Трудно ли живеят чужденците в норвежкия арктически архипелаг Свалбард (ВИДЕО)

Никой не се нуждае от виза, за да живее в арктическия архипелаг Свалбард. Но това е норвежка територия. Чужденците се чувстват отхвърлени.

Миа Слетас работи във въглищна мина номер 7 в Свалбард, последната действаща мина на архипелага. „Занимавам се с взривяване и минно дело и се влюбих както в минното дело, така и в Свалбард. Родом съм от Северна Норвегия”, разказва тя.

Поставиха рекорд за спускане с каяк по ледников водопад (ВИДЕО)

Мия започва работа като стажант през 2020 г., но от две години е пълноправен член на екипа и единствената жена сред мъжете миньори. „Мисля, че просто съм любопитна. Някой ми каза, че Свалбард е добро място и че може би трябва да отида там. Оказаха се прави. Трябваше да остана три седмици, но престоят ми продължи шест седмици. Прибрах се вкъщи, събрах целия си багаж и се преместих в Свалбард”, казва тя.

Войната в Украйна слага край на историческа общност от украинци и руснаци в градче в Арктика

Работата на Мия е да подсилва скелета на мината, защото безопасността е основен приоритет. Работният език в мината е норвежки, като повечето миньори са от Норвегия. Въпреки това няколко души от други скандинавски страни също се справят с норвежкия език. „Често говоря норвежки, но познавам и хора, които не го знаят. Почти е невъзможно да си поръчаш храна на норвежки. Използваме английски език, но това не ме притеснява”, споделя Мия.

Въглищата и миньорите отдавна са символи на град Лонгирбюен. В последно време обаче добивът на въглища е намалял значително, сигнализирайки за промяна в живота на Свалбард към туризма.

Валерия Бурлаченко – Михалская е рускиня, но има украинско гражданство и е от Херсон, Югоизточна Украйна. Тя пристига в Свалбард преди четири години. Първоначално тя работи като екскурзовод в руските миньорски селища Баренцбург и Пирамида на архипелага.

През 2021 г. Валерия се мести в Лонгирбюен, където продължава да работи в туристическия сектор. Тя се стреми да се интегрира в общността. „Опитвам се да науча норвежки, гледам филми на езика”, обяснява Валерия. Младата жена е отседнала при приятелка и се бори да намери подходящо постоянно жилище в града. Местните власти обаче не оказват съдействие.

„Не мога да повярвам, че в целия град няма кътче, където да живея с кучетата си, особено ако мога да си плащам наема. Аз плащам данъци. Не мога да се върна в никоя от континенталните страни, с които съм свързана”, казва Валерия.

Казват й обаче че трябва да се върне на континента, ако няма къде да живее на архипелага. Индустриалните норвеждки компании могат да предложат жилища за своите служители, но чужденците трябва сами да ги намерят.

Договорът от Свалбард, подписан през 1920 г., предоставя на Норвегия суверенитет над архипелага, като същевременно осигурява равен достъп до ресурсите и справедливо отношение към всички страни.

Притеснени от нарастващия брой чужденци на архипелага, норвежките власти ограничиха правото им на глас. За да гласува или да се кандидатира за избори в местния съвет, човек трябва да е пребивавал в Свалбард в продължение на три години. В отговор се надига мълчалив протест. Изразът си той намира в изложба в галерия „Елизабет” и олицетворява позицията на онези ненорвежци, които се страхуват или не могат да говорят, поради несигурното си положение.

Видеото е част от поредицата „DW репортерът“ на „Дойче веле“, която се излъчва всяка неделя от 16:15  ч. и във вторник по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле“ и в ефира на „Събуди се“ по NOVA всеки уикенд.