На второ четене: Ресорната комисия прие бюджетите на НЗОК и ДОО за 2026 г.

Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене план-сметките на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване. Очаква се да бъде обсъден и проектът на държавен бюджет за 2026 г. - първият в новата евровалута.

Йордан Цонев поясни защо се налага вдигането на осигуровката с 2-процентни пункта. По думите му системата е дисбалансирана. 

„За майките сме направили обезщетението да бъде от 50 на 75% “, добави той и посочи, че е важно да има политическата доблест и да кажат защо и поради какви съображения предлагат параметрите в бюджета на ДОО. 

Мартин Димитров от "Продължаваме Промяната - Демократична България" се обърна към управляващото мнозинство, че в бюджетите няма никакви реформи. „Крайно време е да се стреснете и да дадете назад. Вие се отказвате от дългогодишната политика на относително ниски данъци в България“, добави той и предупреди, че сме в началото на румънски и гръцки сценарии. Димитров призова: „Не жертвайте развитието на България, не ни вкарвайте в румънски сценарий.“ 

„Този дефицит, вместо да намалява през годините, расте“, подчерта Хасан Адемов от „Алианс за права и свободи“ (АПС). 

► Бюджетът на ДОО за 2026 г. възлиза на над 15,25 млрд. евро както по приходи, така и по разходи. Основната част от приходите идва от осигурителни вноски – 8,86 млрд. евро, а недостигът се покрива с допълнителни трансфери от държавния бюджет в размер над 6 млрд. евро. Значителен е и трансферът от централния бюджет за ДОО – 267 млн. евро. Разходите за пенсии са доминиращи – над 13,4 млрд. евро, от които 13,15 млрд. са за пенсии, изплащани от ДОО, а 266,7 млн. – за пенсии, финансирани от държавния бюджет. Социалните помощи и обезщетения възлизат на 1,72 млрд. евро, а разходите за администрация – около 108 млн. евро. Осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ се вдигат с 2%, т.е. от 19,8% на 21,8%.  Фонд „Пенсии“ има приходи от 6,12 млрд. евро, но разходите му достигат 12,13 млрд. евро, което показва голям структурен дефицит, покриван от други източници. Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се финансира изцяло от държавния бюджет и изплаща 266,7 млн. евро. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ събира 232,5 млн. евро, а разходите му са 52,3 млн. евро. Фонд „Общо заболяване и майчинство“ има приход 1,26 млрд. евро при разходи от 1,38 млрд. евро, а Фонд „Безработица“ – 327,7 млн. евро приходи и 331,9 млн. евро разходи. Бюджетът на Националния осигурителен институт предвижда над 6,1 млрд. евро приходи, основно от държавни трансфери, и около 108,5 млн. евро разходи за дейността. 
 
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се през 2026 г. е определен на 620,20 евро, а максималният – на 2 352 евро. Минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде 322,37 евро през първото полугодие и 346,87 евро през второто. Паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2 години, както и за бащите при отглеждане на дете до 8 години, е 460,17 евро, а еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 276,10 евро. 
 
Комисията прие и увеличаването на данъка върху дивидентите от 5 на 10%. Очаквано предложенията на опозицията бяха отхвърлени.

► Бюджетът на НЗОК възлиза на 5,572 млрд. евро. Приходите включват здравноосигурителни вноски в размер на 3,177 млрд. евро и трансфери за здравно осигуряване в размер на 2,019 млрд. евро. Неданъчните приходи са 16,856 млн. евро, а трансферите от Министерството на здравеопазването (МЗ) възлизат на 98,718 млн. евро. В тези трансфери се включват средства за ваксини и дейности по Закона за здравето – 15,277 млн. евро, дейности за неосигурени лица – 4,494 млн. евро, лечение на лица под и над 18 години – 42,627 млн. евро, и помощни средства за хора с увреждания – 28,121 млн. евро.

От централния бюджет се предоставят още 260 млн. евро.

