Денков: Енергийната стратегия може да се допълни с индустриална (ВИДЕО)

Премиерът Николай Денков се срещна с представители на работодателските организации. От бизнеса подкрепиха седемте точки, които бяха разписани вчера на срещата с миньорите и енергетиците. 

Денков отново призова да се седне на масата за преговори, за да се използва времето за разговори с ЕК и да се намерят решения.

„Основната критика е, че комуникацията на правителството би могла да бъде по-добре. Споделям го”, заяви след срещата Денков. Той обаче допълни, че кабинетът е бил напрегнат с кратките срокове и комуникацията е останала на заден план.

„С днешната среща обменихме доста идеи. Има пълно съгласие, че трябва да се подготви енергийна стратегия на страната през следващите няколко месеца.  Колегите предложиха, че тази стратегия може да се допълни и с една индустриална стратегия, защото именно големите индустриални предприятия са най-големите потребители на енергия”, каза Денков.

Според Денков за работниците, които се чувстват застрашени, може да има още по-добри възможности.

Протестите и блокадите на енергетиците и миньорите в страната (ОБЗОР)

„Говорихме как да бъдат поканени най-добрите национални и световни инвеститори в тези три региона”, каза Денков.

„Разговорите протекоха в конструктивен дух. Заключенията на вчерашното споразумение в голямата си част са приемливи. Трябва да се положат усилия за социалния диалог, повече прозрачност и предвидимост при формулиране на плановете. Да не се затваряме само в енергийния сектор, а да гледаме цялата икономика и в по-далечна перспектива”, каза Цветан Симеонов, БТПП.

По отношение на прозрачността, според него, досега не е измислено нищо по-добро от обществените поръчки. Симеонов подчерта, че все още вървят бавно промените в законодателството, които да опростят процедурите по наемане на чуждестранна работна ръка.

Той коментира, че е редно отсега да се предвидят стимули за работодатели, които още от сега наемат работници от енергийния сектор.

„Преквалификацията в професии с бъдеще също е важна. В преговорите участваха от Соларната академия. Според тях са им нужни около 2000 специалисти”, каза Симеонов.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заяви, че има три важни резултата от срещата.

„Стигнахме до съгласие, че социалният диалог трябва да се укрепи и развие. Индустриалните отношения в Европа имат добър модел, който е добре и България да следва, защото сепаративни преговори с една от страните в тристранния диалог, особено локализиране на браншово равнище по въпроси, които засягат цялото общество, не винаги води до най-добрия резултат, който да е общественият интерес. Ето защо стигнахме до съгласие, че трябва тристранния диалог да се укрепи и развие. Вторият важен резултат за нас от срещата е, че се рестартира процесът за набиране на инвестиционни намерения. Ние ще разпратим до всички наши членове, получихме обявата, до 6 ноември, следва нов период, в който предприятията от страната, а защото не и от чужбина, могат да заявят инвестиционен интерес. Това е много важно, защото, за да може да се моделира правилно обществената поръчка или обществените поръчки, които ще последват, трябва да има критичен набор от инвестиционни намерения. Така че обявата за търг или за обществена поръчка, да не е с такива условия, че да има предизвестен победител. Затова апелираме към активност към предприятията в страната, да заявят инвестиционни намерения по механизма, по реда, по който в обявата е посочено. Ние ще направим всичко възможно да доведем до знанието на всички потенциални инвеститори. И третия резултат от срещата е, че се съгласихме, че България има средносрочно и дългосрочно огромен недостиг на човешки ресурси и затова е добре човешките ресурси, които са капитал на тези региони, да бъдат интегрирани в съществуващи и в нови предприятия, които ще бъдат изградени, за което е правилно да се създадат насърчителни мерки за инвеститорите, за предприятията, а не да се плащат пари в торба за това да не се работи”, каза Велев.

По отношение на блокадите на миньорите и енергетиците, Денков каза, че ще изчака да види как ще приключи днешният ден. 

„Част от тях изчакват решението на НС. Така че нека да видим как ще приключи. От моя гледна точка сме направили абсолютно всичко, което може да се направи в настоящия момент. Преговорите по тези документи започват с внасянето им на 30 септември, как да подобрим тези документи, а не да се поставят ултиматуми от блокадите, защото това не помага. Надявам се, че разумът ще надделее. И законът го изисква и да започнем истински разговори по същество”, каза Денков.

„Преговорите с ЕК вървят по стандартни процедури”, допълни премиерът.

„Споразумението вече е факт, всички трябва да го изпълняват. По-големият разговор е този за бъдещето. За бъдещето на хората, които работят в тези региони, за бъдещето на енергийната ни система, за бъдещето на индустрията ни, на икономиката и на цялото ни общество. Този разговор не може да бъде заключен в споразумение от 7 точки. Това е процес, който трябва да се развива”, каза Добри Митрев, председател на БСК.

„България е държавата, която най-драстично съкрати въглеродните си емисии от 1990 година насам. И това не беше никак безболезнено. Това се случи на фона на закриването на хиляди български предприятия, на загубата на милиони работни места. И тук е важно заедно всички да устояваме национално-отговорни позиции и пред ЕК, не просто за да спазваме европейското законодателство, но и да защитим нашия национален интерес. Тоест, има място за разговори с ЕК, има място за разговори с колегите, които изразяват донякъде основателни опасения за тяхното бъдеще”, каза Митрев.

Повече гледайте във видеата.