Един от най-известните наши архитекти зад граница открива изложба в София

 

Петър Тодоров е един от големите български архитекти, наложил името си не само в България, но и в чужбина. Вече 25 години той живее и работи във Виена. 

 

Именно в австрийската столица Петър Тодоров и няколко негови колеги през 2003 година основават архитектурната фирма Skyline Architekten.

 

Работата му го отвежда в различни краища на света. Проектирал е сгради както в Австрия, така и в Унгария, Финландия, Сърбия, Германия, Египет, Словакия, Холандия, Азербайджан. 

 

Сред проектите, с които най-много се гордее, са офис сграда в Будаорс, Унгария, спахотел с открит стъклен басейн на покрива, който се намира край Капрун, Австрия, офис сграда в покрайнините на Будапеща, психиатричната клиника в Бад Хал, Австрия, както и много жилищни сгради. 

 

Сред големите предизвикателства, с които се сблъсква е проектирането на висящо кафе в офис-сграда в Будапеща. А над „лодката” от прозрачния таван се спуска декоративна вълна. 

 

Друг проект на бюрото му е задачата един сравнително обикновен жилищен блок да се превърне в по-комфортен за обитаване, чрез зелена структура, която да не бъде озеленяване на фасадата, а по-скоро да функционира като корона на дърво. 

 

Петър Тодоров е проектирал и много сгради в България. Жилищни блокове в „Бояна”, „Симеоново” на бул. „България”, търговски обекти в София. 

 

Бял свят не вижда проектът му за Партийния дом, с който пилонът, на който дълги години е стояла петолъчката, трябва да бъде премахнат, а на негово място да се построи нов стъклен купол, в който да има панорамен бар, но и да се провеждат изложби и конференции. 

 

В България Петър Тодоров е носител на наградите „Интерарх“ и „Визар“.

 

Тази есен се прибра в родината си за архитектурния форум в София и откриването на неговата изложба в Централния дом на архитектурата. Ето и едно интервю с него в навечерието на откриването на изложбата му. 

 

Г-н Тодоров в България сте за откриването на вашата изложба. Как и защо се решихте да я направите? 

 

Аз съм български архитект – тук съм завършил, работил съм 18 години в „Главпроект”. Това е моето отечество. 

 

Сега ме поканиха от Съюза на архитектите и от Камарата на архитектите да участвам в архитектурния форум, което е чест за мен. Благодаря на организаторите. Идеята беше на архитект Пеловски. Той лично се ангажира с моята изложба и аз съм много щастлив, че можем да покажем какво правим. От 25 години живея и работя в Австрия. 

 

Какво ви привлече в Австрия? Защо избрахте именно Виена за града, в който да живеете и работите? 

 

Избрахте не е точната дума. Веднага след като ни раздадоха паспортите след 10 ноември повечето ми колеги и приятели се разбягаха нанякъде. Ние бяхме тръгнали за Канада. Оказа се, че не можем да намерим къде е консулството, за да подадем документи. Отидохме до Солун, но там не било за българи. Моят приятел, с който тръгнахме, отиде в Будапеща, а аз към Виена оттам да кандидатствам за Канада. Познавах архитекти във Виена и реших да остана, за да спечеля малко пари за Канада. Попаднах обаче на много хубави бюра и така се случи, че останах. 

 

Какво във Виена може да впечатли един архитект? 

 

Много неща. Виена е била център не само на културата, но и на архитектурата. От средата на 19 век до Първата световна война Виена е един от големите културни центрове в света. Сега има също много талантливи архитекти. Там принципът е да се канят архитекти от чужбина от най-високо ниво, за да има конкуренция и вътре в страната. Нещо, което тук не се прави. Има прекрасни неща, които могат да се видят. 

 

Обикаляли сте по цял свят, строили сте навсякъде. Кой град най-много ви е впечатлил със своите архитектурни постижения? 