Разходите на НЗОК са в същия размер като приходите. Основната част от средствата е насочена към здравноосигурителни плащания. За първична извънболнична помощ са предвидени 352,292 млн. евро, включително 3 млн. евро за осигуряване на достъп до електронни здравни записи чрез системата „еЗдраве". За специализирана извънболнична помощ са определени 352,496 млн. евро, за дентална помощ – 233,511 млн. евро, а за медико-диагностични дейности – 167,490 млн. евро.

Отделени са средства и за медицински изделия, медицински и други услуги, за лекарствени продукти, включително хормонални препарати, ваксини и лекарствени терапии извън обхвата на здравната осигуровка. За приложение на лекарствени продукти са предвидени 5,398 млн. евро, а за лекарствени продукти извън обхвата на здравното осигуряване – 16,882 млн. евро.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,609 млрд. евро, включващи както дейности, така и приложение на лекарствени продукти. Административните разходи включват разходи за персонал в размер на 51,660 млн. евро и издръжка – 18,003 млн. евро.

Предвижда се размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2026 г. да бъде 8%.

Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се използва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и трансфери по бюджета на НЗОК. Решението се взема от Надзорния съвет на НЗОК.

В „Преходни и заключителни разпоредби" комисията прие, че лечебните заведения актуализират основните заплати на персонала до 3 месеца от влизането на закона в сила. Новите възнаграждения се прилагат от 1 януари 2026 г. НЗОК и БЛС договарят разпределението на средствата за болнична помощ за периода 2026–2028 г., или при липса на договор — решението се взема от Надзорния съвет.

Определен е и минималният размер на основното месечно трудово възнаграждение в евро: 

⇒ 1860 евро – лекар без специалност; лекар по дентална медицина без специалност; магистър-фармацевт без специалност; магистър с немедицинско образование, ангажиран в лечебния процес; специализанти без друга специалност.

⇒ 1550 евро – медицинска сестра; акушерка; лекарски асистент (фелдшер); мед. лаборант; рентгенов лаборант; рехабилитатор; помощник-фармацевт; зъботехник; бакалавър с немедицинско образование, ангажиран в лечебния процес; масажист с увредено зрение

На 20 ноември бюджетите бяха приети на първо четене. Срокът за предложения за поправки беше съкратен от 7 на 4 дни. Параметрите в бюджета на НОИ бяха повод работодателите два пъти да откажат да присъстват на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

В текстовете е записано, че минималната работна заплата се вдига на 620 евро, максималният осигурителен праг става 2352 евро. Най-критикуваната мярка е вдигането на пенсионната вноска с два процентни пункта. Бизнесът категорично отхвърли параметрите и ги определи като неадекватни.

Държавната план-сметка за НЗОК за догодина е  рекордните над 5 млрд. евро. Предвидени са 260 милиона евро за заплати на специализантите по медицина. Все още не ясно по какъв механизъм обаче те ще бъдат разпределени.

Сблъсъци на днешното заседание

Началото на заседанието беше белязано от скандал между опозицията и управляващите. Стигна се до размяна на поредица от остри реплики.

Депутати от "Продължаваме Промяната" не позволиха на членовете ѝ да обсъдят и гласуват на второ четене план-сметките на НЗОК и общественото осигуряване. Според сайта на Народното събрание обект на обсъждане ще бъде и държавната план-сметка.

Опозицията обвини управляващите, че искат да гласуват бюджетите на второ четене в почивката на пленарното заседание.

Лидерът на ПП Асен Василев поведе народните представители от ПП-ДБ, които блокираха дейността на комисията. С думите "няма да стане по този начин тази комисия, тук се разпореждаме с парите на българските граждани", той се зарече да не позволи гласуване на бюджетите. "Комисията трябва да се свика по надлежния ред", каза още Василев.

Председателят на комисията - депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, заяви, че комисията е законна и няма да позволи на "един развилнял се народен представител" да я блокира. Освен това се зарече да викне лекар.

Бяха разменени поредица от остри реплики между представители на управляващите и на опозицията. "Лекарката каза, че не може да помогне, защото е тежък случай", заяви Делян Добрев. 

