Добри и лоши практики в различните държави

Спешната медицинска помощ възниква като самостоятелно звено след пожара във виенския Рингтеатер през 1881-а. Щетите са грандиозни, умират 479 души, а властите решават, че нещо трябва да се предприеме. Идеята е повече от добра, но изпълнението е трудно.

Дори и днес, когато системата се усъвършенства с всяка следваща година, са малко страните, които могат да се похвалят, че спешната им помощ функционира безпроблемно. 

По темата

Един от добрите примери е Германия. Съществуват стриктни правила за квалификацията, времето за реагиране и самите линейки. Функциите на бързата помощ са две – да отговаря на спешни повиквания, свързани с непосредствена опасност за живота и здравето на пациента, както и да осигурява транспорт на трудно подвижни болни.    

В повечето общини лекарите правят домашни посещения за по-леките случаи (температура, общи вирусни инфекции). Целта е да се помогне на пациентите, които в друга ситуация биха потърсили спешна помощ и така да се намали потокът на обажданията. 

Диспечерите на телефона говорят английски и немски (а ако са в погранични райони – и езика на съседната държава). В някои големи градове, като Берлин, Хамбург, Кьолн и Мюнхен, те разбират и турски. Служителите преминават медицинско обучение, преди да застанат на линия. Те задават на пациентите множество въпроси, за да определят сериозността на случая.

С линейките обикновено не пътуват лекари, а обучени парамедици, които могат да оказват първа помощ. При определени ситуации обаче може да пристигне и специалист. 

ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДА БЪРЗАТА ПОМОЩ В РАЗЛИЧНИТЕ ДЪРЖАВИ

В Германия е добре развита бързата помощ по въздух. Страната разполага с около 77 спасителни хеликоптера, които пристигат за 12 до 15 минути. 

През 2000-та година автомобилите за спешна помощ в страната са 7 700  на брой. Средното време на пристигане е 7,8 минути, като 95% пристигат в рамките на 15,9 минути. 

Наскоро Buurtfacts публикува доклад, според който спешната помощ в Холандия е по-бавна от изискваното. По национален стандарт времето от приемане на обаждането до пристигането на линейка на мястото трябва да е по-малко от 15 минути. 5,8% от линейките не успяват да се вместят в тази норма, което надвишава заложения допустим лимит от 5%. В 58% от случаите спешният екип пристига за 5-10 минути. За нас това време е повече от добро, но за Амстердам е повод за тревога. Сами помислете кой е прав.  

Във Великобритания също има какво още да се желае. Проучване от тази година разкрива, че една от три линейки за критични пациенти закъснява. От началото на тази година до август над 1,1 милиона пациенти са чакали за спешна помощ над 8 минути. Сред тях е имало хора с инсулт, инфаркт и ранени при пътни катастрофи. Някои от тях са получили помощ след два часа. 

В Англия действа система от тръстове. Голяма част от тях се водят фондации и изпълняват много функции в болниците, включително отговарят за спешната медицина. Болницата си намира с кого да работи и те заедно изработват ефективна локална логистична система за спешна помощ. В този случай държавата се явява регулатор, а не носи отговорност, както е у нас. 

И докато британците изчисляват колко време се бави линейката, други държави се сблъскват с много по-сериозни и необичайни проблеми. По данни на независими експерти в Русия годишно се извършват над 100 хиляди физически нападения срещу лекари. Проблеми има и със самите здравни работници, които често са упреквани, че работят в нетрезво състояние. Тази седмица се разрази скандал, след като медици от спешната помощ в Перм отказваха да прегледат болен пациент в продължение на 4 часа. Според свидетели служителите били видимо пияни.  

А иначе, в Русия бързата помощ е разделена на спешна и неотложна. От диспечера зависи в коя графа ще попаднете. Официално максималното време за пристигане на спешната линейка е 20 минути. Неотложната помощ е за по-леките случаи. Тогава линейката трябва да дойде в срок от 2 часа. Случва се обаче пациенти да чакат и по 12 часа. 

Положението в Украйна също не е добро. За да реши проблемите, Киев готви мащабна здравна реформа. Предвижда се безплатна телефонна линия за здравни консултации 24 часа в седмицата. Спешната помощ ще бъде гарантирана и безплатна. Пожарникарите и полицаите вече също ще могат да оказват първа помощ. А диспечерите на телефона ще преценяват дали случаят е спешен или пациентът може да изчака няколко часа до пристигането на личния си лекар.  

И един добър пример - скоро в САЩ ще бъде въведена т.нар. превантивна грижа. Всъщност, екипи от парамедици и сега правят домашни посещения на болни, възрастни хора или пациенти с хронични заболявания като диабет и други. 

В последните дни в интернет беше разпространено видео, което разчупи представата за американските парамедици. На кадрите служител на Спешна помощ извисява глас на операта "Турандот". Четете още ТУК. 

Проучване от 2013-а показа, че линейките в Норвегия не успяват да се вместят в препоръчаното от държавата време. В рамките на градовете изискването е те да пристигат до 12 минути, а средното установено време било 20 минути. Затова миналата година Осло прокара допълнителни мерки за подобряване на услугата и затегна изискванията към медицинските работници в линейките и времето за отговор на спешния телефон.  

Редактор: Гергана Тенева

Редактор: