Изкуствен остров срещу бурите: Дания създава нов град в морето

Да създадеш съвсем ново населено място, но не просто да построиш сгради на формираните след края на последната ледникова епоха земи на Дания - там, където ледниците са оставили равнини, хълмове, морени и крайбрежни низини и където епохата на викингите проправя трайни следи в историята на Северна Европа и света. Тъкмо там, в бурните води на протока Йоресунд, разделящ Дания и Швеция, започна изграждането на един от най-мащабните архитектурни проекти - изцяло изкуствен остров, който да приютява идеите за опазване на климата и природата, модерната градска инфраструктура, плодородни почви и един блян, възникнал във въображението на група експерти, обичащи работата и страната си. Те създават една нова земя - територия, която да изпълни огромната екокауза на правителството и да помогне на Копенхаген да се пребори с природните стихии. Невижданият досега проект е ръководен от архитект Сане Ловен Дамгаард, която разкрива как близо 12 000 години след като са се оформили земите на дедите ѝ, се създава един изкуствен остров… и как смелите мечти, родени във въображението, се превръщат в реалност.

Здравей, благодаря ти за това интервю!

Без да съм специалист в областта, за мен е чест да се срещна с главния архитект на един от най-големите и иновативни проекти в Европа.

Така е, да, но аз съм просто част от един огромен екип от различни експерти. Тепърва ще се говори за този проект и аз се радвам да повдигна малко завесите за аудиторията ви. Разбира се, аз работя по дизайна, но има както голям екип от инженери, така и редица други проектанти, които с общи усилия работят малко по малко да оформим остров Линетхолм.

А как се присъединихте към този проект?

Нашата компания "Аркитема" успя да спечели конкурс. Огромен екип от инженери и архитекти работихме по проекта в продължение на година, за да успеем да представим цялата пирамида от идеи от началото до края на замисъла му. 

Много впечатляващо!

О, много благодаря!

Вашата професия за мен е много специфична и най-общо казано е свързана с въображението и това да създаваш уникални сгради и пространства. Така че за мен е любопитно как Вие се насочихте такова мащабно архитектурно предизвикателство?

Трябва да се върнем към 2018 г., защото тогава премиерът ни представи план, с който да се увеличи населението. Проектът за изкуствен остров обаче беше тясно обвързан с климатичната защита, така че трябваше внимателно да бъде избрано мястото за него. Най-напред пристъпихме към придобиване на подходящата почва, с която да го укрепим и да намерим инженерното решение, с което да го свържем с Копенхаген. Предвижда се да се създадат множество нови структури на пространство, което е било част от воден басейн, а трябва да опазим и екосистемата, което изисква специфични действия и инженерни подходи. Линетхолм е мащабен проект за градско развитие, който включва създаването на нов изкуствен полуостров между Рефшалеен и Нордхавн. Toй ще осигури защита на града от приливи и отливи, а също така ще представлява нов район с жилища, работни места и обществени зони. Всъщност, проектът изглеждаше като яйце с играчка изненада. Започнахме нещо съвършено ново, неприличащо на нищо правено досега и трябваше да бъдем на нивото на иновативността му. Все пак става дума за построяване от нулата на 3000 хектара на територията на Дания.

Между архитектурата и изкуството: Джеймс Куук - мъжът, който рисува с букви и знаци на пишеща машина

Техническите доклади описват масивни каменни диги. Как вие, като архитект, превръщате подобни елементи в градски пространства?

Важно е да отбележим, че към момента не сме пристъпили към същинския облик, работим по т. нар. пирамида на острова. Тя е съотнесена повече към опазване на климата и създаване на устойчиви основи.

Времевата рамка за изпълнението му в завършен вид е много широка – започнахме го през 2019 г. и се предвижда приключването му като краен срок през 2055 г. Първоначалната ни задача е създаване на 60 хектара почви. Все още идеите ми за градско развитие са в етап на чертежи. В момента изграждаме първата площадка от зона за защита на климата - крайбрежен пейзаж. Това не е само гранична бариера, но и ландшафтен белег. След няколко години ще започнем с плана за градско развитие. Разбира се, предстои да разработим и план за флората и природните структури на острова, тъй като на него ще живеят хора.

В генералния план виждаме също зелени и водни зони. Бихте ли описали една малка „сцена“ на Линетхолм, която според Вас улавя духа на устойчивия градски живот? Всички си представят един остров като от приказките.

