Вижте какво разказа българинът

Къде се намирате в момента и от колко време сте там?

В момента се намирам в град Куско в Перу и съм тук от началото на февруари. Ситуацията започва да излиза тотално извън контрол, тъй като хората са затворени прекалено дълго.  Репортажите по телевизията са ужасяващи – гладуващи семейства, назряват бунтове. В общи линии обществото се е разделило на две – едните, към които са насочени всичките медийни кампании, не спазват никакви правила, те са на улицата, а и напълно разбираемо, защото коментарите им са: „Предпочитаме да умрем от този вирус, отколкото да гледаме децата ни и родителите ни да умират от глад.” Докато има една друга група, която спазва дословно всичко и пък те са застрашени от това тотално психиката им да се повреди и да получат други заболявания в следствие на стреса.

Реагираха ли навреме тамошните власти?

Властите тук не реагират адекватно за нищо. Лично моето наблюдение е от единия ден, на следващия като папагалско повтаряне се приложиха неща, които правят другите страни. Отново не се разгледа специфичната ситуация в Перу, отново не се разгледа голямото разделение и разлика между районите – никаква адекватна реакция. Да, навременна е може да се каже, защото от 13.03 се въведе извънредното поражение, но то е истинско поражение благодарение на всички тези нереализирани промени през годините, които е необходимо да бъдат направени.

СЗО: Новият епицентър на COVID-19 е Южна Америка

По последни данни в Перу има над 120 000 потвърдени случая на коронавирус и приблизително 4000 починали, на какво според Вас се дължат тези внушителни цифри?

Населението в Перу е 32 милиона души, реално има много, много повече заразени, тъй като се правят недостатъчно тестове и не можем да говорим за реална картина. Лично за мен това не е внушително число на фона на това колко хора всяка година умират и  от жълта треска и от грип и от усложнения поради недобрите условия за живот.

Има ли в момента недостиг на храна, вода, медицински консумативи?

Медицински консумативи да, но те са отново грешка на правителството, защото тях ги има на черния пазар. Не са осигурени в болниците, а са изкупени от спекулантите и  в момента по 200 долара се предлагат на черния пазар медикаментите необходими за овладяване на вируса. Недостиг на храна няма. Има недостиг на пари в хората да си я позволят, защото както казах – това са хора, които живеят ден за ден. Всъщност проблемът идва от това, че да, магазините са пълни, но нямат хората с какво да си купуват всичките тези неща.

А озлоби ли пандемията хората, накара ли ги да започнат да крадат, да има противообществени прояви?

Сега в тези условия все повече репортажи се появяват, че се активизират бандите, че се увеличава броят на грабежи, кражби, също така огромен проблем е и домашното насилие.

Истина ли е, че има перуански полицаи, които са били убити заради това, че са се опитали да накарат хората да спазват определени мерки за безопасност?

Има такива случаи. Престъпниците, които са го извършили са били в изключително нетрезво състояниe. Това показва, че наистина назрява едно много сериозно социално неподчинение, тъй като хората вече за 75 дни видяха, че правителството им действа тотално неадекватно.

Какви са рисковете пред Италия след разхлабването на мерките?

Има ли църквата място в борбата с вируса?

Католическата църква в Перу е с огромно влияние и не направи абсолютно нищо за своите миряни.  Дори не излизат да успокоят, да вдъхнат някаква вяра. Направиха един общ молебен в началото с всички камбани на църквите звъняха и призоваха да се молим затова вирусът да отмине бързо, но нямаше абсолютно никаква адекватна реакция на едни християни.

 Как ще повлияе на психиката на хората заразата?

Всички са на ръба на психологическото отчаяние, дори в спокойното, прекрасно семейство, в което се намирам започна да се усеща едно напрежение, повишава се тон, прескачат искри. Мисля, че това ще се отрази много пагубно на хората чисто психологически.

Вие имате близки и приятели в България, какво Ви споделят те за случващото се около вируса?

Казват ми, че почти сте забравили вече за това, което се е случило, така да се каже, много от ограниченията са паднали. Особено моите приятели, които са в сферата на изкуството, те са в много голям стрес как ще продължи животът им. Аз от тях разбирам, че  възстановяването на дейността им ще бъде изключително трудно.

Познавате ли други българи, които като Вас са блокирани заради заразата?

Да, да. Имаме си група в един от чатовете, има хора и в Куско, тук, които са заседнали има и в други градове. Всички са в добро здраве, разбрали сме се в този чат нещата да бъдат в приповдигнат и хумористичен тон – за опазване на психиката ни, но са истински притеснени.

Липсва ли Ви България?

За мен всяко връщане в България е много болезнено. Аз обичам много тази земя. Прекрасна страна, природата и е великолепна, но като погледна само какво се случва и като се връщам и виждам това унищожително отношение и към природа и хората постепенно се озлобиха, станаха груби, това не беше така преди години.

Искате ли да отправим едно послание към всички, които ни гледат

Моето послание е да разчитаме повече на вътрешния си усет. Ние сме извадили от себе си личната си сила и авторитет и сме я предали. Това, което бих пожелал на всеки е да си върне тази лична сила, защото ние сме удивителни същества, човекът има изключително богат потенциал.  

Репортер: Николай Беремлийски

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.