Първото двуного човекоподобно се е „изправило” на Балканите?

Нова находка оспорва досегашната теория за произхода на първите двуноги ходещи същества. Изследване на международен екип, ръководен от българския палеонтолог проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, показва, че първите двуноги може да са се появили на Балканите, а не в Африка. Доказателството идва от бедрена кост, открита преди около десетилетие. Според учените находката показва, че съществото се е придвижвало на два крака.

„Тя е намерена преди 10 години. Очаквахме да открием изкопаеми хоминини в находището Азмака, но не предполагахме, че ще стигнем дотам да покажем, че първите двуноги същества са се появили на Балканите, а не в Африка“, разказа проф. Спасов в студиото на „Денят на живо“. По думите му бедрената кост носи всички ключови морфологични и статистически доказателства, че съществото е било приспособено към придвижване на два крака. Останките са на възраст около 7,2 милиона години.

Учени откриха най-старите дървени инструменти досега

Според палеонтолога причината за изправянето може да се крие в условията на средата. „Смятам, че саванните условия са причината за изправянето на това същество. В открити пространства много животни се изправят на два крака, за да се огледат. Освен това двукракият начин на придвижване консумира по-малко енергия“, обясни Спасов. Той допълва, че по онова време Балканите били част от обширна саванна зона, сходна с днешната африканска, населена с жирафи, носорози, антилопи и древни маймуни.

Откритата кост се съхранява в Националния природонаучен музей, а точна отливка от нея е изложена в палеонтологическия филиал на музея в Асеновград. Междувременно учените вече имат и нова находка от района на Чирпан - фаланга от пръст, която също може да принадлежи на изправено ходещо същество. „Още не можем да кажем със сигурност, че показва същото, но работим по нова публикация“, каза проф. Спасов.

Пещерните хора са ловували с "биологични оръжия" още преди 60 хил. години

По думите му подобни открития често се постигат, въпреки ограниченото финансиране на науката. „Отдавна се знае, че за наука у нас се отделят твърде малко средства. Ние се научихме да работим с малко пари и успявахме“, посочи ученият. В момента част от изследванията се финансират от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг.

Целия разговор вижте във видеото.