Снимка: БГНЕС
Анализът свидетелства за деформации, вторични процеси и риск от развитие на свлачището
Първите резултати от въздушно-лазерното (LiDAR) сканиране на свлачището край Смолян и Пампорово разкриват значително по-сложна картина на процесите в района. Изследването е извършено от екип на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като са обхванати около 850 декара, включително активната свлачищна зона и прилежащите терени.
Снимка: Център за геопространствени изследвания към СУ
Анализът показва, че свлачищният процес е многокомпонентен. Чрез LiDAR технологията е създаден високоточен цифров модел на терена, който „премахва“ растителността и позволява детайлно наблюдение на релефа. Данните разкриват ясно изразени зони на откъсване и натрупване, силна морфологична деформация, множество вторични процеси и сериозни промени в дренажната структура на терена. Наличието на неразтопен сняг в част от зоните, особено под дървесната растителност, е повлияло върху качеството на част от данните. Въпреки това учените определят резултатите като изключително ценни за ранния етап на изследването.
Снимка: Център за геопространствени изследвания към СУ
Предстои допълнителна обработка, включваща филтриране на облака от точки, анализ на наклони и профили, както и идентифициране на критични зони с потенциален риск. Част от резултатите ще бъдат публикувани като отворени научни данни в платформата Zenodo, разработена с подкрепата на CERN и OpenAIRE.
Снимка: Център за геопространствени изследвания към СУ
Последвайте ни
