Научете повече за вещиците и как се променят те през вековете

Кой е първият образ, който свързвате с една вещица? Може би метлата, която за пръв път е обвързана с магьосничество и ерес през 1342 г., когато ирландката лейди Алис Кителър е обвинена във вещерство? След обиск в дома ѝ разследващият открил въпросния предмет, „върху който тя препускала“. А може би котелът – мястото, където се варят отвари в трагедията „Макбет“ на Уилям Шекспир? Вероятно най-характерният образ на вещицата е конусовидната шапка, която присъства в класическия детски роман на Л. Франк Баум от 1900 г. „Магьосникът от Оз“, във филма от 1939 г. „Магьосникът от Оз“ и страховитото превъплъщение на Злата вещица от Запада от Маргарет Хамилтън,  в ситкома „Омагьосана“ от 60-те години, във филмите за Хари Потър и, разбира се, в образа на Елфаба, изиграна от Синтия Ериво, във филмовата адаптация на „Злосторница“.

Някои от най-ранните примери за конусовидни шапки са величествени, златни, издължени и украсени с астрономически символи от Бронзовата епоха, за които се смята, че са били носени от жреци с божествено знание и сила.

Заострени шапки са открити и върху главите на китайски мумии от IV до II век пр.н.е., които получават модерния прякор „Вещиците от Субеши“, когато гробовете им са разкрити през 1978 г.

♦ Как тогава заострената шапка се превръща в символ на вещицата?

Съществуват няколко теории. Задължителните конусовидни шапки на главата са били използвани в историята като инструмент за принудителна идентификация и преследване. Онези, които изповядвали убеждения или мнения, противоречащи на ортодоксалните религии, особено на християнската доктрина, били заклеймявани като еретици и принуждавани да носят отличителна шапка. През XIII век Римокатолическата църква задължила еврейските мъже да носят конусовидна шапка с роговидна форма, наречена юденхут.

По време на Испанската инквизиция, започнала през 1478 г., обвинените в ерес, вероотстъпничество, богохулство и вещерство, наред с други „престъпления“, били принуждавани да носят високи, издължени шапки или качулки, наречени capirotes или corozas, като форма на идентификация. Capirote все още се носи по време на религиозни фестивали в Испания, особено през Страстната седмица. Дали този исторически епизод е допринесъл за по-късното възприемане на заострената шапка като символ на вещица? Мненията се различават.

Няколко века по-късно художникът Франсиско Гоя изглежда препраща към coroza в своята картина „Полeтът на вещиците“ (1798), в която три жени вещици носят мъж, докато се реят във въздуха.

Смята се, че творбата е сатирична критика към суеверията и невежеството. Създадена през епохата на Просвещението, картината показва летящи вещици с гротескови черти, носещи високи, конусовидни шапки – напомнящи както на църковната митра, така и на коросата, носена от еретици – до тях има и магаре, символизиращо невежество. Долу двама мъже, които някои тълкуват като олицетворение на страх и заблуда, реагират на това, което възприемат като демонично или свръхестествено явление. Историците на изкуството са тълкували картината и изобразените в нея заострени шапки по различни начини.

► Вещерска отвара

През Средновековието заострените шапки са били носени от алевиви – средновековни пивоварки, чиито познания по билкарство допълнително свързват котлите с идеята за забъркване на отвари.

вещици

„Мъдри жени, билкарки и възрастни жени са гледани с подозрение в много култури през хилядолетията, затова и пиварките попадат в тази група", казва експертът по алкохол Джейн Пейтън пред авторките Тара Нурин и Тери Фахрендорф в книгата им A Woman's Place Is in the Brewhouse: A Forgotten History of Alewives, Brewsters, Witches, and CEOs.

Лора Кунийн, старши преподавател по ранномодерна история в Университета на Съсекс, смята, че асоциациите между пиварките и вещерството са „по-скоро мит“ и че тази връзка е създадена постфактум. През XVI век, казва тя пред BBC: "Всеки е имал котел – с него са готвели. Всеки е имал метла, и всеки е носил шапка – не непременно заострена, просто някаква шапка. Различни видове забрадки и шапки са били носени от всички жени според техния социален и брачен статус.“

Кунийн, която води лекции по история на вещерството, твърди, че онова, което всъщност е отличавало предполагаемите вещици от останалото население в ранномодерния период, е фактът, че те не са носели шапка.

„Ако погледнете изображения от онова време - Албрехт Дюрер с Witch Riding Backwards on a Goat (1501–02) или Ханс Балдунг с Grien's The Witches' Sabbath (1510) - вещиците са изобразени без никакво покривало на главата. Косите им са свободни и разпуснати, което символизира необузданите им страсти и че те представляват обратното на нравствения обществен ред. В ранномодерния период никоя жена не би ходила с пусната коса, това е означавало поквара", казва още тя.

