Един разказ за наука, хипотези и апел за промяна
Хърт Лин е старши научен сътрудник в Станфордския университет. Изследовател, с тясна специализация в областта на киберзащитата и проблемите, свързани със сигурността в дигиталната сфера.
„Светът трябва да се събуди! Намираме се близо до ръба на пропастта, а хората не обръщат достатъчно внимание на сериозните проблеми. Трябва да променим това“, казва той.
Лин е част от нестопанската организация „Бюлетин на атомните учени”, която от години насам предвижда колко близо е светът до глобална катастрофа. За да онагледят изследванията си учените настройват т.нар. „Часовник на Страшния съд”. Ако стрелките на този часовник посочат полунощ – това ще означава, че човечеството е паднало в пропастта на хаоса.
„Ние сме група от учени, която се събира ежегодно. По време на всяка наша среща си задаваме два основни въпроса – първият е “Трябва ли да преместим часовника – напред или назад?”, а вторият е „Ако да, с колко?” Секундите или минутите, с които извършваме преместването са плод на общата ни оценка, на позициите ни дали екзистенциалните заплахи са се влошили, дали сме отбелязали сериозен прогрес или сме се устремили в напълно грешна посока. Този часовник всъщност е една голяма метафора, която изразява нашата колективна оценка, общите ни гледни точки“, разказва Хърт Лин.
Изследователят казва, че бюлетинът на атомните учени съществува от 1947 година насам. Той е основан от голяма част от професионалистите, които са работили по т.нар. „Проект Манхатън”, от хората, изследвали бомбите, които се взривиха над Хирошима и Нагасаки, продължава Лин.
По негови думи тези учени са били доста добре запознати каква сила се крие в ядрените оръжия. Това ги е накарало да се притеснят, че почти всички страни по света по един или друг начин могат да се сдобият с ядрен арсенал и да го използват една срещу друга, допълва той.
„Такъв конфликт, война, която се води с ядрени оръжия би белязала деня на страшния съд за цялото човечество“, заявява Лин.
На въпроса „Колко е часът в момента, на базата на „Часовника на Страшния съд”?“ той отговаря: „В момента той показва 90 секунди до полунощ. Преместихме го с 10 секунди по-близо спрямо предишния период. Намираме се твърде близо до глобалната катастрофа.“
Лин споделя, че не се занимава с предсказания, но е част от общност, която се стреми да издига червените флагове, предупредителните знаци, които да напомнят на обществото, че се намираме в много опасни времена.
„Бедствието, което ни очаква на ръба на пропастта, ужасът, който се опитваме да избегнем, e избухването на ядрена война. В момента ние сме толкова близо до този сценарий, колкото не сме били от 1962 година насам, по време на т.нар. „Карибска криза”, допълва изследователят.
Той коментира, че притесненията, заради които са преместили „Часовника на страшния съд” с 10 секунди по близо до полунощ, най-вече са породени от руската инвазия в Украйна. „Русия нападна суверенна държава и заплаши света, че може да използва ядрено оръжие. Това е нещо безмилостно“, уточнява Лин.
Войната в Украйна
Хърт Лин смята, че Путин може да натисне „големия червен бутон“ и ядрените оръжия на истина да станат част от войната. По негови думи руският президент е лидер на държава, която разполага с такъв тип оръжия. Американският президент също може да предприеме нещо подобно, ако реши, китайският – също, допълва Лин. Изследователят е на мнение, че всяка държава, която притежава ядрени оръжия може да ги използва стига това да е решението на нейния ръководител.
„Важно уточнение обаче е, че Путин е единственият от лидерите, които изброих, който си позволи да заплаши света с ядреното си въоръжение“, заявява Лин.
„Никой не знае какви са действителните намерения на руския президент. Смея да твърдя, че дори самият Путин не знае дали и как ще използва ядрения си арсенал. Това, което знаем със сигурност обаче е, че той се ръководи от неразбирателствата си със Запада и агресията си към Украйна. Той все още живее с представата, че Украйна е част от Русия, без значение от факта, че има документи, признаващи независимостта на украинската държава. В момента войната в Украйна не върви точно по плана, който имаше Путин. Това би могло да го провокира да направи нещо в момент на отчаяние. Никой обаче не може да предвиди с точност бъдещите му действия“, посочва изследователят.