Мисля, че крайбрежният пейзаж трябва да бъде разглеждан като неутрална околна среда, която се развива бързо и динамично с течение на времето. Надяваме се, че устойчивите аспекти ще предложат на населението на Копенхаген достъп до граничната ивица. На острова ще изградим пейзажи с различни склонове и релеф, който да бъде променлив с времето и адаптивен спрямо климатичните промени. За мен най-важната особеност на този проект е възможността хората да се докоснат до т. нар. сини и зелени околни среди. Ще предложим красиви океански гледки и множество пространства за разходки. Предвидили сме обширна градска инфраструктура със сгради с различен стил и височина, но винаги заобиколени от природа. Предлагаме една здравословна среда на живот, която да привлече датските граждани и да създаде усещането за това, че и те помагат за запазването на климата - нещо, което страната ни поддържа като идеология в историческа перспектива.

Работите с широк мултидисциплинарен екип – инженери, еколози, урбанисти. Как си сътрудничите и променяте ли взаимно идеите си?

Точно това смятам за едно от най-любопитните и интригуващи неща в този проект – работата с екип от експерти в различни области. Всеки един дава по нещо от своите знания и експертиза, за да допринесе за различна гледна точка при конструирането на острова. Всъщност, и граждани участват с идеите си в проекта. Техническият екип в момента е на ход, те оформят външния вид и структурата на острова, за да може после останалите да работим върху техните основи. Не сме променяли нещо значително от идеите си, а по-скоро се учим от експертизата на другите, за да можем да напаснем идеите си според възможностите и целите. Заедно обмисляме как да създадем достатъчно пространства за птици и животни, така че сме в постоянен процес на споделяне на знания помежду си.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Според първоначалния проект ще има магистрали и линии на метрото, но също и обществени пространства. Как създавате пространствата и природата на острова?

Много интересен въпрос. За момента сме на етап начална инфраструктура. Сега обработваме 60 хектара зелена крайбрежна линия. През 2029 г. очакваме първите 6 хектара да бъдат „отворени“ така да го кажем, а тогава ще пристъпим плавно и към начално изпълнение на архитектурните планове. Изграждаме природа, която се надяваме да върне от себе си на гражданите, които ще обитават острова, както се случва и в естествено създадените от нея пространства. Надяваме се чрез нашия проект да създадем едно привлекателно зелено място, където хората да нямат търпение да отидат и да си отдъхнат. Споменатите 60 хектара са предназначени само и единствено за хора и животни. Там няма да има сгради или друга градска инфраструктура.

Работили сте и по по-малки проекти. Как се променя вашият подход към дизайна, когато мащабът се превърне в остров от стотици хектари?

Много добър въпрос! Определено всички от екипа ми помогнаха да се приспособя. В този проект е необходимо по-стратегическо мислене. Истинско предизвикателство е да работиш с такъв мащабен план за развитие на около 3000 хектара. Действаме стъпка по стъпка, но все пак проектът е много важен както за фирмата, така и за страната и света. Обикновено не работим с такъв голям мащаб и с такъв многоброен екип, но сега за всички нас се наложи да вникнем в дисциплината на другия, за да бъдем максимално ефективни. Общо взето мога да кажа, че подреждаме голямата картина като добавяме малки парченца от пъзела, за да оформим големия пейзаж накрая. В целия процес на различни етапи създаваме и оформяме по няколко десетки хектара като преглеждаме прецизно всеки детайл. Чисто визуално, естествено, чертежите ми са далеч по-големи. Трябва да се адаптирам към мащабността на един цял остров, не е просто една сграда или комплекс. Така имах възможността да наблюдавам как природата се променя с течение на времето.

Въглеродният отпечатък на Линетхолм е обект на дебати, особено по отношение на материалите от депата за отпадъци. Какво могат да направят архитектите, за да намалят въглеродните разходи от такъв огромен проект?

О, честно казано оставям това на инженерите. (смее се…) В процеса на дизайн и оформление се обучаваме един друг и консултираме идеите и знанията си. Разбира се, най-често обект на обсъждане е почвата и начина на извличане, транспорт и адаптация към инфраструктурата на Линетхолм. Използваме електрически камиони за превоз. Ключът към запазването на природата е начина на транспорт към острова. Все пак, когато е възможно, опитваме това да става чрез лодки, защото, разбира се, всяко нещо се взима от природата на континенталната част по начин, по който ни е позволено и щадящо за околната среда. Мога да споделя, че няма да посадим огромни дървета от първия ден. Ще създаваме природните условия по-постепенно, за да не натоварваме почвата. Събираме семена от различни растения и ги тестваме за адаптивност. Ще създаваме природа по естествен начин и ще ѝ дадем цялото необходимо време да се развие по нормален път.

Имаше ли проект или място другаде по света, което Ви е вдъхновило в работата ви по Линетхолм?

