Законът за публичност на имуществото – ябълката на раздора

Скандал разтърси в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодателите бойкотираха днешното заседание, като знак на протест срещу спорния Закон за публичност на имуществото. Той ги задължава да декларират доходите и имотите си.

Още в началото на заседанието представители на бизнеса връчиха декларация на вицепремиера Деяна Костадинова, в която обявиха, че няма да участват докато не бъде променен спорният закон. Преди да направят това обаче, те обявиха, че ще подкрепят всички социални мерки, които вече са били обсъдени на работната група.  Припомняме ви - правителството отдели 41 милиона, които да бъдат разпределени между най-бедните и нуждаещи се българи. 

С днешна дата се оказа, че не всички майки, които гледат дете на възраст от 1 до 2 години ще получат допълнителните 50 лева. Парите ще се отпускат единствено, ако доходите на член от семейството са под 350 лева. 

При другите средства няма да има промяна. Както вече информирахме 30 млн. лева ще отидат за програми за заетост, а 10 млн. лева - за помощи за най-нуждаещите се. Около 30 000 ще са новите работни места. Пари ще има за децата с увреждания и за хората разминали се за малко с енергийно подпомагане. Социалните кухни ще работят до края на годината. 

Напомняме ви, че Националният съвет за тристранно сътрудничество има консултативен характер и социалните мерки ще бъдат приети официално утре, 3 април, от кабинета на заседание на Министерския съвет.

Как се разви срещата днес?

По-малко от две седмици продължи социалният диалог между правителството, синдикатите и бизнеса. Причината е, че работодателите са категорично против промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Законът беше приет в последния работен ден на парламента и задължава лидерите на бизнеса и синдикатите на декларират доходите и имуществото си.

„Сега е предизборен период и хората трябва да се концентрират коя партия какво е направила и предлага, а не да се занимава с това кой бизнесмен как му се е развила фирмата”, заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

Бизнесът обяви, че ще сезира Конституционния съд и няма да участва в Тристранния съвет, докато законът не бъде променен. Синдикатите също се обявиха срещу закона, обещаха обаче на първо време да се съобразят с него.

„Смятам, че законът е противоконституционен, поръчков и няма да изкара дълго, но ние ще го спазим и ще подадем декларация в определения срок”, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Все пак, за да не блокират работата на 2 април, още в началото на заседанието работодателите се съгласиха със социалните мерки. Недоволни остават само синдикатите. 

„Ние не сме съгласни с постигнатия пакет, защото считаме, че той можеше да е по-голям и се надяваме, че след като се ориентира правителството, ще успеем да ги убедим да се направи и втори пакет, в който хората да получат нещо”, обяви  президентът на КТ "Подкрепа" - Константин Тренчев.

В тази връзка Пламен Димитров направи следното пояснение:

„Нашите оценки са, че минимумът  на средствата, които могат да бъдат преориентирани, са поне 100 милиона.”

Според синдикатите пари трябва да има и за пенсионерите, и работещите бедни. Те настояха и за нов механизъм за изчисление на минималната работна заплата.

Междувременно стана ясно, че според данни на Евростат, публикувани днес, безработицата у нас за месец февруари е 12,5%. Промяна спрямо януари практически няма.