На 78 г. и с над 130 маратона: Среща с жената, която не спира да чупи рекорди, и бяга 100 км седмично

Това е една история за преминаване на всички граници на т.нар. възможно. Разказ за едно сърце, биещо бързо от големите крачки, с които преминава през живота. На стартовата линия тя не просто застава, а пренаписва общоприетите разбирания за възраст, стереотипи и понятието „твърде късно“. Джени Райс е живото доказателство, че годините не са ограничение, а ново предизвикателство. Започнала да бяга едва на 35 г., днес тя е легенда в маратонското бягане, поставяйки световни рекорди във възрастови категории, които повечето хора свързват не със спорт, а с покой. С всяка крачка тя опровергава очакванията, с всяко състезание вдъхновява хиляди, а с всяка победа доказва, че силата на духа няма възраст. Това е разговор с жена, която не просто бяга маратон – тя изпреварва времето. Тя е на 78 и иска да продължи да бяга до последния си дъх.

Здравей! Много ми е приятно да се видим!

На мен също! Разбрах, че се подготвяш за нов маратон.

Да, водя усилена подготовка за 42-километров маратон. Тази сутрин се събудих в 3 и половина, за да тичам. На ден пробягвам около 20 мили, което според вашата мерна система мисля, че е около 32 км.

70 години по-късно: Среща с 93-годишна легенда на ските, която се завърна на пистата в Милано-Кортина

Наистина много впечатляващо. Родена си в Южна Корея и по-късно си емигрирала в Съединените щати. Какво си спомняш най-ярко от детството си и как се роди решението да започнеш нов живот в Америка?

Родена съм през 1949 година и съм петото дете в семейството от общо осем. Най-напред се занимавах с уроци по танци. Винаги съм се старала да бъда в добра форма по някакъв начин. Когато се омъжих, решихме да емигрираме в САЩ, за да уча за медицинска сестра.  Впоследствие обаче тук се прехвърлих в бизнес школа и започнах да работя като брокер. Родих две момчета и когато те бяха съответно на 10 и 12 години, се върнах в Южна Корея да посетя семейството си. Оказа се, че бях наддала с над 2 кг, което беше недопустимо за мен. Исках незабавно да ги сваля. Аз съм нисичка и това беше твърде много за ръста ми. Така че започнах да тичам из квартала, а година по-късно реших да се пробвам на маратон. От 43 години се занимавам с тях и вече съм участвала в 136.

Спомняш ли си за маратона, който за първи път те накара да почувстваш, че бягането не е просто хоби, а част от твоята идентичност?

Да, още в първото си състезание. Тогава пробягах едва 8 километра. Никога не съм смятала, че мога да победя, но това се случи. Започнах сравнително късно - на 35 години. Стартирах с къси дистанции и полумаратони, но с времето увеличих разстоянията, защото бях с по-добра физическа подготовка. Скоро ще навърша 77 години и продължавам да бягам.

Лабораторните тестове показват, че твоят аеробен капацитет е сравним с този на около 25-годишни спортисти. Според теб това е по-скоро въпрос на генетика, дисциплина или просто дълбока любов към бягането?

Не мисля, че е генетика. Никой от семейството ми не тича професионално. Синовете ми бягат по-скоро за здраве и удоволствие. Опитвам се да живея здравословно, да контролирам теглото си, а това става чрез спорт и подходящо хранене. Добрият сън също е от изключителна важност. Забавлявам се тичайки, но разбира се това, че чупя рекорди, също страшно много ме мотивира. Тренирам здраво шест дни в седмицата, обикновено тичам между 80 и 110 км седмично. Правя го нон-стоп от 43 години. Благословена съм, че не съм имала сериозни контузии, само дребни травми.

Тя спасява животи и мечтае за медал: Говори д-р Мартинес - първата мексиканка в олимпийското ски бягане

Когато постави световния рекорд в маратона във възрастовата група над 70 години, какво ти мина през ума, докато пресичаше финалната линия? Кога осъзна колко историческо е това постижение?

