Изчислението правят от Асоциацията на индустриалния капитал
Между 300 и 400 милиона лева губи икономиката на страната ни от дългите празнични дни през тази година. Изчислението правят от Асоциацията на индустриалния капитал. А сметките на работодателите показват, че при сливане на почивни и работни дни между Великден и Гергьовден, както и за 24-и май, този месец ще се работи само 13 дни за сметка на 19 почивни.
Посетихме фабрика, която произвежда 100 000 чифта детски обувки на година, но с идването си почивният май сериозно обърква плановете.
Един от служителите – Ивайло – каза: „Като цяло е добра новина, защото всеки иска да си почива, но ние имаме сезони, гоним срокове, така че после се получава едно натоварване".
Потвърждава го и шефът му – в месец с толкова почивки, се произвежда по-малко, а заплатите си текат: „В крайна сметка продуктът ни става по-скъп и ние сме притеснени от сроковете, в които трябва да го произведем”.
И ако във фабриката почиват, то фирмените магазини работят на пълен работен ден. Дори тогава обаче работодателят пак е на загуба, защото клиентите отиват да празнуват извън града.
Ефектът от сливането на празници е негативен, смятат над половината от работодателите у нас - това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал. Едва 8 на сто - основно в сферата на транспорта и туризма – печелят от дългите почивки.
Дори ние да почиваме, партньорите ни в чужбина работят с пълна пара. А при отработването в събота пък по традиция никой не е толкова продуктивен.
Така смятат и 65% от работодателите в допитването. 23 на сто пък подкрепят друга интересна идея - празниците да се пренасочват в понеделник или в петък, с решение на Министерския съвет.
Подобна практика имало в Англия и Канада - дори празникът да е в четвъртък, почивката се дава на следващия ден – в петък.