Весела Чернева в "Телеграфно подкастът": Никой не ни е искал пари за Съвета за мир

В новия епизод на "Телеграфно подкастът" Весела Чернева – заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR) и бивш говорител на външния министър Николай Младенов – коментира ключови международни теми като създаването на Съвета за мир, преговорите за Украйна и европейския отговор на напрежението около Гренландия.

Чернева обясни, че Европейският съвет за външна политика е европейски тинктанк с офиси в седем столици на ЕС, включително и в София, който предлага анализи и идеи по външнополитически въпроси към правителства, парламенти, медии и широката общественост. По думите ѝ европейските граждани все по-ясно заявяват желание за обща външна политика и засилена европейска отбрана.

► Критика към българската външна политика

Според Весела Чернева имиджовата щета за България вече е факт. „България изглежда като държава без ясна външна политика. Европа може да не е съгласна с Унгария, но поне разбира позицията ѝ“, заяви тя. По думите ѝ участието на страната ни в инициативи като Съвета за мир е било слабо аргументирано, което поставя България в неблагоприятна позиция в рамките на ЕС.

"Телеграфно подкастът": Как се залавят 740 кг марихуана и как се извършва наркотрафикът на Балканите

► Съветът за мир и ролята на Николай Младенов

Чернева подчерта, че поканата към България за участие в Съвета за мир няма връзка с назначаването на Николай Младенов за върховен представител за Газа. „Младенов е върховен представител за Газа, а не за Съвета за мир. Той е изолиран от по-широките решения и участва единствено в управлението на възстановяването на региона“, обясни тя.

По думите ѝ много европейски държави, включително Германия и Италия, са отказали участие поради правни и конституционни съображения. Основният проблем, според Чернева, е едноличният модел на управление на Съвета, който противоречи на принципите на международното право и равнопоставеността между държавите.

► Украйна, Русия и икономическата битка

Относно войната в Украйна Весела Чернева заяви, че Русия се опитва да пречупи страната чрез натиск върху цивилното население, докато паралелно избягва реални преговори. Тя подчерта, че истинската битка вече е икономическа, а не само военна, и че засилените санкции могат да се окажат по-силен инструмент от оръжията.

► Тръмп, Путин и новият световен ред

Чернева направи и паралели между Доналд Тръмп и Владимир Путин, определяйки ги като сходни политически феномени. Според нея те споделят идеологически виждания за света, но стратегическите интереси на САЩ и Русия имат ясна граница, особено по отношение на Китай.

Истории, които рядко се разказват: Ексклузивните срещи в „Телеграфно подкастът”

► Европа след Гренландия

По темата за Гренландия Чернева отбеляза, че кризата е довела до рядко европейско единство, включително и сред крайнодесните партии. „Гренландия показа, че Европейският съюз може да бъде най-силният защитник на европейския суверенитет“, заяви тя и допълни, че Европа често подценява собствената си сила, докато останалият свят я възприема като равностоен глобален актьор.

Според Весела Чернева най-важният урок за ЕС е, че в моменти на криза единството и решителността могат да накарат дори най-силните външни играчи да отстъпят.