Критики срещу новите мерки за цените: Търговци и експерти не очакват поевтиняване

Новите мерки на управляващите за овладяване на скока на цените понесоха първите критики, въпреки че бяха обявени едва този понеделник. Големите вериги вече заявиха, че поправките не са били консултирани с тях предварително. Според тях мерките всъщност са насочени към земеделските производители и техните доставчици, а не към потребителите, както твърди кабинетът, и няма как да доведат до спад в цените. Търговците се опасяват, че прекалено широките правомощия на регулаторите могат да доведат до произвол от страна на институциите, а допълнителната административна тежест в крайна сметка ще се отрази в по-високи цени. Освен това порталът за следене на цените на дребно е труден за използване от потребителите.

Не мерки, а по-добри условия за производство на земеделска продукция ще понижат цените, убедени са от бранша. „Нужно е изсветляване на сектора, премахване или намаляване на ДДС за българската продукция, както и криминализиране на вносната стока, която се преопакова като българска. Задължително трябва да се въведе касов апарат. И за две краставички да се продават, трябва да се издава касов бон”, настоя Иван Кабуров – оранжериен производител.

На първо четене в НС: Депутатите забраниха необосновано повишаване на цените на стоки и услуги

Промените в двата закона бяха обявени като мерки в подкрепа на потребителите и за намаляване на цените, но според Асоциация „Активни потребители” те не са такива. „Аз просто виждам повече държава, повече чиновници, повече разходи за нещо, което едва ли ще доведе до реален пазарен резултат. Както забранихме пушенето, а забраната не се спазва никъде”, коментира Богомил Николов.

Той добави, че засилената държавна намеса в пазарната икономика не може да свали цените. Това би могло да се случи, когато потребителите са добре информирани и избират най-изгодните за тях продукти, твърдят още от организацията. „Ние приветствахме миналата година мярката търговците да обявяват цените си. Тя сега ще бъде удължена с още една година. Естествено, държавата трябваше да направи портал и го направи, но той е неизползваем за потребителите”, каза Николов.

Икономисти изчисляват, че намеренията на кабинета да тегли още дълг, за да покрива разходите, допълнително засилват инфлацията. „Ако задържим високия бюджетен дефицит и изливаме пари през бюджета директно в икономиката или чрез дълг, това е силно проинфлационно поведение на правителството. Антиинфлационна мярка би било да спрем увеличенията на заплатите в държавния сектор, да намалим дефицита до минимум и да престанем да увеличаваме дълга”, категоричен е икономистът от ИПИ Адриан Николов.

„Ефектът от кризата в Ормузкия проток най-вероятно ще се усети в началото на следващата година”, прогнозира Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.