Ресторант сближава палестинци и евреи в Ню Йорк

Ресторант „Аят” е едно от най-притегателните места в Манхатън през последните дни. Собственикът Абдул Еленани споделя, че е мечтаел да покаже богатството на палестинската кухня пред жителите на Ню Йорк, но в началото е срещнал трудности.

„Не бях виждал тук конкретно палестински ресторант, срещал съм ирански, персийски, пакистански, индийски”, каза Абдул пред Voice of America. Времето на появата на ресторанта обаче не било подходящо. Абдул отворил заведението само дни след атаката на „Хамас” срещу Израел на 7 октомври. Бизнесът му срещнал сериозна критика онлайн.

„Началото беше трудно. Получавахме много съобщения, фалшиви негативни ревюта”, каза Абдул. Той вярва, че негативната реакция била провокирана от негов пост в социалните мрежи за ситуацията в Ивицата Газа. „Написах просто как всички тези майки губят децата си, аз самият станах баща преди 2 години и не мога да си представя и за секунда да загубя своето дете”, сподели той.

Надеждата обаче дошла, когато Абдул най-малко очаквал. Членове на еврейската общност подкрепили ресторанта. Педиатърът Майкъл Харис е чест посетител в заведението. Споделя, че е евреин – с майка от Либия и баща Ешкенази от Източна Европа. Обича кухнята на ресторанта, въпреки че не е съгласен с политическите послания, които са част от декора.

Бащата на освободената от „Хамас” Мейраф Тали: Видяхме се с нея, много сме радостни

„Не ми харесват някои от нещата, които са изписани в менюто – „От реката до морския бряг”, например, което се отнася за искането на Палестина за държава от река Йордан до Средиземно море, което на практика демонтира Държавата Израел”, заяви Майкъл Харис. Въпреки това добавя, че иска да живее в хармония със своите съседи. „Вярвам, че съвместното съжителство, диалогът, приемането на другия, признаването на правата и на двете страни в конфликта са ключови”, каза Майкъл пред VOA.

Собственикът Абдул коментира, че декорът и надписите в менюто са оставени за свободно тълкуване. „Някои хора ги интерпретират като призиви срещу евреите, това обаче не е моята интерпретация. Аз ги тълкувам като "Свобода за палестинците".

Линдзи Уайс също е клиент на ресторанта и споделя, че любопитството ѝ да научи повече за палестинската култура я вдъхновява да се връща отново. „Да идвам в палестинския ресторант и да се наслаждавам на тяхната храна и култура ме води по-близо до усещането как би изглеждало такова мултикултурно място във времена на мир”, коментира Линдзи. Тя вярва, че палестинци и евреи имат повече сходства, отколкото различия, а храната е едно от малкото неща, което може да ги обединява. A това, което наистина може да ги сближи, е общата цел в живота.

Във време, в което е трудно да си представим мирно съжителство, този ресторант показва как две враждуващи общности всъщност могат да си сътрудничат и да живеят заедно.