От Агенцията отхвърлиха мотивите за връщането на ГДБОП в МВР

ДАНС отхвърли мотивите на мнозинството в парламента за връщането на ГДБОП в структурата на МВР. Агенцията публикува становище по проекта за изменение на Закона за МВР, в който се предвижда и изменение за Закона за ДАНС.

 

Един от аргументите, с които се иска връщане на ГДБОП в МВР е критика от страна на ЕК, уточнява БГНЕС. Според ДАНС обаче критиката е срещу начина, по който без обсъждане е извършено прехвърлянето на службата, а не срещу самата целесъобразност на този акт. В становището се критикува и намерението назначаването на председател на ДАНС да се върне в правомощията на президента.

 

Народното събрание може да докаже, че не е обвързано с определени кръгове, именно чрез правилния избор на председател на ДАНС, пишат още в становището си от агенцията. В становището на ДАНС е записано: "Предвид обществената значимост на дейностите, осъществявани от МВР и ДАНС, промените в техните устройствени закони е необходимо да бъдат предмет на задълбочен анализ и прецизна законодателна преценка. Значимостта на функциите на ДАНС, както и обстоятелството, не дейността на Агенцията предизвиква висок обществен интерес, налагат измененията в нейния устройствен закон да бъдат направени не с преходни и заключителни разпоредби на устройствен акт на друго ведомство, а с отделен закон, имащ за основен предмет на уредба дейността на ДАНС.

 

На следващо място, подобни изменения в регламента за функциониране на служба за сигурност, каквато е ДАНС, следва да бъдат подробно мотивирани. В мотивите към ЗИДЗМВР като основен аргумент в подкрепа на промените, които се предвиждат да бъдат направени в ЗДАНС, е посочена "погрешната преценка" на предходните правителства. Не е анализирана задълбочено дейността на ДАНС след преобразуването на бившата главна дирекция "Борба с организираната престъпност" – МВР в част от структурите на Агенцията и разширяване на кръга от дейности на Агенцията. Сочи се единствено, че функциите, които ДАНС е предвидено да осъществява от средата на 2013 г. и към настоящия момент, не са типични за нея, без да са изследвани резултатите от дейността на Агенцията, както и оценките на партньорските служби.

 

Не е отчетен и фактът, че преструктурирането на ДАНС и другите засегнати ведомства, предлагано с обсъжданите промени в ЗМВР, едва година след мащабната реформа в сектора, би довело до демотивиране на служителите и значителни затруднения в работата на службите за сигурност". Според ДАНС в мотивите на законопроекта липсва какъвто и да било анализ на постигнатите професионални резултати в дейността на Агенцията през изтеклата една година след преминаването на бившата ГД БОП в нейния състав. За този период са проведени 270 операции, включително и 38 с партньорски служби. Като пример могат да се посочат иззетите 710 кг хероин, 29 кг кокаин, 211 867 броя таблетки синтетични наркотици и 583 броя огнестрелно оръжие, както и разкритите 13 работилници за изготвяне на скимиращи устройства. От агенцията смятат, че премахването на функцията по разследване от ДАНС би означавало премахване на екипността, както и необходимост от координиране на работата на структури от три ведомства и в резултат – сериозно затормозяване на съвместната работа по досъдебни производства.

 

Премахването на правомощието по разследване ще доведе до неоправдано забавяне на разследването по водените в ДАНС досъдебни производства. Проектът на закон предвижда председателят на ДАНС да бъде назначаван с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет, вместо, както е към настоящия момент, да бъде избиран от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Като мотив за предложеното изменение е посочено обстоятелството, че правомощието на президента да назначава председателя на ДАНС е било отнето, с оглед "превземането на една от българските служби за сигурност от олигархични кръгове".

 

Така изложени мотивите за изменение на ЗДАНС и по-конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от закона, навеждат аргументи за липсата на безпристрастност и независимост на Народното събрание и обвързаността му с определени олигархични кръгове. В този смисъл, недоверие е изказано не към реда за избиране на председателя на ДАНС, а към избралия го орган, в състава му към момента на избирането. Не са посочени аргументи, които по категоричен начин да обосноват предимството председателят на ДАНС да се назначава с указ на президента пред това да се избира от Народното събрание. Нещо повече, считаме, че Народното събрание би могло да докаже необвързаността си от определени кръгове именно чрез правилния избор на председател на ДАНС. Следва да се има предвид и фактът, че назначаването на председател на Агенцията от един-единствен човек (президента) също би могъл да бъде оспорен като повлиян от определени кръгове, още повече, че България е парламентарна република.