Какви са по-големите правомощия на КЗП от този месец

От 9 август тази година до 9 септември 2027 г. Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще има по-големи правомощия относно повишаването на цените. Те са по отношение на определянето на санкциите срещу търговците. Досега се санкционираше съвкупното държание на един пазарен участник, а сега ще се санкционира всеки един необосновано повишен продукт и всеки един обект на дружество. Това заяви в ефира на „Здравей, България” председателят на КЗП Александър Колячев.

Той обясни, че ако например един хранителен оператор има 10 необосновани повишения на цените и притежава 10 обекта - то минималната стойност на санкцията ще бъде 1 000 000 евро. „Търговците трябва да го знаят и да внимават при определянето на цените си. Ако няма достатъчно правдоподобна обосновка за повишаването, те ще бъдат глобявани”, каза Колячев.

От днес КЗП е с по-големи правомощия

Председателят на КЗП заяви, че те ще могат да изчисляват повишените разходи на един търговски субект, ще бъдат насложени и отнесени към всеки един продукт и ако стане ясно, че се получават повече пари - тогава търговецът ще подлежи на санкции. „Повечето търговци са съвестни и не пренасят тежестта върху крайния потребител”, уточни той.

По отношение на контролната дейност и сивия сектор Колячев каза, че от комисията нямат правомощия да влизат в отношенията между един клиент, който не изисква касов бон и продавач, който не издава такъв. 

Парламентът забрани безпричинното повишаване на цените за една година

⇒ Методиката „Справедлива стойност”

„Тя в момента е на етап обществено обсъждане. Вчера имахме среща с бизнеса, организирана от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Установихме, че има проблемни текстове, но те ще бъдат изчистени занапред”, каза той.

„С нея ние не проверяваме - тя е направена, за да показва справедливата стойност, която ние да публикуваме на нашия сайт и да служи на потребителите. Няма санкции – това е само една ориентировъчна стойност. Такъв тип инициатива е европейска практика и се опитваме да покажем на потребителя каква би била нормалната цена”, изтъкна експертът.

По отношение на проверките на търговските обекти Колячев каза, че в момента по-голямата част от инспекторите са по морето. 

⇒ Какво мислят от сектор "Земеделие" относно мерките на държавата

В ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов и изпълнителният директор на Асоциацията на свиневъдите Димитър Михайлов коментираха мерките, които държавата предлага за овладяване на цените.

Според Михайлов, без себестойността на основните храни, няма как да стане ясно коя точно е "справедливата стойност".  

„Справедлива стойност” е пазарната цена. Голямата разлика в цените става характерна за България, а това е шанс за по-малките търговци да предложат атрактивни цени на българските потребители. Опитите на държавата да се намеси като регулира тези търговски решения", смята от своя страна Гълъбов.

По повод цените на основните храни, те смятат, че държавата не трябва да се меси на пазара и ако има аномалии - да вземе съответните мерки. „Има логика българските потребители да не плащат най-високи цени в региона. Пазарният принцип е водещ – това е начин, който ще свали бързо цените”, каза Ивайло Гълъбов. 

„При храните има една особеност - голямата конкуренция води до намаляване на качеството. Евтиното няма как да бъде качествено”, каза представителят на Асоциацията на Свиневъдите.

⇒ Бизнесът: Държавните мерки няма да решат проблемите на българските производители

Предстоящият нов програмен период поставя редица въпроси пред бизнеса, сред които е и ефективното разпределение на средствата, които през последните години не винаги са постигали очаквания резултат. Това коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

По думите му достъпът на българските производители до големите търговски вериги е възможен за всеки, който успява да работи пазарно и в необходимия мащаб. „Тези, които никога не са успявали да работят без помощта на държавата, те са тези, които са защитници на тези мерки“, заяви Вълканов.

Той коментира и предлаганите промени, свързани с кооперативите. Според него идеята теоретично би могла да улесни отношенията между бизнеса и българските производители, но практическото ѝ приложение буди съмнения.

Според него законодателството само по себе си няма да бъде достатъчно, за да насърчи производителите да се сдружават: „Ако финансовата мотивация не минава през сдружаването, никога производителите няма да бъдат кооперирани през законодателство“, заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия.

⇒ Какво означава „справедлива цена“?

Вълканов критикува и идеята за въвеждане на механизми за определяне на „справедлива цена“. По думите му проблемите започват още от самото определение и начина, по който тя би се изчислявала. „Твърде много проблеми има и във формулата, и в начина на изчисление, и в параметрите, които се взимат“, коментира той.

Според Вълканов частният сектор вече е създал механизми, които предоставят на потребителите информация за цените: „В момента има поне четири платформи, изградени на доброволен принцип от частни предприемачи, които чрез данните, които търговците подават към КЗП, правят много по-полезни за самия потребител графики и дори определят медианна цена, което може да се определи като справедлива“, обясни той.

„Частният сектор е изпълнил това „упражнение“ много по-добре от държавата и без да товари с допълнителни разходи бизнеса. Не мога да разбера защо трябва да се прави още един механизъм, който по най-консервативни мерки ще струва на бизнеса над милион и половина допълнителни разходи, които в крайна сметка се плащат от нас като потребителите“, заяви Вълканов.

⇒ Как се формира печалбата в модерната търговия?

Вълканов подчерта, че брутната оперативна печалба не трябва да се приема като средства, които директно остават в джоба на търговците. „Брутно оперативна печалба е това, което остава в джоба на търговеца. В България тя е на средни нива - 5%, при най-ниски 3% в Естония, Австрия и Франция и най-високи 7% в Словакия, Полша и Чехия“, посочи той.

По думите му след приспадането на разходите за финансиране, лихви и данъци от всеки 100 евро остават около 3 евро чиста печалба. От тях значителна част отново се влагат в българската икономика.

„От тези три евро, които остават като чиста печалба за целия сектор и се натрупват, девет от всеки десет се реинвестират в страната - в магазини, разрастване на бизнеса и увеличаване на логистичните бази“, каза Вълканов.

Той допълни, че инвестициите на сектора са свързани и със създаването на нови работни места: „Само за 5 години 20 хиляди работни места са създадени от модерната търговия и то при заплати, които значително надхвърлят средната за страната и сектор търговия“, заяви той.

⇒ Къде отиват разходите на търговците?

Около три четвърти от основните разходи в сектора са свързани с покупката на стоките, които впоследствие се продават на потребителите.

„Около ¾ от разходите на сектора отиват за покупна стойност на стоките, които се продават. Тоест от тези 100 евро около 75 отиват за покупка на стоките, които ще се препродадат. 8% са разходите за енергия, логистика и транспорт. Около 8% са и разходите за труд, работна заплата и осигуровки“, обясни той.

Според него твърденията, че средствата от сектора се „изсмукват“, не отчитат цялостната структура на агрохранителната верига. „Българските и румънските производители имат най-силните позиции в агрохранителна верига съпоставено с останалите държави от ЕС“, каза Вълканов.

⇒ Основният проблем е производителността

По думите му същинският проблем пред българското земеделие не е единствено в отношенията с търговските вериги, а в ниската доходност на единица обработваема площ.

„Същинският проблем се крие в приход от евро на хектар - колко пари изкарват българските производители от единица площ, която се обработва. В България това е най-ниският показател в целия ЕС“, заяви Вълканов.

Според него именно повишаването на производителността и конкурентоспособността трябва да бъде сред основните цели при определянето на бъдещите политики и разпределението на средствата в новия програмен период.

Повече по темата гледайте във видеата.