През 1975 г. страната ни е шампион по ресторанти в целия Източен блок
Портрет на соцвремената през призмата на храната. Това прави новата книга, озаглавена „Соцгурме: Куриозната история на кухнята в Народна република България”.
В София през 1975-та има повече ресторанти на глава от населението отколкото Ню Йорк през 2014-та. Страната ни е шампион по ресторанти в целия Източен блок. Серийно и набързо се създават масови заведения. Какво е похапвал българинът по време на соца.
Хляб типов. Русенско варено. Кисело мляко „Снежанка”. Пастет „Апетит”. Вафла от 5 стотинки. Карамел „Му”.сок ябълков. Храните на Народна република България са индустриални. Не се конкурират, защото се планират централно. Не се рекламират, защото не достигат. Често нямат автор, защото са създадени от трудовия колектив.
„Едно доста скучно от хранителна гледна точка място, аз го наричам на едно място кулинарна пустиня. Храната от комунизма е характерна с оскъдица. Не са спомени за разкош, а за доста спартанско отношение към храната!”, обяснява Албена Шкодрова, автор на “Соцгурме: Куриозната история на кухнята в НРБ”.
Но пък към края на 60-те страната ни е шампион по "ресторантстване" в Европа. През 1969 г. 40 на сто от продажбите на храни стават чрез „общественото хранене”. В какво се корени обаче това куриозно постижение на комунизма?
„Българската жена да бъде освободена от кухнята, да бъде освободенат от това, което те наричат „робство пред печката”. Тоест, предполага се, че българските семейства трябва да се хранят в заведения за обществено хранене и режимът се заема с мегаломанската програма да открива ресторанти”, обяснява Албена Шкодрова.
Далеч от гурмето, ресторантите са предлагали монотонно меню, предимно със скара.
„Кюфтетата и кебапчетата навлизат в такъв мащаб, именно заради това, че добрите късове месо не са били налични. Тоест, за да става за ядене много по-лесно, е било да бъде смилано и обработвано за скара”, добавя Албена Шкодрова.
Всичко се е приготвяло по рецептурник. Навлиза и Балкантуристката култура.
„Шопската салата е категорично изобретение на „Балкантурист”, същото се случва със „Снежанка”, супа топчета, телешко варено. Торта „Гараш” - единствения луксозен десерт на социализма! Бисквитената торта, руло „Стефани”, Руската салата”, пояснява още Албена Шкодрова.
Куриозната поява на тъмната газирана безалкохолна напитка у нас - единствената страна отвъд Желязната завеса, която става неин производител - става възможна след кимване на Тодор Живков. Какво кара комунистическия лидер да приеме тази поп-икона на американския имперализъм на своя територия - не става ясно.
Ще завършим репортажа с един лозунг от стената на студентска столова – „Студенти - икономисвайте отпадъците - те са за вас!”. С много хумор и тъга можем да прочетем още истории в книгата „Соцгурме”, която излиза този четвъртък в книжарниците.
Повече по темата гледайте във видеото.
