Българка е най-добрият комедиен продуцент в Чикаго

България има своя повод за гордост в Америка и името на тази гордост е Джулия Стоянова – българката, която американците нарекоха най-добрия комедиен продуцент в Чикаго. Тя е тръгнала от Варна, за да мине през НАТФИЗ и да стигне до комедийната сцена отвъд Океана.

„В началото хората определено коментираха: „О, какъв е този акцент? Не сме го чували преди”. Моят английски беше много въпросителен - нивото не беше минимално, беше по-скоро много разочароващо за всички – едва ме разбираха. За тях самият факт, че съм дошла сама, без семейство, без да познавам много хора, беше: „О, много си смела, как така?!” И аз се опитах да им обясня, че не бях толкова смела, по-скоро акълът ми липсваше”, казва комедиантът Джулия Стоянова.

Това е началото на една история като на филм. Но не с Джулия Робъртс, а с Джулия Стоянова. Българката, която се превърна в усмивката на Чикаго. „Отворих моя собствена комедийна сцена. По принцип идеята беше да направим няколко шоута, но те бяха толкова успешни, че отворихме комедиен клуб. И ако ме питате как стана това - и аз не знам. Някакъв пълен късмет”, обяснява тя.

Първата българка, покорила K2: Посвещавам победата си на българските жени

За да я задържат в Америка, приятели на Джулия през ден и предлагат кандидати за женитба. Българката не предриема подобна стъпка, но остава в САЩ. Сега излиза на сцената, търси нови таланти в комедията, дирижира какво да се случва в нейния комедиен клуб. И някъде там, между другото, печели награда за най-добър комедиен продуцент в Чикаго.

„Гласуваха 500 комика. И на втори кръг аз бях номинирана с още трима американци – мъже. В края на церемонията останах много приятно изненадана, когато ме извикаха на сцената. Наистина не го очаквах. Нито имах някаква подготвена реч, нито нищо – буквално забравих как да ходя, да държа микрофон”, посочва Стоянова.

„Първото нещо, което определено трябва да се случи на един комик, е да се настрои на такава честота, в която вижда комедия навсякъде. И това наистина е личен избор. Понеже всички живеем в абсолютно един и същи свят. На повечето от нас ни се случват почти едни и същи неща. Но разликата е в начина, по който ги виждаме. Ако аз изляза навън и видя много намусени хора – дали ще им се муся насреща, или просто ще ги погледна и ще започна да си измислям истории защо се мусят и какво точно се случва? Това да седнеш и да напишеш шега определено не е да чакаш неволята, музата и каквото и да било. Много трудоемка работа е. Ако ти напишеш нещо и на теб ти се струва най-смешното на света, от сцената то може да бъде посрещнато с пълно мълчание. И се прибираш вкъщи – плачеш, ако ти се плаче. Ако не ти се плаче – крещиш. Хващаш страницата, пренаписваш я и на следващия ден си отново на сцената. И така, докато не накараш хората да се смеят”, твърди тя.

ГОРДОСТ: Ивет Горанова с бронзов медал от Световното по карате

„Българинът е трудно да го разсмееш, не знам защо. Имам чувството, че българите просто сядат срещу теб и са на съревнование – „О, ти сега ще ме разсмееш ли?! Не, аз няма да се дам”. Докато американците отиват, сядат и са там да се смеят. Това е, което аз съм видяла в българското общество в Чикаго. Определено не мога да говоря за България. Направих няколко шоута в България, беше уникално”, посочва комедиантът.

Денят на шегата е нещо като неин професионален празник. И казва, че ако има една свръхсила, ще помогне на хората да виждат смешното дори в най-лошото.