Дълг за хората: Ще финансираме ли правителството с облигации?

Възможността държавата да се финансира, като продава дълг на дребните инвеститори тук в България, е добра и дава шанс за по-високи приходи на тези инвеститори. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS финансовият анализатор и изпълнителен директор на една от най-големите компании в сектора Даниел Дончев.

Подобна идея - за емисии облигации, насочени специално към физически лица, вече е предложена от правителството. Това е схема, която се прилага в множество държави и представлява алтернатива на банковите депозити.

Макс Баклаян: Страната ни е сред водещите в ЕС по покупка на инвестиционно злато спрямо БВП на човек

"От гледна точка на дребните инвеститори - това е възможност. Защото потенциалната лихва и доходност е по-добра от банковите лихви, които получават като депозанти. Това е възможност за по-високи доходи. За държавата е възможност да пласира дълг - сравнително бързо, ликвидно, на вътрешен пазар, който е по-устойчив и не се влияе от външни фактори", заяви Дончев.

Преди години такава възможност съществуваше, но малко по малко бе прекратена, заради липса на интерес. Експертът каза, че това е било така заради непознатостта на инструмента от населението и това, че той все пак носи риск и лична отговорност. "Причината е, че все пак това е нещо, което не се познава добре от дребния инвеститор. Депозитите са ясни, познати. ДЦК са различен тип инструмент, то има цена на вторичен пазар, тя се променя. Може да се окаже, че ако лихвите се повишават, цената да е по-ниска от тази, която сме дали да купим облигацията. Това е риск", коментира той.

Риск е възможността лихвите в икономиката да се вдигнат и ние да загубим доходност. Но най-висок остава рискът от ниската ликвидност, т.е. малкото пари, които на борсата, ако решим да продадем облигацията. "Това е риск, защото не е ясно каква е ликвидността, колко лесно ще се продадат тези облигации. Зависи от много неща - срочност на емисията, дължината. По-дългите са по-ниско ликвидни, ниските са по-лесни за продажба. Ако няма ликвидност, значи инвеститора трябва да си държи ценната книга до падеж", заяви той.

Според експерта всички могат да участват в търговията, независимо от наличните средства.
"Може да бъде много различен профилът. От много дребни инвеститори с 200-300 евро до инвеститори с хиляди. Алтернативата на банковия пазар не е голяма, затова има всякакви хора с всякакви профили. Възможно е да има и големи индивидуални инвеститори", каза той.

Що се отнася до капиталовите пазари генерално, Дончев заяви, че те стават все по-волатилни и непредвидими. "Геополитическият фактор става все по-значим за пазарите. Това е една от причините за голямата волатилност - не само при акциите, но и при суровините. Тръмп има своя роля, да. Защото има негови изказвания в посока, после посоката се променя, след това отново промяна. Затова тези пазарни движения са големи, това е несигурност", коментира още той.

Примерът: Белгия

Годината е 2023, а държавата - Белгия. Правителството има нужда от финансиране и се решава на интересна крачка, която обаче ще остане в историята на европейските финанси. Страната издава специална емисия дълг, наречена "Стейт ноут" - в свободен превод означава нещо като "държавна бележка", но иначе по същество е т.нар. емисия държавен дълг за населението. Т.е. - емисия, насочена специално към белгийското население, а не към големите банки, пенсионни и застрахователни фондове, които са обикновено таргет на подобни дългове.

Емисията за населението бе с матуритет, т.е. казано грубо с продължителност от 1 година и фиксирана лихва от 2,81%. Това е първият път, в който Белгия издава толкова кратка облигация специално за дребните спестители. Целта - да се конкурира директно с банковите спестовни и срочни депозити, които по това време даваха много по-ниски лихви. Резултатът беше зашеметяващ. Правителството набра 21,9 млрд. евро или около 5% от общия обем на спестяванията на домакинствата. В емисията участваха близо 600 000 души. Бяха толкова много, че IT системите на някои банки блокираха заради огромния брой заявки, които трябваше да обработят. Успешната емисия се превърна в най-голямата такава на държавен дълг към дребни инвеститори в цялата финансова история на Европа.

Но имаше и още един резултат - белгийските банки, които се "ослушваха" по онова време, вдигаха лихвите по кредитите, но не и по депозитите. Разбраха, че имат конкурент. Хората можеха да вложат парите си като кредитори на държавата и след една година да вземат по-висока лихва от тази, която им предлагаше банката, в която бяха депозирали своите спестявания. Разбира се, банките бързо се осъзнаха и повечето вдигнаха лихвите. Така спечелиха всички - държавата, защото набра нужното й финансиране. Кредиторите на държавата - защото получиха сигурна, висока лихва и депозитарите в банките, които отново получиха конкурентно обслужване от банките. Тази схема е добра. От една страна, за хората, защото носи изключително нисък кредитен риск, носи добра доходност и е почти сигурна. Но носи и рискове - например, ако лихвите в икономиката се вдигнат, след като си купил облигациите, цената им на вторичен пазар, ако решиш да продадеш, ще е по-ниска. Ако инфлацията надхвърли лихвата, която ще получиш - също губиш.

Ако се "вдигне" разговорът на ниво политика възможността на дребни инвеститори да купуват държавен дълг е форма на демократизация на този пазар, помага за развитието на му и дори се "продава" в някои страни като форма на патриотизъм. Извън спекулата с националните чувства обаче, тази тема е важна, защото България е напът отново да положи усилия да отвори пазара за хората. 

Повече гледайте във видеото.