Това признава тя пред "Стандарт"
Гери Малкоданска, която от близо седем години е телевизонно лице, харесва всичко в работата си - динамиката, адреналина, дори стреса. Ласкае се, че може да бъде полезна на обществото. Коментира, че някои хора искат да чуят истината и нищо друго освен истината за времето, но други пък не. Личен избор - като да пиеш кафето с или без захар. Тя обаче е удовлетворена от връзката с аудиторията и е благодарна за всички информации, които идват от "драгите зрители". Още повече, че по-младата аудитория на NOVA, която предпочита интернет пространството, винаги може да следи всичко за времето и в сайта Sinoptik.bg, а в мобилното приложение има информация за над 80 000 населени места в България и по света. А любителите на зимните спортове могат да се информират подробно за обстановката в зимните ни курорти, защото в сайта на NOVA има картина от уеб камерите по пистите и информация за съоръженията.
„Откакто се помня, зимата винаги успява да ме изплаши. Никога не съм крила, че съм "дете на пролетта", казва пред „Стандарт” Гери Малкоданска.
„Предпочитам топлите сезони и определено не се спогаждам с минусите при температурите, със студения вятър и снега. Бялата приказка според мен трябва да се случва само около Коледа и Нова година. Или пък на дълга ваканция в планината. В интерес на истината, помня и по-страшни преспи от сегашните - дали защото ръстът ми е бил наполовина...”, шегува се тя.
„В ученическите години се радвахме на така желаната "дървена" ваканция. Но да отразявам всичко това за NOVA, си е предизвикателство, адреналин, отговорност. Да контролираш тялото си до такава степен, че да не бъде подвластно на студа, докато си навън, да резюмираш цялата информация в няколко минути, да реагираш адекватно. Да действаш на минутата - защото в подобни моменти нищо не е константно. Разбира се, невинаги всичко се случва по вода. При живия ефир рисковете са много, но това го прави по-атрактивен. Понякога е по-добре да бъдеш по-експресивен и дори да стреснеш хората. Защото след като си тръгнеш от работа и чуеш за катастрофа с фатален край, си задаваш въпроса: "А не трябваше ли да изкрещя в ефир: "Не тръгвайте на път! Не тръгвайте! Вали, хлъзгаво е. Просто не тръгвайте". И все пак ние не можем да казваме на когото и да било какво да прави. Но можем да го предупредим да бъде внимателен. И да сме напълно откровени с него. Самите ние почти всекидневно се борим с метеорологичните обстоятелства. Често това остава извън ефир - тичане по стълби, непоносима жега, арктически студ, силен вятър. По време на жива връзка поведох неистова борба с чадър - валеше и духаше много силно, а чадърът буквално брулеше лицето ми. От разстоянието на времето ми се струва доста комична случка, но в конкретния момент сълзите напираха в очите ми”, добавя Гери.
Цялото интервю с нея четете в „Стандарт”.