 

Много градове са прекрасни, има и други не толкова сполучливи. Любимите ми градове са Венеция и Ню Йорк. Ако бях 20-30- години по-млад, щях да опитам, във Венеция няма да може, но поне в Ню Йорк. Сега е много късно. 

 

Как Ви се вижда промяната в София последните 25 години откакто заминахте? 

 

Промяната не е чак толкова радикална. Полагат се големи усилия по отношение на магистрали и др. Но като архитектура – бих казал, че има 6-7 много талантливи архитекти, по-млади. Но и ако вие се замислите, колко сгради в София наистина ви харесват, да застанете пред нея и да кажете: „Браво, това е успех!”. Броят се на пръсти. Толкова са и архитектите. 

 

Инвеститорът в България е много мощен. Когато архитектите се, както бяха през 90-те години много бедни, те бяха готови да правят всичко.  И сега си личи, че е така. Каквото му кажат, това прави. 

 

Да направим сравнение. В Австрия от времето на монархията има останал много голям респект към архитекта и проекта, който е направил. До детайл се реализира това, което архитектът е проектирал. Не смеят да го променят. Това накрая ти носи удоволствие да го видиш изпипано. Детайлът е страшно важен за една сграда. 

 

Какво бихте посъветвали хората в София? 

 

Малко повече да се вслушват в думите на архитекта, да му имат доверие. Има талантливи архитекти. 

 

Един добър архитект трябва да може да си избира инвеститора, да може да каже на някой инвеститор: „Не, с теб не искам да работя”. Това са архитектите, които имат някакъв статут в обществото, да се обръщат към такива. В България има няколко млади архитекти, които прекрасно работят с инвеститори. 

 

Какви са предизвикателствата в съвременното строителство, освен тези с инвеститорите? 

 

Много са! Строителството и архитектурата са толкова комплициран процес, на които архитектът е накрая на строителната верига, а и е най-уязвимия. Ако архитектурата изобщо е изкуство, то е най-трудното, защото нашето единствено изразно средство е това, което сме реализирали. До тази реализация се стига невероятно тежко.  Процесът от една скица, от един проект, да се стигне до една сграда, която отговаря на този проект, е невероятна мъка. Не всеки има психическите сили да го издържи. 

 

Какви са тенденциите в съвременната архитектура? 

 

В архитектурата има известен елемент на мода. Повече от 20 години беше техноидна архитектура на мода – с много стъкло и стомана и много отворена. Връща се на мода една архитектура, която и преди я имаше – по-консервативна, с повече камък и бетон, малки прозорци. Това ще прерасне в един нов постмодернизъм. Като в дамската мода е – връща се модата, но през по-големи интервали и в нова техническа форма. 

 

Как виждате дома и офиса на бъдещето? 

 

Домът е много лично решение. Там един архитект трябва да работи със собственика на дома. 

 

Офисът вече го има – това са тези офиси, където няма твърдо работно място, всички се местят от един пункт в друг. Вече се правят такива офиси. Ако това е бъдещето, не знам дали ще им е добре на бъдещите работещи. 

 

На големия американски архитект Франк Гери едно от първите му неща е в Лос Анджелис. Това е една малка офис сграда, с формата на грамаден бинокъл. Влиза се през един бинокъл. Това е първата от този род сгради, където никой си няма собствено място. Всеки си носи лаптопа и сяда ту тук, ту там. Твърди се, че такава е тенденцията.

 

Какъв е градът на бъдещето?

 

Много труден въпрос. Мисля, че в различните райони на света ще е различен. В София например трябва да се инвестират повече пари, да се подобри качеството на живот, без да расте повече.

 

 В града на бъдещето не трябва да има презастрояване. По-малки градове, с по-добри жилищни райони. Градовете на бъдещето стават малки, сателитни с по-добро качество на живот. Или поне това е моето желание, тоест – малко ретро! 

 

Автор: Ина Григорова