► Невидимият свят

Най-ранният известен пример за заострена шапка, свързана с вещица, се появява в книгата на Котън Матър „Чудесата на невидимия свят“ от 1693 г., където е изобразена вещица, яздяща метла редом с дявола.

Въпреки това Кунийн остава скептична, че Матър е искал да подскаже, че заострената шапка означава вещица. „Това е просто защото много хора по онова време са носели заострени шапки. Няма нищо съществено ‘вещерско’ в тях“, казва тя. Живописи от XVII век, като Портрет на Естър Инглис от неизвестен художник и Портрет на госпожа Сейлзбъри с внуците ѝ Едуард и Елизабет Багот от Джон Майкъл Райт, изобразяват жениq носещи просто модните за времето си високи, конични шапки. Но нито една от тях свързана с вещерство.

Връзката между заострената шапка и вещиците е по-късен мотив, появил се в изкуството и детските приказки от средата и края на XVII век чак до XVIII и XIX век.

Напълно възможно е образът на заострената шапка, която е била на мода през XVII век, да е онзи, за който сме се „вкопчили“ през вековете и който се задържа до днес, вместо да има каквато и да е пряка връзка с окултното по онова време.

Както казва Кунийн, много жени са носили конусовидни шапки в историята, включително героините от приказките като Пепеляшка и Спящата красавица, чиито шапки в бонбонени цветове били вдъхновени от hennin - вид висока конусовидна украса за глава, носен от европейските благороднички от 1400 г.“

"Така че може би именно цветът на шапката издава злото?" Кунийн е съгласна, посочвайки пиесата „Вещицата от Едмънтън“ от 1621 г. на Уилям Роули, Томас Декър и Джон Форд, в която вещица разговаря с дявола в образа на черно куче на име Том. В историята дяволът често е описван като облечен в черно.

„До голяма степен това се дължи на факта, че художествените изображения от онова време са били дърворезби и затова е трябвало да бъдат в бели. Но също така се е смятало, че вещиците се срещат в мрака на нощта, така че има връзка между тъмните изкуства, нощта и тайнствеността“, казва тя. „Не знаеш коя е вещицата под мантията на тъмнината. Черното се превръща в символ на злото и мрака.“

► Преобразяването на вещицата

Съвременното възприятие за вещицата като ужасна стара жена до голяма степен се дължи на романа на Баум „Магьосникът от Оз“. След това детската му книга за приключенията на Дороти Гейл и нейната група приятели в Оз е адаптирана в цвят и издадена като филм от 1939 г. „Магьосникът от Оз“. Той превръща зелената и кикотеща се Зла вещица от Запад в част от кошмарите на поколения деца.

Въпреки това, вълната от феминизъм окуражи жените да си възвърнат някои черти и начин на живот, които преди това са били свързвани с онези, които са били обвинявани в магьосничество. Например силна женска солидарност, холистично изцеление, независимост от мъжете и други.

Появи се по-нюансирано разбиране на архетипа на вещицата – сега тя се възприема от някои като радикално въплъщение на борбата срещу женомразството и патриархалното потисничество. Както казва Кунин: „Вещицата сега е символ на самоутвърждаване, подриване на патриархата и феминизма.“

С романа „Wicked“ от 1995 г. на Грегъри Магуайър, по който са създадени успешният бродуейски мюзикъл и двете филмови адаптации, Злата вещица от Запада получава име – Елфаба – и предистория, която събужда съчувствие към една отхвърлена героиня, набедена за злодейка, защото се е застъпвала за по-малко привилегированите.

В преосмислянето на вещицата като неразбрана фигура – наред с вдъхновяващите попкултурни образи като Саманта от „Омагьосана“ и Прю, Пайпър, Фийби и Пейдж Халиуел от сериала „Чародейки“ от 90-те – конусовидната шапка вече изглежда далеч по-малко зловеща.

Отчасти това се дължи и на отличения с „Оскар“ костюм дизайнер на „Злосторница“ Пол Тазуел, който преосмисля „отвратителната“ (както я нарича Глинда) шапка така, че тя по-добре да отразява връзката на Елфаба със земята.

„Тя е отражение и препратка към силует, който разпознаваме, но е превърната в нещо съвсем свое чрез начина, по който се завърта спираловидно“, казва Тазуел пред The Cut.

„Wicked“ преосмисля идеята за злата вещица, като така се стига до смекчаването на страховития образ на островърхата шапка. В крайна сметка, както отбелязва Каунин, в този атрибут няма нищо ужасяващо. Това е просто предмет, отворен за интерпретации, който ние натоварваме със значение чрез векове митология, предавана чрез изкуство и истории, а значенията на тези митове се променят във времето.

Редактор: Цветина Петрова

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking