Мистериите и парадоксите около Нобеловата награда за литература

Всяка година светът на литературата спира за момент в очакване на едно име - това на новия нобелов лауреат. Зад определеянето му обаче стои история, пълна с изненади, откази, пропуснати велики автори и решения, които десетилетия по-късно все още предизвикват спорове. Нобеловата награда за литература е отличавала поети, романисти, драматурзи и дори рок звезда, но е подминавала имена като Лев Толстой, Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, пише nobelprize.org. А най-голямата тайна остава непроменена – кои са истинските кандидати, решаващите гласове и името, което ще бъде произнесено от Шведската академия.

► Толстой, Ибсен, Вирджиния Улф – великите, които останаха без Нобелова награда за литература

Ако призът беше класация на най-великите писатели в историята, списъкът щеше да изглежда съвсем различно. Лев Толстой никога не получава наградата. Същото важи за Хенрик Ибсен и Хенри Джеймс. Сред големите имена, останали без Нобел, е и Вирджиния Улф.

Дори авторите на самият NobelPrize.org признават, че за ранните години на наградата критиките към някои избори и пропуски са основателни. В официален исторически анализ на наградата са посочени именно Толстой, Ибсен и Джеймс като творци, които според последващите оценки е трябвало да бъдат отличени. Улф също е дадена като пример за голям писател, останал извън списъка на лауреатите.

Това е една от причините Нобелът да не може да бъде приеман като окончателна „класация на най-добрите“. Той е решение на конкретно жури, в конкретен исторически момент, според критерии, които също се променят.

Георги Господинов е сред фаворитите за Нобеловата награда за литература

► Боб Дилън – когато Нобелът отива човек, който не е писател в традиционния смисъл

На 13 октомври 2016 г. Нобеловата академия прави нещо, което мнозина смятат за почти немислимо – дава най-престижното литературно отличие на човек, познат преди всичко като музикант. Боб Дилън получи Нобеловата награда за литература „за създаването на нови поетични изрази в рамките на великата американска песенна традиция“. Решението предизвика бурна реакция. За едни то беше смело разширяване на границите на литературата. За други – доказателство, че Академията е прекрачила границата между литературата и популярната музика.

Но именно в това се крие значението на избора. Дилън не беше първият музикант с литературно влияние, но беше първият човек, получил Нобел за литература, чиято основна публична идентичност беше свързана с музиката и песента.

Самият Дилън дълго време не реагира публично на отличието. По-късно, когато приема наградата, изразява изненадата си и поставя собственото си творчество в контекста на големи литературни произведения.

А изборът му остана като един от най-ярките примери, че Нобеловата награда за литература невинаги следва очакванията на публиката.

Започва Нобеловата седмица

► Писателят, който каза „не“ на Нобела

През 1964 г. Жан-Пол Сартър получава Нобеловата награда за литература. Но вместо да я приеме, френският философ и писател казва „не“ и така се превръща в първия човек, който отказва приза.

Решението му не е внезапно. Още преди това той е отказвал официални отличия, защото не искал да бъде превръщан в институция или поставян в зависимост от такава. 

След обявяването на наградата Сартър изпраща писмо до Шведската академия, в което обяснява отказа си.

За първи път: Жена оглави институцията, която връчва Нобеловите награди

Има още един любопитен детайл – Сартър всъщност знаел, че може да бъде избран. Преди решението той научава за възможността и предварително уведомява Академията, че би отказал наградата, ако му бъде присъдена. Въпреки това, журито не променя мнението си. Мотивът на Академията го определя като автор, който чрез своето богато на идеи и изпълнено с дух на свобода творчество оказва влияние върху своето време.

Как се избира нобелов лауреат за мир и може ли Тръмп да се окичи с приза

► Най-младият и най-възрастният носител на наградата

На 41 години Ръдиард Киплинг става най-младият носител на Нобеловата награда за литература. Това се случва през 1907 г. Тогава авторът на „Книга за джунглата“ и „Ким“ вече е световноизвестен.

Десетилетия по-късно рекордът за най-възрастен лауреат е поставен от Дорис Лесинг. През 2007 г. британската писателка получава Нобеловата награда, когато е на 87 години.

Любопитен факт е, че между двата рекорда има точно един век.

► Ще спечели ли българин тазгодишната Нобелова награда за литература?

След всички изненади, откази и неочаквани решения в историята на Нобела, 2026 г. отново оставя място за неизвестното. Сред имената, които привличат международно внимание, е това на писателя Георги Господинов. Дали днес ще бъде неговият ден? След броени часове ще разберем.

А дотогава Нобелът пази най-голямата си тайна. Едно име. Една награда. И възможността за България да напише история.