тази година. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на финансите. 

ЕК: Средногодишната инфлация в България може да достигне до 3,6% през 2025 г.

EК прогнозира реалния БВП на България да нарасне с 2,7% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. след растеж от 3,4% през 2024 г. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави. Прогнозира се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа на БВП, тъй като очакванията на бизнеса ще се подобряват в контекста на приемането на еврото. Ускорението на усвояването на средства от ЕС, което започна през 2025 г., се очаква да продължи и през прогнозния период.

Безработицата ще се запази под 4% до края на прогнозния период. Растежът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлече работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни, което би могло да допринесе за облекчаване на натиска върху заплатите през следващите години.

ОИСР прогнозира по-нисък икономически растеж и инфлация в България за 2025 г.

Средногодишната инфлация според ХИПЦ се прогнозира да достигне 3,5% през 2025 г. През 2026 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,9%, тъй като ефектите от по-високата база при административно регулираните увеличения в цените ще се изчерпят. През 2027 г. се прогнозира инфлацията да се увеличи до 3,7%, което до голяма степен ще бъде обусловено от увеличението на цените на енергията, което е в резултат от прилагането на директива ETS2 на ЕК (нова система за търговия с въглеродни емисии), освен ако нейното прилагане не се отложи.

През 2025 г. се очаква бюджетният дефицит да остане на ниво от 3%. Ускореното прилагане на ПВУ и планираните доставки на отбранително оборудване ще се отрази в по-високи публични инвестиции през 2025 г. спрямо предходната година. Предвижда се през 2026 г. да се намали натискът върху разходите от заплати и пенсии в публичния сектор и се очаква капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще допринесе за намаляване на дефицита до 2,7%. През 2027 г., на фона на втората фаза от планираните доставки на отбранително оборудване, на стойност от 1,2% от БВП, и при отсъствие на компенсаторни мерки, се очаква дефицитът да нарасне до 4,3%.

Прогнозира се консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" като дял от БВП да нарасне от 23,8% през 2024 г. на 28,5% през 2025 г., след това до 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г