Стволовите клетки – чудото на медицината, което дава живот

Проф. д-р Анастасия Михайлова разказа за даряващите живот стволови клетки и трансплантацията им в студиото на „Пулс” по NOVA NEWS.

Д-р Михайлова е  ръководител на  Националната публична донорна банка за стволови клетки към клиниката по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска”.

Началото на  терапията с използването  на стволови клетки е поставено през 1958 г, използван е костен мозък, който е трансплантиран на научни работници, които са претърпели авария в ядрен научен институт в тогавашна Югославия, разказа проф. Михайлова.

Следващият етап е трансплантация на костен мозък като първата е от еднояйчен близнак, а в последствие от сестра на брат, продължи тя.

През 1973 г. е осъществена първата успешна трансплантация от един индивид на неродствен донор, каза лекаря.

Първата трансплантация от стволови клетки от кръв от пъпна връв е през 1988 г. и тя също е успешна, продължи проф. Михайлова.

„Във възрастния организъм има стволови клетки и те във всеки момент са готови да възстановят увредена тъкан и увредени или остарели клетки. Пример за това е костният мозък. От една стволова клетка биха могли да се получат нови клетки”, обясни тя.

Проф. Михайлова каза, че в донорната банка в момента има 486 единици кръв от пъпна връв, които са обявени в международния регистър на костен мозък и те мога да бъдат поставени по съвместимост на всеки болен човек по света. В България има регистър на доброволните донори на стволови клетки, допълни лекаря.

„Когато се съхранява кръв от пъпна връв е важно информацията да бъде точна, коректна и обективна. Тази кръв е ограничен пул от стволови клетки. При алогенен донор могат да се вземе по-голямо количество стволови клетки”, поясни лекаря.

„Първата трансплантация от съхранена кръв от пъпна връв е през 1990 г. Проучванията са в ранни етапи, тази терапия е повече поддържаща, отколкото заместваща изцяло тъканата или клетъчна увреда”, каза тя.

Стволовите клетки все още не биха могли да заменят напълно трансплантацията на органи, завърши проф. Михайлова.