Климатичните промени
Лин разказва, че организацията, от която е част, откроява няколко големи екзистенциални заплахи, пред които е изправено човечеството. Първата, за която вече спомена, е рискът от избухване на ядрена война.
Второто предизвикателство е свързано с климатичните промени, уточнява Лин. Той изразява тревогата, че ако не се направи нищо за разрешаването на този казус климатът по света ще се промени безвъзвратно, а това ще донесе твърде лоши последици.
Третият проблем е свързан със заплахата, която идва от биологията, коментира Лин. Тя би могла да се разгледа от две гледни точки, допълва той. Първата е възможността по естествен път да възникнат заболявания и вируси, които да са много заразни и да доведат до голям брой смъртни случаи, уточнява изследователят. Втората перспектива е възможността злонамерени хора, дори злонамерени държави, да създадат биологични оръжия, които да имат същия ефект, допълва той. Лин изразява тревогата и от подобен сценарий.
Лин е категоричен, че има и четвърта заплаха. По негови думи тя е свързана с нещо, което би могло да затрудни справянето ни с всичко, което е изброил досега. Лин казва, че става дума за корупцията в информационната екосистема. „Фалшивите новини, дезинформацията – тях като че ли винаги ги е имало. Сега обаче, благодарение на интернет средата, вредата, която те могат да нанесат е огромна. Това ни затруднява да намерим решението на какъвто и да било друг проблем“, посочва той.
На въпроса дали си спомня момента, в който часовникът е бил най-далече от полунощ, най-далеч от точката, която е символ на глобалната катастрофа, той отговаря: „По това време не съм бил част от борда на Бюлетина и не мога да дам много подробности. Знам само, че става дума за началото на 90-те, когато часовникът е бил настроен на 17 минути преди полунощ. Моментът е малко след разпада на Съветския съюз. Този разпад всъщност отваря вратите за намаляването на броя на съществуващите ядрени оръжия. Оръжия, които преди 1991-ва година САЩ и Съветския съюз бяха насочили едни срещу други.“
За терористичните атаки в САЩ през 2001 г. той казва, че и тогава е имало притеснения, че може би терористичните организации разполагат с ядрена сила. Лин уточнява, ядрените оръжия в ръцете на терористичните организации тогава са били по-малка заплаха, в сравнение с хилядите подобни оръжия, които могат да бъдат насочени към нас в момента.
„Голямата разлика е, че в настоящата ситуация имаме политически лидер, който заплашва света с ядрена война. Нещо, което до този момент не се беше случвало“, допълва той.
На въпроса дали има опасност стрелките на часовника да продължат да се движат неумолимо по циферблата, приближавайки се до дванадесетия час, той отговаря: „Всичко зависи от решенията на световните лидери. Ако те постигнат съгласие помежду си – това със сигурност ще намали броя на наличните ядрени оръжия. Ако се вземат сериозни мерки във връзка с климатичните промени - тогава Вашето опасение няма да се сбъдне. Всеки човек от организацията иска часовникът да се върне назад, това е един от малкото пъти, в които движението назад всъщност е нещо хубаво.“
На финала Хърт Лин споделя: „Знаете ли, нашият часовник може би не е като тези, които измерват времето. Той по-скоро е таймер, който отброява часовете до глобалната катастрофа. Ако искаме да си спечелим повече минути и секунди, да предотвратим това таймерът да стигне до нулата, трябва да изискваме от националните си лидери да вземат правилните решения. Да съсредоточим енергията си в това, защото по този начин можем да поправим всичко. Един човек трудно би могъл да направи голяма промяна. Група от много хора обаче може да тласне света към по-добро. Сега е времето, в което трябва да сме единни, за да се справим с всяко предизвикателство.“
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.