![](https://nstatic.nova.bg/public/pics/nova/article/980x551_1738926266.jpg)
Той е силно обгорял и е намерен в Херкулан
Силно обгорял свитък от римския град Херкулан е „разгънат“ в цифров вид, което дава възможност да се погледне вътре за първи път от 2000 години насам. Документът, който прилича на буца дървени въглища, е овъглен от изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е. и е твърде крехък, за да бъде отворен физически. Сега обаче учените са използвали комбинация от рентгенови изображения и изкуствен интелект, за да го разгърнат виртуално, разкривайки редове и колони с текст, пише Би Би Си.
Необходима е още работа, за да се направи свитъкът напълно четлив и да се разшифрова съдържанието му, но екипът, който стои зад проекта, казва, че резултатите са много обещаващи.
„Убедени сме, че ще успеем да разчетем почти целия свитък в неговата цялост и за първи път наистина можем да кажем това с голяма увереност“, каза Стивън Парсънс, ръководител на проекта „Предизвикателството Везувий“, който се опитва да разгадае свитъците от Херкулан.
An ancient Roman scroll has been read for the first time since it was charred in the volcanic eruption of Mount Vesuvius two millennia ago, thanks to AI and a high-powered X-ray facility. https://t.co/DMhuDnpCxY
— New Scientist (@newscientist) February 6, 2025
В древния текст вече ясно се виждат някои букви и екипът смята, че това е философско произведение.
Стотици карбонизирани свитъци са открити в Херкулан, който подобно на съседния Помпей е погребан под метри вулканична пепел. В миналото някои от документите, които са изработени от дебел подобен на хартия материал, наречен папирус, са били отваряни, но са се разпадали на парчета.
Откриват нов музей, посветен на Помпей в Неапол (СНИМКА)
Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет съхранява няколко от свитъците. Смятани за нечетими, те са били оставени непокътнати в продължение на десетилетия.
„Никога досега не сме били убедени, че някоя от техниките би била достатъчно безопасна или ефективна, за да получим някаква информация от свитъците“, обясни Никол Гилрой, ръководител на отдела за опазване на книги.
Учени дешифроваха християнски текст от преди 1800 години
A 2,000-year-old Herculaneum scroll buried by the eruption of Mount Vesuvius is filled with lost words that scholars can now decipher thanks to AI and a particle accelerator. https://t.co/5Y6F9AoeEa
— Live Science (@LiveScience) February 6, 2025
Но обещанието за високотехнологично решение подтикна екипа да извади един от ценните свитъци от хранилището. Той е поставен в специално изработен калъф и е занесен в Diamond Light Source в Оксфордшир. В огромна машина, наречена синхротрон, електроните се ускоряват почти до скоростта на светлината, за да се получи мощен рентгенов лъч, който може да изследва свитъка, без да го повреди. „Той може да вижда неща в мащаба на няколко хилядни от милиметъра“, обясни Ейдриън Манкузо, директор на физическите науки в Даймънд.
Сканирането се използва за създаване на триизмерна реконструкция, след което трябва да се идентифицират слоевете вътре в свитъка - той съдържа около 10 м папирус.
„Трябва да разберем кой слой се различава от следващия, за да можем да го разгърнем дигитално“, каза д-р Манкузо. След това се използва изкуствен интелект, за да се открие мастилото. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи - и папирусът, и мастилото са направени от въглерод и са почти неразличими един от друг. Затова изкуственият интелект издирва и най-малките сигнали, че там може да има мастило, след което то се "прилага" дигитално и така се появяват буквите.
„Можем да кажем, че целият свитък е пълен с текст“, посочи Стивън Парсънс.
Миналата година екип на „Предизвикателството Везувий“ успя да прочете около 5% от друг свитък от Херкулан. Неговата тема беше гръцката епикурейска философия, която учи, че удовлетворението може да се намери чрез удоволствието от ежедневните неща.
Свитъкът от Бодлиан вероятно е на същата тема - но екипът на „Везувий“ призовава за повече човешка и компютърна изобретателност, за да се провери дали това е така.
За Никол Гилрой работата осигурява връзка с миналото. „Просто обичам тази връзка с този, който ги е събирал, който ги е писал, който е свивал тези документи и ги е поставял на рафтовете. В тях има истински човешки аспект, който според мен е наистина ценен“, обясни тя.
Редактор: Цветина Петрова