Европа се нуждае спешно от суровини за електромобили и батерии

В Лапландия се намират богати находища на подземни богатства, от които Европа се нуждае критично за производството на електрически превозни средства и батерии. Плановете за мащабно минно дело в сърцето на защитена арктическа влажна зона във финландската община Соданкюла обаче предизвикаха ожесточен сблъсък между защитниците на околната среда и минната индустрия, разказва репортаж на „Дойче Веле”.

Засега природата в тази северна част на Финландия остава недокосната, но бъдещето ѝ е поставено на карта. „Ако места като това не бъдат защитени от минните компании, тогава къде природата ще бъде в безопасност?”, пита активистката Рийка Карпинен, която от години води битка срещу проекта „Сакати”.

Краят на бензина или началото на промяната: Защо Европа избира електромобилите

Тя израства в района и не крие тревогата си от риска за родното си място и загубата на биоразнообразие. Заедно с местната жителка Виола, която отглежда северни елени, Карпинен настоява финландското правителство и Европейският съюз да спазват вече приетото законодателство и да запазят двойната защита на уникалното торфено блато, привличащо хиляди туристи.

От другата страна на спора застава ръководителят на минния проект Перти Ламберг, според когото Старият континент не може да си позволи да се откаже от собствените си залежи. „Ако кажете, че тук не трябва да има добив, тогава къде да добиваме? В държави, в които законодателството не е толкова развито, има проблеми с демокрацията и се използва детски труд?”, аргументира се той.

Ламберг подчертава, че електрическите автомобили изискват три пъти повече мед в сравнение с колите с двигатели с вътрешно горене. За да сведе до минимум щетите върху повърхността на резервата, проектът предвижда мината да бъде изцяло подземна, като около нея се изгради специален тунел. Ръководителят на проекта все пак признава, че проучванията сочат възможност за значително въздействие, поради което инвеститорите ще поискат специално изключение от правилата и ще предложат компенсаторни мерки.

Очакванията са добивът да стартира едва през 2034 година – четвърт век след първоначалното откриване на находището. Ламберг критикува бавните процедури в Европа и отбелязва, че в проекта вече са вложени стотици милиони евро, а времето струва пари.

В близкото градче Соданкюла, където живеят малко над 8000 души, общественото мнение остава силно поляризирано. Част от жителите заявяват, че природата е най-ценният им ресурс и не желаят тя да бъде увреждана. Други обаче са категорични, че без инвестиции и нови работни места малкото селище е обречено на гибел.

Казусът се превръща в показателен тест за способността на Европейския съюз да намери баланс между своите приоритети. Марку Хейкиля от Арктическия център към Университета на Лапландия посочва, че страните от ЕС имат остра нужда от суровини за индустрията си, но едновременно с това се стремят да зачитат гласа на местното население, екологичните стандарти и демократичните процедури.

Окончателното решение на финландските и европейските институции за бъдещето на проекта „Сакати” все още предстои, а дотогава спорът за съдбата на арктическата пустош остава открит.

Повече гледайте във видеото.

Редактор: Мария Барабашка

Добави ни в предпочитани източници в Google
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking