Ивайло Калфин: Ръст на минимална работна заплата не означава нормална издръжка на живот

Когато става дума за изчисляване на издръжката на живот, едва ли някой може да каже, че тя се прави перфектно. КНСБ са единствените, които се занимават с това. Любослав Костов е прав, че в други страни, например Финландия, издръжката се изчислява от независим борд, съставен от представители на синдикати, работодатели и академичната общност. Издръжката за живот не е задължителен показател, но до голяма степен определя доколко са привлекателни работните места у нас, доколко трудовата среда е адекватна и други. Това каза Ивайло Калфин, който е бивш министър на труда и социалната политика и изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, базирана в Дъблин, Ирландия, в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Той посочи, че ръстът на минимална работна заплата не означава нормална издръжка на живот.

КНСБ: 799 евро месечно са нужни на човек за нормален живот в България

Калфин обясни, че за да може бизнесът да си позволи по-високи заплати, трябва да има повече производителност, оттам – повече инвестиции, обучения и други. Става дума за комплекс от мерки, които да са ангажимент на кабинета и социалните му партньори, допълни той. По негови думи трябва да се създаде икономическа среда, да се спазва бюджетната дисциплина, но също така да се стимулира бизнесът да инвестира в технологии, да се стимулира увеличаването на доходите, да се подобряват обществените услуги и качеството на живот.

Калфин допълни, че в сравнение с Хърватия, Румъния и Гърция, в България икономическият ръст и този на доходите е по-нисък. По негови думи една от причините за това е политическата нестабилност.

Бившият социален министър каза, че включването на нископлатени емигранти в пазара на труда не решава въпроса с ръста на икономиката, дори обратното – така се спират инвестициите.

„Европа на две скорости”

Калфин коментира инициативата „Европа на две скорости”. Според него към момента на Стария континент вече има „различни скорости”. Той допълни, че Европейският съюз е "по-тромав" при взимането на някои решения.

"Европа на две скорости" - защо се стига до такава идея и каква е целта

За България са важни националните цели, като например да изпреварим няколко държави по качество на живот, допълни Калфин.

Повече гледайте във видеото.