Бях на 69 години, когато успях да го постигна. Определено ми повлия много положително това, че съм най-бързата в тази възрастова група, а и счупих световен рекорд, подобрявайки постижението на германка. След това подобрих и рекорда за маратонско бягане на дами над 70-годишна възраст. Дори съм чупила собственото си постижение, а вече 7 години никой не е подобрил първия ми рекорд. Знам, че ще се случи, защото всички стават все по-бързи, имаме по-добра екипировка и по-интензивни тренировки. Сега съм във възрастовата група 75-79 години, в която отново най-добрият резултат в света е мой. Ако съм здрава, вярвам, че мога да продължа да бягам. Много съм дисциплинирана и мисля, че този начин на живот ми се отразява добре. Понякога съм много уморена, но знам, че трябва да се мотивирам да бягам, защото това е начин на живот, който ме прави щастлива.

От гледна точка на обикновения човек – не си ли казваш буквално „днес ме мързи, няма да стана да тичам“?

Не, аз съм много дисциплинирана. Такива мисли не ми минават през главата. А и бягането ме сближи с много хора, ние тичаме заедно и във Флорида, и в Охайо, където е доста по-студено. Дори в снега обаче не се отказваме. Аз съм скиор и плувец и не се притеснявам от различните условия. Единствено се старая да се пазя от травми, защото на тази възраст възстановяването ми би било много по-трудно. В момента съм в Маями. Тук има страхотно слънце и бягането не представлява предизвикателство за мен.

Много бегачи казват, че маратонът е едновременно психологическо и физическо предизвикателство. Какво си казваш по време на най-трудните километри от състезанието?

Да, маратонът е много силно физическо и психическо предизвикателство. Вече съм се състезавала в толкова много, че дори не се изнервям, няма напрежение. За мен трудното е подготовката, да настроя организма си за определена цел, да издържи и да се чувствам добре, а самият маратон всъщност е лесната част. Мнозина от стартиралите финишират, защото са подготвени за дистанцията, но аз искам и да спечеля. Тренировките обаче са истинската трудност - в дъжд, сняг, жега, понякога уморен - трябва винаги да си на линия. Маратонът е сцената, на която да покажеш как си се подготвил. Не ме е страх да се състезавам. Мога да кажа, че както физически, така и психически съм напълно готова за състезанията.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA: Говори единственият атлет с 5 поредни олимпийски титли в историята на спорта

Имало ли е моменти на съмнение или физическо изтощение, когато си си казвала, че може би е време да спреш? Как си ги преодолявала?

О, да! За 136 маратона определено е имало такива моменти. Понякога тялото ти просто ти казва да спреш. Не всеки ден си настроен за тренировка. Умът ти обаче трябва да остане силен, а когато го контролираш - можеш да настроиш и тялото си. Ако за мен е трудно, то и за другите е, но си казвам, че мога да се справя по-добре от тях и ако го направя, значи наистина съм по-добра.

Какъв съвет би дала на хората, когато си казват „твърде късно е, за да започна“?

Що се отнася специално до бягането, както и всъщност до всеки вид спорт, трябва време, за да се адаптираш и да те накара да се почувстваш добре. За мен тъкмо моят спорт е много лесен за започване, защото дори не изисква да имаш партньор. Ако решиш, можеш да бягаш сам навсякъде и по всяко време. Тичайки, се запознаваш с нови хора, говорите си и дори не се усеща как минава времето. Играла съм тенис и се отказах, защото невинаги си намирах опонент. В бягането обаче е лесно – обуваш маратонките и излизаш. Аз започнах на 35 и продължавам на 78 г. Никога не е твърде късно за нищо. Можеш да започнеш с 1 км, а после да увеличаваш дистанцията. Малко по малко тялото ти ще свикне и ще се почувства по-добре. Но бъдете много внимателни за травми и винаги слушайте какво ви казва тялото ви. Ако нещо ви заболи, спрете и се погрижете за него. Преди няколко месеца започнах да усещам напрежение в мускулите на прасеца си и веднага си дадох няколко дни почивка. Често бягам в група, но повечето от моите познати тичат за удоволствие, така че сме заедно в част от дистанцията, а след това продължавам сама.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

Ако можеше да се върнеш назад във времето и да кажеш нещо на 35-годишната жена, която за пръв път обу маратонките си за бягане в квартала, какъв съвет би ѝ дала днес?

Тогава изобщо не знаех в какво се забърквам. Учех се сама, в движение. Може би ако имах треньор, щях да стигна още по-далеч, но никога не съм използвала такъв. Сама се тренирах, но го правех по своя собствена програма, която явно проработи. Опазих се и от контузии. Но от днешна гледна точка бих си потърсила треньор, защото той ще познава особеностите и нуждите на тялото ми по-добре и можеше да ми помогне да бъда по-бърза и по-добра бегачка. Когато за пръв път обух спортни обувки, за да се разтичам пред блока, не знаех колко много ще ми хареса. Но с времето толкова свикнах и се чувствах толкова добре, че не само свалих въпросните килограми, но и се явих на маратон. И до ден-днешен продължавам, защото ме прави щастлива и здрава.

Спомена, че имаш двама синове. Предполагам, че имаш и внуци?

Да, синовете ми са около 50-те. Имам и две внучки. Едната е на 25 и учи в медицински колеж. Тя също е бегач, макар и за удоволствие. Двете тичаме заедно и често я окуражавам. Дори бягахме заедно професионално – тя полумаратон, а аз - цял. Другата ми внучка също бяга няколко пъти седмично по няколко километра, за да свали килограми.

И какво казват на приятелите си за теб? Какво е да имаш баба, която може да бяга повече от внучка си?

Ами, чувала съм един-два пъти, че казват, че имат страхотна баба… знам ли. Чудят се как го мога и как издържам, но и знаят от колко години го правя и че е неотменима част от живота ми. Обикновено бягам между 9 и 12 км дневно, но в някои дни увеличавам дистанцията, в зависимост от дължината на маратона, за който се готвя. От много години бягам по 6 дни седмично, но мисля, че в близко бъдеще ще си дам още един ден почивка - все пак остарявам. Ще продължа да тичам, но ще съм по-щадяща към себе си. За сметка на това обаче ще запазя разстоянието на ден.

Останах без думи. Невероятен разказ, мога само да изразя възхищението си от теб.

Недей така! И ти можеш и знам, че ще го направиш, просто още не си станала на 35!

Да, все още има надежда. Остават ми три години, за да започна. Кой е най-важният житейски урок, на който те научи бягането?

Най-напред това е да се грижа за себе си. Никой друг няма да го направи. Живейте здравословно, хранете се с полезни неща. Не е достатъчно само да спортувате, трябва да ги комбинирате. Опитвайте да правите каквито искате упражнения, плувайте, дори просто се разхождайте, но водете активен начин на живот. Спете достатъчно и добре, сънят е много важен. Същото важи и за социалния живот – да не разговаряте с хора не се отразява добре на психиката. Аз обичам да говоря и да обменям опит. Бягането ме запозна с толкова много различни хора. Здравословното хранене пък изобщо не бива да се подценява. Полезните храни са много важна част от здравия организъм. Отдадеността и дисциплината ще ви донесат много повече ползи, отколкото смятате.

Над 150 рекорда, една мечта: Кристиан Лопес - да прекрачиш границите на тялото и ума

Имаш ли специален ритуал преди маратон?

Всъщност нямам. По-скоро правя специфични тренировки преди състезание. Например вдигам гири, но не с много тежести, понякога лицеви опори, подскоци и скачане на въже. Често плувам и карам колело. Това са начини да разпускам. Обичам и да се разхождам. Точно преди маратон пък имам специална диета – филийка хляб с фъстъчено масло. Трябва да сложа нещо в стомаха си, защото имам лош навик – всяка сутрин пия кафе. Освен това пия адски много вода, защото хидратацията е много важна.

Какви нови цели си поставяш днес? Има ли все още мечта или рекорд, който те кара да очакваш с нетърпение следващата стартова линия?

Продължавам да мечтая за още маратони. Знам, че няма да живея вечно, но искам да живея здравословно докрай. Често се шегувам с приятелите си, че искам да пресека финалната линия и тогава да си отида. Това би означавало, че съм живяла пълноценно и съм била здрава до последно. Не е нужно да бягам бързо, но ако съм в състояние да финиширам, това ще ме направи щастлива. Бих искала да пробягам 150 маратона. Може би след това ще се откажа. Засега съм предвидила 4 маратона за тази година, но вероятно ще бъдат доста повече. Все пак съм пробягала и множество полумаратони, които обаче не броя. Преди 10 години пробягах стотния си маратон и се зарекох, че ще се откажа, но не го изпълних. Така че и сега не знам дали ще го направя, но всичко зависи от това как се чувствам. Това е моят план – да бъда здрава и във форма, за да пробягам колкото може - повече състезания. Защото това ме кара да се чувствам жива.

Автор: Цветина Петкова