Опозицията видя в по-ранния час опит управлявящите да приемат бюджетите бързо и преди протестите. Мнозинството пък ги обвини в саботаж. Беше проведено и гласуване за това дали да бъде спряно или продължено заседанието. Предложението за прекратяване беше отхвърлено.

Йордан Цонев от  "ДПС-Ново начало" отговори на Василев по следния начин: "Не ни е страх от нищо, започваме да работим! Виновни, че заседанието беше изтеглено по-рано сте вие. Оставете ни да работим. Вас този панаир няма да ви направи по-голям лидер". 

Напрежението достигна връхната си точка, когато в опит да освободи заседанието от блокадата, депутатът от "ДПС-Ново начало" Байрам Байрам дръпна микрофоните на Асен Василев и Венко Сабрутев. 

В залата на комисията влязоха и служители на НСО.

"Защо има НСО в залата? Кое е охраняваното лице?", попита Божидар Божанов от ПП-ДБ. Делян Добрев му отговори, че всеки, включително НСО, може да влезе и да слуша, но след това помоли служителите да напуснат залата.

Впоследствие Мартин Димитров от ПП-ДБ предложи почивка, която беше подложена на гласуване от Делян Добрев, но предложението беше отхвърлено. Асен Василев репликира, че почивките не се подлагат на гласуване, а се дават, като Добрев отвърна, че това важи за пленарната зала.

На свой ред Венко Сабрутев от ПП-ДБ обвини управляващите, че се страхуват от електрората и протестиращите срещу план-сметката, на което Добрев отвърна, че е предложено да се започне със заседанието на Комисията по финанси, защото в пленарната зала са взимани чести почивки с цел протакане на бюджетната процедура.

Ивайло Мирчев коментира в пост във Facebook, че всички полицейски отпуски са спешно отменени, а служителите - привикани пред парламента по-късно днес.

"Въоръжено НСО бе в залата", коментира още той.

"Tвърденията, разпространявани от народен представител от ПГ на ПП ДБ, за прекратени отпуски на полицейски служители - категорично не отговарят на истината. МВР и всичките му териториални структури действат в условията на напълно нормален работен режим. Твърденията за всичко друго са лъжа". Това ясно от позиция на МВР до медиите във връзка с твърденията на депутата. 

Опозицията организира и пряко излъчване на заседанието от екран, инсталиран в центъра на "триъгълника на властта". 

Депутати от ПП-ДБ блокираха заседанието на Комисията по бюджет и финанси (ВИДЕО+СНИМКИ)

Въпреки кратките срокове между двете четения на трите бюджетни закона, имаше внесени много предложения. 2 млрд. евро допълнителни държавни гаранции и концесия на Българския спортен тотализатор – това са част от промените в проектозакона по предложение на ГЕРБ-СДС, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало".

От името на партии от опозицията са фиксирани коледни и великденски добавки за пенсионерите, намаляване на бройките в администрацията в следващите години, по-висок праг на регистрация по ДДС и допълнителни пари за фитосанитарен контрол.

Заради несъгласие с фискалната рамка, на протест излязоха синдикати, част от бизнеса и опозиционни партии.

Припомняме, че на 21 ноември депутатите приеха на първо четене бюджета за 2026 г. след 5 часа в пленарната зала. Той е първият за страната ни в евро. 

В него се придвижва приходите да са 51,4 млрд. евро, а разходите - 55,09 млрд. евро. Очаква се дефицитът да е 3%, а минималната работна заплата става 620 евро. 

Бюджетът - между предложенията и протестите (ОБЗОР)

С 2% се увеличава вноската за пенсии, а данъкът върху дивидента се качва от 5 на 10%.

„За” гласуваха 131 депутати - от партиите в правителството, „ДПС-Ново начало" и четирима независими. Против бяха 87 - от ПП-ДБ, „Възраждане”, АПС и МЕЧ. Депутатите от „Величие” не бяха в залата.

Депутатите имаха срок до понеделник вечерта, за да внесат предложения за промени преди окончателното гледане на сметката за държавната хазна.