Актрисата Елена Атанасова - за малките радости и мислите преди сън

Актриса по душа и певица по наследство – Елена Атанасова разкрива как малките светлини и празничните играчки създават настроение и вътрешен баланс.

В рубриката „Предизвиквам те с Деси Жаблянова” актрисата говори за духа зад украсата, за мислите преди сън и за личните равносметки.

-Днес сме тук при теб, в твоята гримьорна, и виждаме, че в ръцете си държиш поредния нов сценарий. С вълнение го гледаш. Вълнуваш ли се преди всяка роля? Как подхождаш към всяко нещо, с което се захващаш?

- Да, хващате ме с нашата най-нова пиеса, която започнахме днес да репетираме с режисьора Владо Люцканов и с един прекрасен екип. Затова съм толкова възторжена, защото когато човек попадне на хората, на екипа, се чувства така зареден, вдъхновен и щастлив.

Правим една френска пиеса – „Етърви“ е работното заглавие. И съм с моите прекрасни колеги Ани Станчева, Ники Луканов, Тони Минасян, Ива Тодорова и Любо Ковачев. Ще се впусна в едни такива приятни взаимоотношения – роднински, на френско ниво, така че, може би ще са малко по-различни от българските етърви. Ще видим какви са френските и какви са техните взаимоотношения.

Живот и здраве, в края на февруари очакваме да излезе премиерата. И всеки път е като за първи път. Знаеш ли, за това се моля в тези години, в които творческият ми път се е случвал, да успявам да запазя в себе си тези „пеперуди в стомаха” всеки път преди старта на нещо ново, защото вярвам, че това е смисълът. Ако вляза в рутина, която притъпява сетивата, ще ми бъде много трудно. Затова всеки път е голяма тръпка и предизвикателство.

- Как успяваш да запазиш това чувство и да не влезеш в рутината?

- Няма формула. Нямам рецепта. Знам единствено, че е много зареждащо да знаеш с какви хора работиш, защото, както знаем, това е екипна работа. Последното нещо, което направих, беше моноспектакъл. Може би затова сега се радвам още повече, защото партньорите ми ще бъдат реални хора, не само публиката, както е при моноспектакъла.

И да, в този случай съм толкова възторжена от екипа и партньорството с моите колеги, защото са много добри.

- А френският дух виждам и във визията ти в момента. Пък и френски учиш от малка, владееш го, значи си в свои води.

- Ние, между другото, сме се събрали много франкофони – много хора, говорещи френски. Самият Влади Люцканов е такъв. Моите колеги Ани Станчева и Любо Ковачев също. И си казвам сега ще започнем и на френски да си минаваме някои неща. Надявам се този френски привкус да успеем да го постигнем, защото е важно да го направим.

- Колко сценария държиш в чантата си? Или когато един спектакъл вече е готов, сценарият влиза в библиотеката или в някое чекмедже?

- Не, при мен никога не влиза в чекмедже. Аз съм от актрисите, които са малко като ученички в това отношение. Обичам преди всяко представление да си преглеждам текстовете и си ги нося с мен. Когато с колеги си минаваме текста, винаги съм с пиесата в чантата. 

Има подчертавания с различни флумастери, писано е с молив на места, защото моливът може да се трие и да се появи нещо ново. Така че тези пиеси са винаги с мен. Само тези, които вече не са в репертоара, са прибрани в шкафа. Другото е в оборот.

- Как определяш 2025 г.?

- Сега равносметката на годината ли дойде? Ами беше много пъстра година от гледна точка на това, че отново се върнах на попрището на моноспектакъла – нещо, което от поне 10 години не бях правила. Последният ми моноспектакъл беше в пловдивския театър. А сега, тук в „Сатирата", когато започнахме да работим по „Случаят Лола“, усещането беше много особено.

Така че 2025-а година по-скоро ще сложи едно равно със „Случаят Лола“ и всичко, което този спектакъл ми донесе и продължава да ми носи – срещите с много хора, с които много си даваме.

Цялото интервю гледайте във видеото.