Мисля, че това, което ни вдъхнови, бяха стари снимки на Копенхаген, където наблюдавахме различни типове природни среди. Използваме култури и растения, които винаги са съществували в околността. Стремим се в плановете си за Линетхолм да комбинираме флора от различните брегови зони на Дания, така че да се придържаме към естествената среда на климата. Това смятам за нашето основно вдъхновение – погледът върху родината ни и природата, която тя ни предоставя, за да създадем още едно място, където хората да ѝ се порадват.

 Това ли е Вашият проект мечта или има нещо по-смело във въображението Ви?

Определям именно Линетхолм като една от големите цели на всеки архитект, включително и на мен. Паралелно с този проект започнах работи и по други по-мащабни, които се концентрират върху защита на крайбрежието. Иска ми се работя с много различни елементи и екипи, защото този остров ми отвори очите и ми показа, че това е едно от най-големите предизвикателства в архитектурата и позволява да оставим нещо наистина значително след себе си. Не са много проектите, където техническата експертиза и анализите се комбинират с нашите чертежи директно за опазването на природата и фауната, създавайки място, където гражданите не само да живеят, но и да релаксират.

Какви хора си представяте да заживеят на острова? Може би Вие бихте се преместили там или децата Ви?

Хммм, любопитен въпрос! Мисля, че когато го завършим, аз по-скоро ще съм твърде възрастна, за да се местя тепърва, но се надявам това да сторят децата ми. Като цяло си представям там да живеят предимно семейства, но в никакъв случай няма да е само за богати хора, каквито опасения имаше.

Рецепта за баланс и спокойствие: Говори будисткият монах, основал храма „Шаолин Европа” (ВИДЕО)

Би било прекрасно и Вие да заживеете на мястото, което е създадено от въображението и знанията Ви. А каква е разликата между Линетхолм и изкуствените острови в Дубай, които бързо добиха популярност в цял свят?

Мисля, че основната разлика е, че ние работим в интегриран процес на проектиране. Нашата визия е по-дългосрочна и устойчива. Ние създаваме не само природосъобразни условия за живот, но и самия живот на острова – ще интегрираме растения и животни. Искаме той да бъде постоянно обитаван, да има всички необходими неща за нормално съществуване. Целта не е единствено или предимно туризъм и бизнес. В някои части има крайбрежна структура с природни елементи и скалисти масиви, пясъчни и каменисти плажове, докато навътре в острова са по-високите инфраструктурни проекти – тоест не смесваме опазването на климата и природните обекти с урбанистичното градоустройство. Двете са достатъчно далеч, за да не си вредят и да съществуват спокойно и независимо едно от друго. Разбира се, и в Дубай, и в Дания става дума за изкуствени острови, но идеите и изпълнението им са много различни.

Кое е най-важното и основно условие, което трябва да е налично, за да започне създаването на един остров?

Първо, идеята за Линетхолм идва като част от стратегията на Копенхаген за защита срещу бъдещи наводнения и бурни приливи. Градът прогнозира покачване на морското ниво и възможни щети при силни бури, затова една от целите е да се създаде бариера, която да предпазва северната част на града.

За да се реализира тя, се предприема насипване на земя. Как точно? Ами първо се изгражда обвивка — периметър от дамба, която е хидротехническо съоръжение (вал) от земна маса, камък или бетон. То се използва за задържане на вода или за регулиране на водни потоци, която започва от морското дъно и излиза над водата (около 2,5 м над морското равнище). След това „басейнът“ вътре се запълва с излишна почва (насипен материал). Мисля, че проектанти по цял свят могат да се вдъхновят от Линетхолм. Вече прииждат туристи от различни страни, които любопитстват и искат да го посетят. В момента предлагаме разходка из пирамидата на острова, така че в известна степен можеш да се докоснеш до него дори в такъв начален етап. Предлагаме и гледка отвисоко. Смятам, че отсега е възможно да се забележи как работим в унисон с природата. Създаваме една зелена бариера между градската среда и крайбрежната ивица. Става дума за изцяло интегрирано решение, базирано на природата и нейните нужди.

И накрая, била ли сте някога в България и имате ли наблюдение над нашата архитектура?

До момента не съм имала удоволствието да посетя страната Ви. Не знам много за нея, но съм любопитна да науча. Единствената ми връзка с нея е посредством мой колега. Той е израснал в Сингапур, но родителите му са българи. Досегът ми с България е чрез разговорите с него, но ще се радвам скоро да ви посетя.

Официално Ви каня тук. Благодаря за този интригуващ разговор от Вашата експертна гледна точка на главен архитект! Ще се радвам да се видим след известно време отново, за да обсъдим развитието на проекта!

Аз също! Много благодаря за интереса! Продължаваме работа!

Целия разговор гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова