Ще се понижи ли инфлацията след примирието в Близкия изток

Държавният дълг за тази година надхвърля един милиард евро, а бюджетният дефицит нарасна до близо 800 млн. евро. На този фон дойде новината за десетневно примирие в Близкия изток. Какво означава това за България и Европа и какъв изход можем да очакваме? Според експерти прекратяването на конфликта е „привидно добра новина“, но едва ли ще доведе до реално успокояване на икономическия натиск.

Доц. Щерьо Ножаров смята, че военните действия няма да спрат, а само ще променят интензитета си, а международните пазари калкулират по-високо напрежение поне до края на юли. Това означава и устойчиво високи цени на петрола - около 90 - 95 долара за барел, което е по-високо от преди конфликта. От своя страна доц. Стойчев коментира в ефира на “Твоят ден” по NOVA NEWS: „Светът има нужда не от премахване на инфлацията, а от контрол върху този инструмент.“

Цените на петрола и природния газ с рязък спад след обявяването на спиране на огъня между Иран и САЩ

Според експертите настоящата ситуация е част от т.нар. поликриза, която изисква различен тип икономическо мислене. По думите на доц. Ножаров икономиката не е подготвена за тези доставки, а Европа остава силно зависима от външни енергийни източници, въпреки че България има по-висока диверсификация от средната за Европа. “В резултат не се очаква рецесия, но ще бъдем изправени пред период на нисък икономически растеж. При продължаване на конфликта инфлацията може да се повиши с до 4% по хармонизирания индекс, а растежът да се забави значително”, прогнозира той.

По отношение на вътрешната икономика Ножаров предупреди, че страната е особено уязвима към шокове. „България е много по-чувствителна заради отлагани реформи и грешна фискална политика“, каза той и настоя следващият бюджет да бъде много по-консервативен. Според него социалните мерки в подобна ситуация биха имали обратен ефект: „Те не са антиинфлационни, а ще засилят инфлацията. Правителството трябва да се пази от панически политики“.

Петролът скочи над 111 долара за барел

„Това е най-лошият момент за взимане на нов дълг“, предупреди още Ножаров, като посочи рязкото увеличение на разходите по финансирането. Вместо това той очерта алтернативи - рязко повишаване на ефективността на НАП, както и преструктуриране на публичните разходи. Доц. Стойчев допълни, че не е моментът за увеличаване на данъците и че проблемът е по-скоро в слабата събираемост и „лошата структурираност на пазара“, която задържа икономическото развитие.

Целия разговор вижте във видеото.