Рая Назарян участва в Парламентарния форум за демокрация 2025

Председателят на Народното събрание Рая Назарян участва в Парламентарния форум за демокрация 2025. Той е организиран от Европейския парламент и се провежда в Брюксел.

Тя изрази благодарност за подкрепата на европейските институции за влизането на България в еврозоната. Назарян разговаря на „четири очи“ с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола преди откриването на Парламентарния форум за демокрация, който се провежда в Брюксел.

Снимка: Пресцентър НС

„Народното събрание изигра своята важна роля за въвеждането на единната европейска валута в България като прие всички необходими законодателни актове и решения”, заяви Рая Назарян по време на срещата си с председателя на Европейския парламент. „На 1 януари 2026 г. България ще стане 21-вият член на еврозоната, което е исторически момент и ще увенчае усилията на българските институции за постигане стратегическа цел за страната ни”, подчерта председателят на Народното събрание. Назарян отправи покана към Роберта Мецола да посети България. „Гражданите ни имат нужда от силни европейски послания и подкрепата на институциите на ЕС, страната ни положи големи усилия да навакса изоставането в последните години”, посочи председателят на българския парламент.

Председателят на ЕП отбеляза добрата работа на редовното правителство, резултатите, които то постига, и най-вече членството в еврозоната, с което страната завършва пълната си европейска интеграция. Тя посочи, че с радост приема поканата да посети България през следващата година и изрази увереност, че визитата ще допринесе за бъдещото добро сътрудничество и търсенето на работещи европейски решения.

„Институциите в България работят за осигуряване на плавен, прозрачен и успешен преход към еврото. Полагат се усилия за провеждане на широка информационна кампания за прехода към еврото, като се обръща специално внимание на възрастните хора, за да бъдат готови за плавна промяна”, посочи Назарян.

Осъществява се всеобхватна комуникационна кампания, която разяснява ползите от еврозоната на нашите граждани, като същевременно разглежда и всички опасения, свързани с процеса, допълни председателят на българския парламент. Тя подчерта, че за България темата за преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. е ключова. Назарян изрази пред председателя на Европейския парламент задоволство от размера на следващата многогодишна финансова рамка, предложен от Европейската комисия. „Общата ни цел е да бъде постигнато балансирано споразумение, което ефективно подкрепя нашата икономика и повишава европейската конкурентоспособност, като запазва същността на традиционните политики на ЕС”, подчерта председателят на Народното събрание.

Председателят на парламента Рая Назарян: Перспективите за диалог с Великобритания са отлични

Снимка: Пресцентър НС

„Традиционните политики на ЕС като например политиката на сближаване, Общата селскостопанска политика и ефективното управление на границите трябва да получат адекватно финансиране през следващия програмен период и трябва да се гарантира тяхната непрекъсната ефективност”, отбеляза Назарян. Според нея е важно да се запази финансирането за по-слабо развитите региони в рамките на политиката на сближаване и общата селскостопанска политика. „Само добре подготвените и сближени региони могат да бъдат конкурентоспособни и да допринесат за постигането на нашите общи политически приоритети”, добави тя.

Председателят на Народното събрание посочи, че отбраната и конкурентоспособността се очертават като едни от основните приоритети за следващата многогодишна финансова рамка и трябва да се търси правилният баланс между тях и традиционните политики на Съюза. Укрепването на сътрудничеството и въвеждането на мерки в областта на отбраната и сигурността на равнище ЕС са наши общи цели, отбеляза Рая Назарян.

Основна цел на форума е заздравяване на партньорствата между законодателните институции за укрепване на демократичните процеси. В него участват представители на националните парламенти на държавите членки на ЕС, членове на Европейския парламент, представители на парламентарни мрежи и водещи експерти.

Снимка: Пресцентър НС

Мецола и председателят на датския парламент Сьорен Гаде направиха обръщение по време на откриването на Парламентарния форум за демокрация 2025.

„Трябва не само повече хора в ЕС да гласуват, но и да се явяват на избори”, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, цитирана от кореспондента на БТА Николай Желязков. „Всяка сутрин се събуждаме с новини, които ни напомнят колко е крехка демокрацията. Войната на нашия континент продължава, геополитическото напрежение расте и свободите, които възприемахме като трайни, са поставени все по-често на изпитание. Дезинформацията продължава да изкривява действителността и все повече европейци се питат дали демокрацията още работи, дали да гласуват, дали си струват усилията”, добави тя.

„Трябва да докажем, че нашият демократичен модел продължава да допринася за обществото”, каза още Мецола като отбеляза, че европейските парламентаристи носят отговорността да отвърнат на очакванията на хората. Председателят на ЕП прикани европейските политици да имат предвид, че младите хора се запознават с политическите въпроси първо от социалните мрежи. „Трябва да стигнем до тях и да положим повече усилия, за да преборим поляризацията и популизма”, категорична е Мецола.

Ще бъдат представени стратегии и добри практики за укрепване на доверието в демокрацията и нейните институции с акцент върху движенията на местно ниво, гражданското участие и ангажирането на младежите в демократичните процеси.

Снимка: Пресцентър НС

Председателят на Народното събрание Рая Назарян направи изказване в рамките на първата сесия на форума на тема „Укрепване на парламентарната демокрация чрез гражданско участие“.

Защитата на демокрацията днес трябва да бъде базирана не само на ценности, но и на технологичен капацитет, заяви Назарян пред участниците в Парламентарния форум за демокрация 2025 в Брюксел. „През следващите десетилетия нашите общества ще функционират в коренно променена информационната среда и ние трябва да се подготвим за това. Необходимо е да започнем открит дебат за демокрацията в светлината на един коренно променящ се свят, да разширим разбирането си за демокрацията в контекста на новите реалности”, председателят на парламента.

Снимка: Пресцентър НС

Тя посочи, че скоростта на промяната задължава да се осъзнае, че защитата на демокрацията трябва да бъде базирана не само на ценности, но и на технологичен капацитет. „Следващите поколения ще отстояват нейните принципи не само с идеи, но и с технологична компетентност, което налага да бъде поставен фокус върху образованието на младите европейци”, заяви Назарян. Това е дългосрочната инвестиция, която в голяма степен ще определи бъдещето на нашите общества, смята тя.

„Особено важно е националните парламенти в тясно взаимодействие с гражданското общество да участват активно в дефинирането на нови политики и приемането на съответното законодателство за повишаване на цифровата и медийната грамотност”, подчерта Рая Назарян. Според нея трябва да се подкрепят и насърчават политики, които адекватно отчитат, че поколението на днешните деца и младежи живее в дигиталния свят и че  демократичната ангажираност вече в голяма степен се формира от дигитални медии, социални мрежи, виртуални информационни ресурси и отворени енциклопедични системи, от изкуствения интелект.

Снимка: Пресцентър НС

Председателят на Народното събрание посочи, че националните парламенти трябва да инициират нови законодателни политики за  целенасочено финансиране на социални мрежи, на комуникационни канали и на публични информационни ресурси, които създават среда за ново толерантно, информирано и идеологически необременено общуване в дигитална среда. „Ние трябва непрекъснато да разширяваме образователните си програми и политики и чрез стратегическо партньорство с гражданското общество да адресираме ключови за демократичния процес аудитории – ученици, студенти и представители на гражданския сектор”, подчерта Назарян.

Уверена съм, че амбицията ни заедно да отстояваме европейския начин на живот и нашите ценности е най-силното ни конкурентно предимство, с което ще посрещнем предизвикателствата в свят на дълбоки промени, завърши изказването си председателят на Народното събрание.