Идва ли краят на парите в брой?

Финансовата система, също както всички други сфери на икономическия живот, са в момент на голяма трансформация. Дигитализирането превръща редица познати ни от хилядолетия реални дейности във виртуални такива, включително и печатането и размяната на парични знаци.

Разновидности на платежни средства има още от древността, а първите банкноти в Европа със серийни номера, най-близки до използваните днес, са отпечатани през 1661 г. в Швеция.

3 важни въпроса за парите

Идва ли епохата на дигиталните пари, дошла ли е вече и ще дойде ли момент, в който изобщо няма да имаме хартиени пари?

Ако се обърнем назад към историята, ще видим, че много на вид разплащателни средства съжителстват безпроблемно в продължение на дълги периоди от време. Логично да заключим, че и в наши дни банкнотите и виртуалните пари ще съществуват заедно, докато хората имат нужда от тях в ежедневието си.

И двата вида разплащания - реални и виртуални, имат своите предимства.

Ето какви са плюсовете на реалните банкноти:

Липса на проследяемост: Всяка дигитална транзакция оставя следа, а прехвърлянето на парични суми “на ръка” остава анонимно. В някои случаи обаче това е негатив, за който ще говорим малко по-надолу.

За какво служат банките?

По-добър контрол върху разходите: Употребата на физически пари може да създаде по-силно чувство за финансов контрол, тъй като потребителят физически вижда и чувства парите, с които разплаща.

Възможност за плащане навсякъде, дори без електричество и интернет: Кешовите разплащания са удобни за случаите, в които няма условия за дигитални плащания. При авария на електрозахранването например, търговската дейност може да продължи само при наличие на хартиени пари.

Малко късче история и изкуство

Освен чисто икономическия смисъл, който носят, реалните пари са и като малки произведения на изкуството, с които боравим всеки ден. Всяка банкнота и монета с различен номинал е създадена от художници и историци и отразява важни постижения на съответния народ.

Общата европейска валута евро е интересен пример за този културно-исторически елемент на парите. Евро-монетите са с една и съща на вид лицева страна, но с различен гръб - индивидуален за страната, в която са изсечени. Така немските 50 цента са с Брандебурската врата, а хърватските - с Никола Тесла.

Когато взимате рестото си в пекарна в Ница, в шепата ви могат да попаднат монети от всички краища на Европа.

В същото време разплащането с хартиени пари е неудобно и дори опасно в други ситуации, например при размяна на големи суми пари, при извършване на масови плащания като изплащане на заплати или внасяне на данъци и затова е добре, че вече имаме удобството на виртуалните пари.

Повече за тях разказва Димитър Павлов, който вече е на „ти” с парите в новата поредица на Nova.bg и Банка ДСК.