„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Из потайностите на Рилския манастир с Бойка Велкова (ВИДЕО)

Днес в „Дотам и обратно” търсим любимите места на големия български писател-пътешественик Иван Вазов. Редом с Ники Василковски този път ще е актрисата Бойка Велкова.

„Аз за пръв път виждах Рила! Не знам защо, но тая планина винаги е обладавала за мене едно странно обаяние, каквото никоя друга в отечеството ни, дълго време преди да я видя. Струва ми се е като един друг свят, непознат и непристъпен. Виждал съм във въображението си някакви недосегаеми черни призрачни върхове, загубени в небето… Между тия върхове – един манастир. Нищо повече.”

„ДОТАМ И ОБРАТНО": По стъпките на Вазов с актрисата Емануела Шкодрева

Иван Вазов вещо е напипал онази тайнственост на планината и едно любимо на всеки българин място. Пресъздадени от актрисата в Народния театър Бойка Велкова, тези пропиващи съзнанието думи са може би най-добрият пътеводител из Светата Рилска обител.

Повече от десет столетия емблематичният бял страж пази стръмните подходи към острите зъбери на връх Мальовица. Вероятно и самият Вазов се е взирал от тези балкони към безкрая - там, където високите планински ридове се губят в небесата.

„Тук има спокойствие, мистичност. Тя от планина, както казва той, се е превърнала в светиня. В Народния театър има едно представление  „О, ти, която и да си”, където той говори за природата  с изключителна нежност и влюбеност. Там става дума и за любимите му жени, които са негови вдъхновителки. Защото жената е всъщност самата природа. Той го оценява това и се възхищава пред женската красота и нежност”,  казва Велкова.

Въпреки глъчката на хилядите туристи, се чува как стените на манастира шептят. Разказват за онези майстори зидари като Павел Иванович, съградил днешния манастирски храм „Рождество Богородично”. Говорят за изкусните зографи, оформили пищния облик на стените в съборната църква.

„ДОТАМ И ОБРАТНО": По стъпките на Иван Вазов в Искърското дефиле (ВИДЕО)

Тази художествена, архитектурна и етнографска съкровищница пази нещо специално в своето северно крило. След опустошителен пожар през 1833 година, за възстановяването на обителта идват дарения от родолюбиви българи по целия свят. Някои селища заплащат привилегията да имат собствени гостни помещения. В Чирпанската стая гост  е бил писателят Иван Вазов.

„И наистина, Рила е най-великолепната планина българска. Това е голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров, в пъпа му – с геометрическа точност, както ще се убедите при първия поглед на картата. Тя е по-висока от всички други наши планини; по-висока е и по-грандиозна със своите изшилени, остри и скалисти върхове, и с грамадната си и могуществена снага, която сякаш подпира със силата си небесния свод.”

Могъщата снага, по думите на Вазов, е прорязана от безброй пътеки. Поемаме на изток към още една светиня, част от вековната приказка за Рилската Света обител. Под  дебелите букови  сенки е скрита Старата постница и древният храм, носещ името на Свети Йоан Рилски, както и гробът на основателя на едноименния манастир.

„Наистина за първи път идвам тук. При храма „Успение на Свети Иван Рилски”. Вдясно е и пещерата, където е живял. Там е и гробът. Надникнах, но е много тъмно”, каза актрисата.

Там, сред тъмнината и подслона на планината, светецът е прекарал последните 12 години от живота си. В плен на онази дива Рилска красота, пред която дори думите на Иван Вазов замлъкват.